BALKANI
   English   Български
Христос Хаджипапас


ХРИСТОС ХАДЖИПАПАС е роден през 1947 в Кипър. Следвал е Ветеринарна медицина в София. Изявен кипърски поет и прозаик. През 1969 публикува първата си стихосбирка „Ендоскоп". Повечето стихове в „Увод в трагедията" (1979) са вдъхновени от Кериния, пет години след турската инвазия (1974), когато градът попада в окупираната част. Първият му роман „Цветът на синия хиацинт" (1989) е посветен на трагичните събития и по-голямата част от действието се развива в Кериния. През 1993 излиза вторият му роман „По черната лунна пътека" за съвременната кипърска действителност и с предчувствие за разрушителните процеси, които съпровождат обществото на изобилието - жаждата за лека печалба, наркотиците и т.н. Романът „В окото на змията" (2000) - получил държавна награда - е внушителен стенопис на съвременната кипърска история, предадена чрез съдбите на героите.
Публикувани и три сборника с разкази: „Голямата лъжа" (1981), „Съвсем нормален" (1984) и „Любов в огъня" (2001).
От 1996 Христос Хаджипапас е председател на Съюза на кипърските писатели.

ДАНО БАЛКАНИТЕ НЕ СЕ ЗАГУБЯТ ПОРАДИ ЛИПСА НА ДУШЕВНА ЩЕДРОСТ

Като обръщате поглед назад, виждате ли ясно какво е била кипърската и българската книга за вас?

Българската книга, главно поезията,беше за мене един оазис в сухите години на следването ми в България. Що се отнася до кипърската, бих предпочел по-общото понятие гръцка книга. Тя действително подхранваше и храни мисловните ми и езикови търсения от детството до днес. Тъй като някои от тези книги отразяваха една действителност, която бе светът за мене тогава (история, традиция, любовни трепети), те се движеха паралелно с различните фази на моето узряване и узряването на света в мен.

Кои са книгите, които са ви дали най-много, и кои са тези, от които вие сте взели повече, отколкото сте предполагали, че е възможно?

Както нашата представа за смъртта се променя всеки десет години, така и книгите, които ме съпътстваха през живота ми, представляваха скритото отражение на моя живот през тези моменти. През годините на безлюбовното ми и набожно юношество „Последното изкушение“ на Никос Казандзакис ме запалваше като литературен огън. Днес безбожен и вероятно опознал любовта, се съмнявам, че той би ме привлякъл отново да го прочета, както и децата ми като по-освободена генерация, не можаха да се увлекат от него…Дължа му обаче много, както и на всички книги, които ме разтърсиха:от Достоевски и френските класици по онова време, до днешните класици на света от Америка, Европа, Япония и Южна Африка: без да ми тежи никой от тези камъни, чувствам, че съм изграден от тях.

Каква е съдбата на изящната словесност сега и каква би могла да бъде в близките и по-далечни години?

Колкото и да ни се струва, че съвременният свят върви напред към пълно самозадоволяване с икономическите,технологичните, консуматорските и други подобни компоненти, изящната словесност винаги ще примамва човешката природа и ще подкопава надменността на изумялата тълпа. Гор Видал и Чомски ще бъдат и утре духовни водачи, когато безумният поглед на господаря на планетата не ще го има вече, освен в архивни филми.

Културната криза днес има причини, признаци, но и някакъв лек, който по принцип е универсален. Не убягва ли от погледа тъкмо кипърската специфика на този лек?

Имам чувството, че в Кипър поне през последните години две противовесни сили се борят една срещу друга. Елементарното щастие посредством имането, от една страна, и един по-разумен и критичен поглед към света, от другата. Към втората категория принадлежи плеяда литератори, главно поети, и други хора на изкуството като театрали и музиканти, които се опитаха да изградят бариера посредством изкуството срещу тази икономическа сатрапия, която според Кавафис е един вид луксозно самоизгнание.

Тайните в една книга са много и една от най-загадъчните е майсторството на писателя. Имате ли за себе си съзнателно обяснение за всичко, което сте творили – нали волята творчество е и продукт на инстинкта на художника, на неговата загадъчна и тайнствена същност, която той дешифрира с текстовете си само донякъде пред читателя?

свен инстинкта на твореца, който е изначален божи дар, съществува упоритата работа, която макар и необходима, винаги се движи из неподозираните пътеки на мисълта и душата на твореца : усещането за смешното и тъжното, автосарказмът като творение и катарзис, мярката за количеството на думите и организирането на мисълта са свещени инструменти, които не зная доколко могат да бъдат заимствани или са донякъде вродени.

Как си представяте Кипър в края на следващия XXI век? Какво е за вас Времето?

Страхувам се по две причини: Защото следващото поколение расте в ръцете на прислужници-робини, които биват наемани от родителите, за да извършат най-святото, което природата им е отредила, да отгледат децата им. Вторият ми страх е Турция да не бъде приета в Европейския съюз, така че Кипър да остане завинаги пленник на злощастието на някогашната империя. Времето за мене е благословена съединителна тъкан между най-ценните дарове като здравето, мисълта и любовта. Бих искал да разполагам с повече лично мое време. Без да е необходимо да го купувам като аспирин или хапче против кръвно налягане.С други думи: да разполагам с него, без да правя жертвоприношения на неговия минотавър.

Изминалите сто години – с какво най-много тежат (като създадени ценности) и ни тежат (като тегоба)?

Светът и главно Европа достигна до дъното с греховете на две световни войни, за да се превърне днес в ...ангела на обединена Европа. Това е един уникален опит за човечеството. Най-вече с прогресивните є завоевания: на по-рационалния патриотизъм, на рафинирането на религиозната принадлежност (с трансцеденталната позиция на индивида и изоставянето на светския облик на религиозността), както и изоставянето на пустословието на големите думи… Това ме кара да съм по-оптимистичен и по отношение на предишния въпрос, тъй като Кипър от 1 май 2004 ще бъде и официално член на Европейската общност.

Оптимист или песимист сте за съдбата на Балканите и човечеството и защо?

Колкото Балканите се доближават до обединена Европа, толкова по-оптимистично гледам на бъдещето им, макар и Европа да не е панацея.

С коя своя особеност можете да се пошегувате публично и често ли го правите?

Мисля, че автосарказмът понякога освобождава мен и героите на моите истории.

Между една торба злато и една вечна книга какво бихте избрали, ако трябва да избирате днес? А преди тридесет години?

Бих предпочел златото, за да си купя неограничено свободно време. Така ще избирам и ще мога да чета вечните книги. Преди тридесет години не съм сигурен, но вероятно тогава щях да предпочета вечната книга.

Мислите ли, че в новите времена могат да изкласят нови имена, когато пътят до читателите е труден и неясен? Опитът ви от вашето публично утвърждаване може ли с нещо да бъде полезен днес? Как и колко лесно ви признаха?

Времената, хората, мислите и следователно и подходът на нашите съвременници към живота се променят. Нови нужди се раждат по отношение на същността, формата и носителите – т.е. творците, които неизбежно ще бъдат задоволявани винаги. И все пак, за да стигне една книга първо до издателя, а после и до читателя, освен таланта на писателя е необходим огромен труд, той обаче действа на истинския писател като серотонин, хормона на щастието. Понеже Кипър е малка страна и читателската публика е ограничена, фактът, че книгите ми се публикуват от гръцки издателства, е един прозорец за тях.

Бихте ли посочили вашата лична антология или колекция от имена, майстори на прозата, които цените най-вече – от кипърската и световната, включително балканската литература?

Не бих желал да правя антология, но сред любимите ми книги мога сега да посоча кипърците Никос Николаидис и Йоргос Филипу – Пиеридис, гръцките класици Емануил Роидис, Космас Политис, Стратис Миривилис, Илиас Венезис, както и по-съвременните Дидо Сотириу, Танасис Валтинос и Менис Командареас, българските писатели Елин Пелин, Йордан Йовков и Йордан Радичков, и Вера Мутафчиева, а от световната литература по липса на място ще посоча само една малка капка : американците Уилям Фокнър, Херман Мелвил, Ърнест Хемингуей, Джон Ъпдайк, плеяда латиноамерикански автори и европейци като Томас Ман, Херман Хесе, Густав Флобер, Маргарит Юрсенар, Джеймс Джойс и от по-съвременните Умберто Еко, Милан Кундера и много други.

Има ли спасение от монологичността и мазохизма на балканците? И какво е то?

Бих желал да отговоря с думите на Маргарит Юрсенар, че много народи са се загубили от липса на душевна щедрост. Такъв е случаят с Близкия изток. Дано Балканите бъдат спасени от подобнен съд.

Без кои автори – кипърски, балкански и световни не би била възможна една бъдеща антология на шовинизма?

Предполагам без Радован Караджич, без бившия министър-председател на Турция и „поет“ Бюлент Еджевит, (който нареди нахлуването на турските войски в Кипър), както и един друг турски поет, чието име не помня, написал следното стихотворение, което красеше за определено време поздравителните картички на турско-кипърския политик Рауф Денкташ:
„И ако не отрежа още хиляда гяурски глави,
кълна се в името на Аллах, не ще ми мине омразата…
и ако заколя четиридесет хиляди с моя меч
и ако изпратя осемдесет хиляди в ада,
и ако обеся сто хиляди на бесилката,
кълна се в Аллах,че пак няма да ми мине омразата…“


Какви народопсихологични и литературни комплекси откривате в кипърците и в съседните им балкански народи? Доколко това е резултат от факта, че балканците са пропуснали Реформацията, Просвещението, Великите географски открития?… Докога ще продължаваме да живеем като че ли светът сме само ние и никой друг не съществува освен нас?…

Тъй като кипърците получиха свободата си едва през 1960 година, те са пропуснали няколко много важни етапа в развитието на европейската култура. Пропуснаха например Просвещението и индустриалната революция. Един вид Просвещението дойде по-късно и по трагикомичен начин: поради бедността си и насърчени от англичаните кипърците вземат участие във Втората световна война. Те се връщат революционери и донасят със себе си нови идеи, които помогнаха на кипърското общество да прогледне и да тръгне напред. Турската инвазия от 1974 година причини големи злини на кипърския народ. Изгонването на хиляди хора от домовете им и заселването им в града ги лиши насилствено от тяхната естествена среда и от тяхната чистота и наивност, тяхното простодушие. Бързото икономическо развитие в последвалите години им даде средства, замогване, не им даде обаче възможност да асимилират новото си положение, което доведе до много странни деформации в характера на хората.

Как оценявате ролята на частното издателство „Балкани“ за балканското литературно и културно сътрудничество в конкретния случай по повод „Балканска библиотека“? У нас такава поредица с автори от всички балкански литератури без изключение не е издавана никога. Колко омраза, предразсъдъци, идеологически табута и колко загубено време…

Дейността на издателство „Балкани“ ще остави следи в културния пейзаж не само на България, но и на съседните страни с усилията му за преодоляване на предразсъдъците и взаимно опознаване на народите чрез културата. Дано примерът му бъде последван и в други балкански и южноевропейски страни.

Какво не могат да разделят балканците според вас?

Напоследък бях в Дания. Бе ми известно, че част от някогашна Южна Дания днес се намира на територията на провинция Шлезвиг–Холщайн на Федерална Германия. Когато попитах нашия домакин дали Дания има някакви претенции, той ми отговори, че няма. Те живеели добре там, имали всички права, нищо че официално територията принадлежи на друга страна. Ако постигнем това на Балканите, и в нашите страни няма да остане нищо за делене.
Какви по-големи възможности откривате в тази инициатива и какви нови партньори и участници виждате в нея, освен вашата достойна за уважение съпричастност?
Може да се разшири радиусът на тази дейност и да се включат нови страни, писатели и литературни издания.




Книги от автора:

  • В окото на змията
  •  Книгите на издателство БАЛКАНИ може да закупите тук.

    :: нагоре :: назад :: начало :: 
    (c) 2002-2017 BALKANI, created by ABC Design & Communication
    Полезни връзки:  liternet.bg   kultura   veramutafchieva.net   georgigrozdev.eu   openculture