BALKANI
   English   Български
Георгиос Сеферис


Георгиос Сеферис публикува първата си книга със стихотворения "Завой" през 1931 г. Следват "Гимнопедия" (1936 г.) и сборниците стихове "Тетрадка за упражнения" (1940 г.) и "Първи корабен дневник" (1940 г.), в които са включени две от най-значимите стихотворения на Сеферис - "Последния ден" и "Царят на Асина". През 1926 г., след като завършва право в Париж, Сеферис започва професионалната си кариера на дипломат - вицеконсул в Лондон, консул в Корча, Албания, прессъветник в министерството на Гърция. През 1955 г. по време на борбата за независимост на Кипър публикува нов поетически цикъл посветен на света на острова на Афродита. По-късно този цикъл ще стане известен като "Трети корабен дневник".
Получава Нобеловата награда за литература през 1963 г. Последната творба на Сеферис - "Три тайни поеми" е публикувана през 1956 г.

ЕЗИКЪТ И ЧУДОВИЩЕТО
Реч на първия гръцки нобелов лауреат Георгиос Сеферис пред Шведската академия на церемонията за получаване на Нобеловата награда

В този час чувствам, че самият аз представлявам едно противоречие.
Наистина Шведската академия прецени, че моите усилия, положени на един език, говорен масово в продължение на векове, но ограничен в сегашната си форма, заслужава това високо отличие. Тя пожела да почете моя език и да изразявам сега благодарността си на чужд език. Моля ви да ми дадете извинението, което най-напред искам от самия себе си.
Принадлежа на една малка страна. На един каменист полуостров в Средиземно море, който не разполага с никакво друго благо, освен с борбата на народа си, морето и слънчевата светлина. Нашата родина е малка, но традицията є е огромна и онова, което е характерно за нея, е, че тя ни е предавана без прекъсване. Гръцкият език никога не е преставал да бъде говорен. Той е претърпял измененията, които претърпява всеки жив организъм, но в него няма пропаст. Друга характерна черта на тази традиция е нейната любов към човечността; нейно правило е справедливостта. В античната трагедия, композирана с такава прецизност, човекът, който нарушава мярката, трябва да бъде наказан от Ериниите. Същият закон е в сила дори когато става въпрос за природни явления: „Слънцето не трябва да прекрачва мярката“ – казва Хераклит, – „в противен случай Ериниите, защитнички на Правдата, ще го изнамерят“.
Мисля си, че не е напълно изключено един съвременен учен да извлече полза, ако се замисли над тази сентенция на йонийския философ. Колкото до мен, аз се вълнувам, наблюдавайки как съзнанието на справедливостта е проникнало толкова дълбоко гръцката душа, че се е превърнало в закон на природния свят. А един от моите учители* от началото на миналия век пише: „...ще се затрием, защото сме извършили неправда...“ Този човек е бил неграмотен; научил се на четмо и писмо, когато бил тридесет и пет годишен. Но в Гърция в наши дни устната традиция има толкова дълбоки корени, колкото и писмената. Същото важи и за поезията. За мен е значим фактът, че Швеция е пожелала да отличи и тази поезия, и цялата поезия изобщо дори когато тя извира от един малоброен народ. Защото вярвам, че съвременният свят, в който живеем, измъчван от страх и тревоги, има нужда от поезията. Поезията се корени в човешкия дъх, а какво би станало с нас, ако дъхът ни секнеше? Това е акт на доверие, а един Господ знае дали всички наши беди не се дължат на липсата на доверие.
Миналата година около тази тук маса отбелязаха огромната разлика между откритията на съвременната наука и тези в литературата; отбелязаха също, че разликата между една древногръцка и една съвременна драма е малка. Да, изглежда, човешкото поведение не се е променило по същество. И трябва да добавя, че човек винаги изпитва потребността да чуе този хуманен глас, който наричаме поезия. Онзи глас, който всеки момент е застрашен да заглъхне поради липса на любов, и все пак отново и отново се възражда. Преследван, той знае къде да намери убежище; отричан, той притежава инстинкта да отиде да пусне корени на най-неочаквани места. За него няма малки и големи страни по света. Неговото царство е в сърцата на всички хора по земята. Той притежава дарбата винаги да избягва навика – тази индустрия. Дължа благодарността си на Шведската академия, която обедини тези неща; която почувства, че езиците с така наречена органическа употреба не бива да се превръщат в пречка, в която да бъде задушен пулсът на човешкото сърце; превърнал се в Ареопаг* способен:
Да съди с официална истина Несправедливата орис на живота,
за да си припомня Шели, вдъхновителя, както се твърди, на Алфред Нобел, на този човек, съумял да откупи неизбежното насилие с великодушието на сърцето си.
В този свят, който става все по-малък, всеки един от нас има нужда от всички останали. Трябва да търсим човека, където и да се намира той.
Когато по пътя за Тива Едип срещнал Сфинкса и той му задал гатанката си, неговият отговор бил: „Човекът“*. Тази проста дума погубила чудовището.
Предстои ни да унищожим много чудовища. Нека се замислим върху отговора на Едип.




Книги от автора:

  • Езикът и чудовището
  •  Книгите на издателство БАЛКАНИ може да закупите тук.

    :: нагоре :: назад :: начало :: 
    (c) 2002-2017 BALKANI, created by ABC Design & Communication
    Полезни връзки:  liternet.bg   kultura   veramutafchieva.net   georgigrozdev.eu   openculture