BALKANI
   English   Български

Балкански художници

Стоян Цанев

Роден 1946 г. в Бургас, България.
Завършва Академия за изящни изкуства, Варшава, Полша, 1973 г. с награда на Министерството на културата на Полша.

САМОСТОЯТЕЛНИ ИЗЛОЖБИ:
1976 - Стария Пловдив, България
- Художествена галерия, Габрово, България
1977 - Художествена галерия, Варна, България
1978 - Български културно-информационен център, Братислава, Чехословакия
- Галерия "Витгейщайн", Виена, Австрия
1979 - Галерия Льо О`Паве, Париж, Франция
1980 - Художествена галерия, Стара Загора, България
1981 - "Самуел Зак галерия", Торонто, Канада
- Художествена галерия, Силистра, България
- Художествена галерия, Созопол, България
- Галерия "Лалит Кала Академи", Делхи, Индия
1982 - Галерия "Пентюр Фреш", Париж, Франция
- Галерия "Елба", Дамаск, Сирия
1983 - Галерия "О' Вираж", Сепре, Швейцария
- Галерия "Осло Кунстфоренинг", Осло, Норвегия
1984 - Галерия "56-58", Дордрехт, Холандия - Галерия "Лангегарден", Берген, Норвегия
1985 - Галерия "О' Вираж", Сепре, Швейцария
1986 - Художествена галерия, Созопол, България
- Художествена галерия, Ямбол, България
- Галерия "Вонгремисен", Осло, България
1987 - Художествена галерия, Димитровград, България
- Художествена галерия, Жеравна, България
- Галерия "Пиктор", Гьотеборг, Швеция
1988 - Галерия "Ничидо", Токио, Япония
- Галерия "Кампен", Осло, Норвегия
1990 - Галерия "Ничидо", Токио, Япония
- Галерия "8", Варна, България
- Художествена галерия "Мелбю", Норвегия
- Самостоятелна изложба, Биенале, Варна, България
- Галерия "О' Вираж", Сепре, Швейцария
- Български културно-информационен център, Москва, Русия
1991 - Галерия "Спаркасе", Есен, Германия
- Галерия "Ничидо", Токио, Япония
1992 - Галерия "О' Вираж", Сепре, Швейцария
1993 - Галерия "ЕА", Антверпен, Белгия
- Галерия "8", Варна, България
- Галерия "88", Люксембург
- Галерия "Тимкомакт", Пловдив, България
- Галерия "Досев", София, България
1994 - "Арт Фронт галерия", Токио, Япония
1995 - "Галерия Арт промошън", Бекмерстрат, Белгия
- Галерия "88", Люксембург
- Художествена галерия, Добрич, България
- Галерия "Титан", Франктфурт, Германия
1996 - Художествмена галерия, Бургас, България
- Галерия за чуждестранно изкуства, София, България
- Галерия "Досев", София, България
- Художествена галерия, Варна, България
1997 - Скулпторен парк, Кацов, Германия
1998 - Френски културен институт, София, България
- Галерия "Дяков", Пловдив, България
- Галерия "Досев", София , България
- "Арт Фронт галерия", Токио, Япония
1999 - Зала на бургаските художници, Бургас, България
- Галерия "Дяков", Пловдив, България
- с Ито Джинай, галерия "Лотос", Виена, Австрия
2000 - Галерия "Дяков", Пловдив, България
2001 - с Милко Божков, галерия "Ирида", София, България
- Галерия "Бургас", България
2003 - Галерия "Дяков", Пловдив, България
2004 - Галерия "Пролет", Бургас
- Галерия "О' Вираж", Сепре, Швейцария
2005 - с Милко Божков, галерия "АРТЕ", София, България

Когато се говори за талант като Стоян Цанев, чието творчество отдавна е надхвърлило регионалното, национално значение и е станало конвертируемо още през осемдесетте години на миналия век, не бива да си затваряме очите за средата, в която е родено то. Среда съвсем конкретно социална, творческа, колегиална, лична.
Стоян Цанев избра родния си град за своя обител, пристан, ателие, място за приятелски срещи. От десетилетия той е в Бургас, от десетилетия художникът е все по-космополитен и универсален, отколкото мнозина, които увеличават предимно народонаселението в някои престижни столици.
Адресът на големите не е непременно на прочутите авенюта. С дързост, стоицизъм, абсолютна вяра в себе си и в своето призвание, (те днес изглеждат още по-невероятни на фона на емиграционната експлозия от последните 15 години), Стоян Цанев отстоява географията на своята духовност и първоизвора на вътрешните си глъбини.
Той ли не е имал право, а и възможност, да обяви родната среда за проста, невежа, недостойна, бедна и глупава за прозренията му? Оставането на твореца изисква много повече мъжество и стоицизъм, много повече вътрешна сила и любов, отколкото непрестанните бягства, отшелничества. Проста е истината - и на Северния полюс да отидеш пак със себе си ще имаш работа.
Винаги съм се възхищавал на тази негова устойчивост: да преживява катарзиса на творчеството, пропаданията в неговите бездни, извисяванията в тихата самота на върховете му именно тук.
Такова творческо поведение е своебразно завещание и пример за идващите подир него. Убеден съм, че с годините и личността му, и творбите му ще бъдат преоткривани. Както и много други духовни богаства, които паниката на скорозрейните социални утопии и катаклизми, тъй характерни за нашите земи, затъмняват, затулват с писъци, стремят се да удавят в масовите наводнения на още по-масовата култура.

Дори и в най-енигматичните си търсения художникът сглобява, а не взривява. Търси хармонията, доброто, помирението, а не омразата, крушението. Абстрактните форми от най-последните му творби ми напомнят абстракциите от айнщайновата теорията на относителността, където 1+1 не е равно на 2 и никога не може да улучи този отговор. Мисля, че Стоян Цанев упорито се домогва до едно друго, четвърто измерение на духовната си вселена, в което всеки знак е това, което е, но и нещо съвсем второ, трето или пето именно в контекста му към останалите и останалото. Творецът отдавна не търси един отговор и една истина. Ще го разберем ли, ако следваме само "своята" истина?

Стоян Цанев не е приказлив, рядко коментира свои творби или го прави съвсем откъслечно. Имаме роднинска близост и известни общи спомени за роднини и предци, преселници през Балканската война от Ковчаз, Лозенградско, неизменно присъства и общия дядо дюлгерин от Трявна. Още от първите ми срещи преди много години съм го възприемал повече като философ, отколкото като бохема. Макар външно погледнато второто да се е набивало на очи, да е изглеждало лесно установимо.

Песента на багрите, стенанието на болката, остротата на окото, тръпката на ръката омесват амбивалентния стоянцаневски свят, който не може да бъде аутопсиран, разфасован и подреден в разграфените шкафчета на елементарното, или доскоро познатото мислене. Не може да бъде хербаризиран и класифициран. Изплъзва се!

Творчеството е трудна, че и аристократична работа. То е мислене и пак мислене, но със специфични художествени средства. Както казва първият балкански нобелов лауреат Иво Андрич, мисленето на Балкана не е много предпочитано. Често се вкопчваме в първата ни попаднала мисъл, която сетне браним със зъби и нокти, за да стане на нашето, а не на чуждото, сакън да не прекрачим оттатък границата на собствената си предубеденост, сакън да не признаем правото и на другия на собствено мнение.

В редките си интервюта Стоян Цанев с разбраемо постоянство говори и за свободата, абсолютната свобода, необходима като въздух за твореца. Художникът може и да няма какво да яде, но трябва да има какво да диша! Споменатият Андрич посочва като недостатък на балканската културна психика себичността, обикновения егоизъм. Мнозина обичат себе си в изкуството, а не изкуството в себе си. А пътят към успеха минава през истинска нестинарска жарава и няма гаранция, че тя непременно ще бъде осребрена.

Заради това че не е лесно достъпен, че не е елементарен, че е надраснал средата, в която е покълнал, Стоян Цанев е бил възприеман и като странно, може би неразбираемо цвете. Интелектуалец и професионалист в творчеството си, той по дефиниция е извън гротексната българска маса на първенюта и авантюристи от полуинтелигентската масовка, на чийто герб още Алеко постави образа на бай Ганьо. Те обичат да се самоизтъкват чрез медийните кокили, да размахват мнението си над главите на останалите като присъда - прислужници на статуквото, слуги на конюнктурата.

Не е вярно, че само картините, акварелите, графиките, литографиите, керамиките на художника Стоян Цанев имат значение и ще имат значение просто като експонати. Неговото творческо дело е инвестиция в българския дух, в балканската и европейската, в световната художествена култура.

И достойно предизвикателство към всички, които вървят по този път сега и ще вървят по него в бъдеще!

Георги Гроздев
писател, издател

Галерия

  • Съдба, 1976, офорт, акватинта, 31 Х 23,5 см


  • Вторият ден на карнавала, 1993, литография, 60 Х 45 см


  • Корабът на Язон, 1995, акрил, маслени бои, платно, 60 Х 80 см


  • Изгрев, 1996, акрил, маслени бои, платно, 130 Х 194 см


  • Пейзаж, 1999, акрил, маслени бои, платно, 27 Х 33 см


(c) 2002-2017 BALKANI, created by ABC Design & Communication
Полезни връзки:  liternet.bg   kultura   veramutafchieva.net   georgigrozdev.eu   openculture