BALKANI
   English   Български
Миро Гавран


РАЗУМЪТ НЕ Е ЕДИНСТВЕНОТО, КОЕТО НИ ОТЛИЧАВА ОТ ЖИВОТНИТЕ

Кои са книгите, които са ви дали най-много, и кои са тези, от които вие сте взели повече, отколкото сте предполагали, че е възможно?

Мисля, че като читател най-много съм придобил нещо и най-много съм възприел от онези книги, които съм чел в детството и ранната си младост, т.е. в периода, когато се оформях като човек и когато се формираше моят литературен вкус. Романът и тогава, а и по-късно остана за мен най-впечатляващият литературен жанр, понеже той единствен можеше да ми внуши сложността и многослойността на самия живот.

Каква е съдбата на изящната словесност сега и каква би могла да бъде в близките и по-далечни години?

Мисля, че съдбата на художествената литература в бъдеще е повече от хубава и сигурна... С други думи, нито филмът, нито телевизията, а още по-малко пък интернетьт успяха да заменят литературата и никога няма да могат да я изтикат. Книгите все повече се печатат и все повече се четат. Проблем представляват само изкуствено провъзгласените хитове, фалшивите бестселъри, които се четат само защото за тяхната пропаганда се влагат много пари. Често такива произведения са обикновен боклук и идат при нас главно от големите езици, респективно от икономически могъщи центрове.

Културната криза днес има причини, признаци, но и някакъв лек, който по принцип е универсален. Не убягва ли от погледа тъкмо хърватската специфика на този лек?

Забелязвам криза, която е последица от атеистично-материалистичния подход към живота...и това иде от Френската гражданска революция насам... Пристъпим ли към живота като към духовно явление – криза не съществува. Проблемът на европейската култура е в това, че мнозинството от интелектуалците и писателите през изминалите 250 години подхожда към живота от атеистично-материалистическия възглед за света... И в Хърватия положението по същество не е различно от това в цяла Европа. Затова имаме все повече куха декадентска литература, която не струва нищо и по никакъв начин не може да предложи на човека истинско художествено преживяване и катарзис. За щастие забелязвам, че имаме все повече млади хора, които отхвърлят примитивния материалистичен възглед за света и които знаят, че разумът не е единственото, което ни различава от животните.

Тайните в една книга са много и една от най-загадъчните е майсторството на писателя. Имате ли за себе си съзнателно обяснение за всичко, което сте творили – нали волята творчество е и продукт на инстинкта на художника, на неговата загадъчна и тайнствена същност, която той дешифрира с текстовете си само донякъде пред читателя?

За писането е нужно вдъхновение, но е съществено и умението. Съществени са и формата, и съдържанието. Като дете играех шах и мисля, че това силно повлия върху моето писане, особено върху писането на драми, които изискват майсторско изразяване с малко средства и малък брой изречения.

Кое през годините ви е давало най-голямо упование и надежда?

Лично аз много обичам хората. Мисля, че съм подхождал към живота винаги утвърждаващо. Никога не съм бил алкохолик, не пия кафе, не пуша, не ям месо от сухоземни животни вече двайсет и три години... Винаги съм смятал, че художественото произведение трябва и може да направи човека по-добър. Книгата трябва да ни разсмее или да ни разплаче. Като читател изисквам от литературата емоция и катарзис, а се стремя и като писател да изградя това. Може би това е причината защо досега моите драми и книги са преведени на двайсет езика, защо имам повече от сто премиери в петнайсетина страни. Винаги съм се ужасявал от позьорската празна литература, в която няма човек от кръв и плът.

Как си представяте Хърватия в края на следващия XXI век? Какво е за вас Времето?

В края на XXI век Хърватия може да бъде онова, което е и сега – туристическа страна, в която населението живее в леко противоречие между своите мечти и действителността. Главно е тя да може да представлява интересно и вдъхновяващо място за писатели, както е и днес. Страх ме е само дотогава да не ни застраши глобализацията и американизацията, за което писах в последната си драма „Как да убием президента“, чийто главен герой е антиглобалист.

Изминалите сто години – с какво най-много тежат (като създадени ценности) и ни тежат (като тегоба)?

През изминалите сто години в Европа имаше прекалено много идеологизация на действителността...всъщност „умните“ интелектуалци, които се кланяха на „златното теле“, нанесоха най-много злини на своите изстрадали народи.

Оптимист или песимист сте за съдбата на Балканите и човечеството и защо?

Когато става дума за Балканите, тук едновременно съм и оптимист, и песимист... За съдбата на хората в този регион най-вече решават големите страни, които често злоупотребяваха с него за свои цели.

Между една торба злато и една вечна книга какво бихте избрали, ако трябва да избирате днес? А преди тридесет години?

Мисля, че торбата пълна със злато никому не е донесла щастие. На мен ми се иска да остана на един пуст остров и там да имам една пълна торба с хубави книги.

Мислите ли, че в новите времена могат да изкласят нови имена, когато пътят до читателите е труден и неясен? Опитът ви от вашето публично утвърждаване може ли с нещо да бъде полезен днес? Как и колко лесно ви признаха?

В живота си имах късмет – още на 22 години, като студент дебютирах в известния загребски театър „Гавела“, на 23 години публикувах първата си книга, имам много читатели и зрители в моята страна, а и в още десетина страни съм като „свой писател“... Всеки месец имам по една премиера или ново издание на някой свой роман. Работя много, пиша доста още от шестнайсетата си година и никога не ме беше грижа за това каква е рецепцията на моите творби... Всякога най-много енергия съм изразходвал за това как да разкажа новата история, която ме е завладяла. Че съм известен писател, за мен е нещо нормално. Радвам се, че хората много ме четат и че обичат да гледат моите драми и комедии. Щастлив съм, че трудът ми години наред се изучава в много университети от Париж до Ню Йорк, от Сараево до Братислава.

Поради липса на време Миро Гавран отговори на част от въпросите на анкетата. Заварихме го в миговете преди поредното турне на неговия театър в Ирландия и Англия.

 Книгите на издателство БАЛКАНИ може да закупите тук.

:: нагоре :: назад :: начало :: 
(c) 2002-2017 BALKANI, created by ABC Design & Communication
Полезни връзки:  liternet.bg   kultura   veramutafchieva.net   georgigrozdev.eu   openculture