BALKANI
   English   Български
Георгиос Молескис


ПЪТИЩАТА ЗА ИЗЛИЗАНЕ ОТ ИЗОЛАЦИЯТА СА ОТВОРЕНИ



Като обръщате поглед назад, виждате ли ясно какво е била не кипърската, а например сръбската и българската книга за вас?

Още първият въпрос на уважаемия г-н Георги Гроздев ме накара да осъзная колко слабо познавам литературата на Балканите и особено сръбската и българската литература. Почувствах се ужасно. Все едно да живееш в един квартал и да не познаваш съседите си. Това положение, тази взаимна изолация, се дължи както на исторически фактори, така и на нас самите. Сещам се за твърде малко книги от българската и сръбската литература (както и от останалите балкански литератури), които са изиграли важна роля във формирането на собствените ми литературни хоризонти.

Кои са книгите, които са ви дали най-много, и кои са тези, от които вие сте взели повече, отколкото сте предполагали, че е възможно?

Когато имаш филологическо образование, съвсем естествено е да плуваш в море от книги. А когато си изучавал конкретна национална литература, мястото, което най-често си преброждал, което познаваш най-добре и следователно, което е много важно за теб, е морето на конкретната литература. Аз имах щастието да се нося из едно просторно, дълбоко и необятно море, руското море, и то ми даде много. Заедно с него обаче съм носил навсякъде и книгите с гръцки народни песни. Струва ми се, че от народните песни струи духът на всички балкански страни, където можеш да чуеш и различни варианти на тези песни. Освен руските творби и фолклора, аз винаги нося със себе си творбите на древногръцките трагици, чиято стойност е непреходна за всички народи по света. Оттам насетне има много поетически, но и други – прозаически, исторически, философски и т.н. произведения, които са ми дали много. Но е трудно да избереш кои точно да споменеш.

Каква е съдбата на изящната словесност сега и каква би могла да бъде в близките и по-далечни години?

Литературата вече съществува в нова среда, в която доминира образът. Образът цели да наложи своята логика на литературата или да я използва. И не е трудно да го направи, защото човек достига до образа по един по-директен, кратък и прав път, докато при словото се изискват усилия, енергично участие и познание. Има едно скрито съперничество, един скрит сблъсък между слово и образ. В този сблъсък образът печели значителна територия и успява да разруши част от литературата или да се възползва и да маргинализира временно някои значими литературни творби. Но аз все пак съм оптимист за бъдещето на литературата. Историята є се простира до дълбините на битието на човека като социално създание и си служи със словото, което е най-висшата ценност и богатство, и всичко, което остави отпечатък в него, става част от съзнанието и развитието на човека. Литературата разкрива много неща на съвременниците ни, но е оставила още много скрити неща и за потомците ни. И ще продължи по своя път заедно с обществото и човека.

Културната криза днес има причини, признаци, но и някакъв лек, който по принцип е универсален. Не убягва ли от погледа тъкмо кипърската специфика на този лек?

Не знам дали културната и социалната криза, за която говорим днес, по някакъв начин се различава от предходните. Със сигурност обаче днес є обръщаме повече внимание, изследваме я, коментираме я, създаваме теории, придаваме є международен характер. Еволюцията, която никой не може да спре, налага промени и на много неща в културата. Но не разрушава старото. Всичко стойностно и значимо в традицията се пренася в новото. Съвременните схващания за човешките права, за демокрацията, културата и различността компенсират много от загубите, допринасят за създаването на нещо ново, съдържащо в себе си и старото. Днес това се забелязва във всички области на изкуството.

Тайните в една книга са много и една от най-загадъчните е майсторството на писателя. Имате ли за себе си съзнателно обяснение за всичко, което сте творили – нали волята творчество е и продукт на инстинкта на художника, на неговата загадъчна и тайнствена същност, която той дешифрира с текстовете си само донякъде пред читателя?

Мистерията на творчеството е в онзи съюз между външния импулс и вдъхновението, който раздвижва наситения пласт от вълнения, мисли, идеи, наблюдения, образи, които са вътре в теб, света на душевните и духовните запаси – както твоите, така и тези на народа ти, на езика ти. Ако има нещо загадъчно или мистериозно в художественото творчестно, то е именно в този изначален взрив – предизвикан от смесването на външния импулс и вдъхновението – от който се ражда един нов свят. В по-нататъшното изграждане на този свят – посредством изказа – се намесват и други фактори, но и мисловни цели, чрез които в творбата навлиза условността. Така на читателя се разкриват много неща, но и много други остават скрити от него.

Кое през годините ви е давало най-голямо упование и надежда?

Винаги съм вярвал в способностите на човека да стане по-добър. И познавайки и анализирайки историята, да прозре онова, което е най-съществено, което обединява хората и предпазва природата от екологична катастрофа.

Как си представяте Кипър в края на следващия XXI век? Какво е за вас Времето?

Лично за мен, както и за всеки човек като самостойна единица, времето е враг. То никога не е достатъчно, за да направиш всичко, което си искал или си чувствал, че можеш да направиш. В същото време то лети бързо и внезапно осъзнаваш, че приближаваш края. В последната си стихосбирка съм написал няколко стиха по този въпрос:

Времето е по-малко от желанието
Като изкусен крадец се спуска по земния склон
и бързо се слива с хоризонта.

Храни се с победите ми и продължава нататък
като безсъвестен злодей,
а земята все тъй се върти във вселената.

Това обаче е само едно измерение на времето, това измерение, което е свързано със съществованието на човека като самостойна единица. Другото му измерение е това на продължението, на развитието, на натрупването на опит и познание. То ще излекува раните и неразбирателствата между народите. В него се корени оптимизмът ми за Кипър през ХХI век.

Изминалите сто години – с какво най-много тежат (като създадени ценности) и ни тежат (като тегоба)?

Последният век беше разтърсващ за историята на човечеството. Откритията, които донесе във всички области, и развитието на соцалните идеи бяха толкова фундаментални и новаторски, че в това отношение той надмина предишните столетия. Същевременно обаче това беше векът на най-кръвопролитните войни и катастрофи, който роди най-големите заплахи за човека и природата. Натовари ни с една огромна отговорност – да пазим планетата си – като ни накара по-ясно от всякога да си дадем сметка, че тя е нашият дом и се нуждае от закрила – преди всичко от нас самите. Но и в обществения сектор този век ни накара да осъзнаем, че целият свят е един организъм и никой не може да живее на някаква своя кула от слонова кост. Мисля, че за голяма част от човечеството като няколко оптимистични акорда се наложиха идеите за човешките права, толерантността към другия, търпимостта, мира, грижата за околната среда.

Оптимист или песимист сте за съдбата на Балканите и човечеството и защо?

Мисля, че развитието на сътрудничеството, на общите програми и на взаимозависимостта на страните една от друга е за доброто на всички. И балканските страни вече не могат да си позволят лукса да стоят настрана от общата тенденция. Сътрудничеството ще се развива и всички ще осъзнаят, че могат само да спечелят от това двустранно сътрудничество. Но трябва и да допринасят за него.

С коя своя особеност можете да се пошегувате публично и често ли го правите?

На този въпрос вероятно трябва да отговорят приятелите ми или жена ми. Не се сещам за нещо, което да си заслужава да бъде споменато.

Между една торба злато и една вечна книга какво бихте избрали, ако трябва да избирате днес? А преди тридесет години?

Въпросът е много романтичен, а може би не го разбирам правилно. Какво бих предпочел: да съм написал една „вечна“ книга или да я притежавам като читател? И в единия, и в другия случай обаче нещата не могат да се сравнят. Бих перифразирал въпроса така: Какво бих предпочел: да имам богатство, но никога да не съм се докосвал до вълнението и познанието, което предлагат книгите, или да имам тези книги, но да не съм богат? Какво да отговоря? При мен валидно е второто и съм щастлив.

Мислите ли, че в новите времена могат да изкласят нови имена, когато пътят до читателите е труден и неясен? Опитът ви от вашето публично утвърждаване може ли с нещо да бъде полезен днес? Как и колко лесно ви признаха?

Казах го и по-рано в отговор на друг въпрос. Основният конкурент на книгата в наши дни е образът. Имам предвид главно телевизията, но и компютрите. Книгата е слово, до което трябва да достигнеш в един процес, който изисква и твоето енергично участие. Образът е ястие, поднесено наготово. Все пак трайността и издръжливостта на словото, именно заради безкрайно по-пространните неща, които може да запечата в себе си и да предложи, е позволила през вековете да се раждат имена на значими писатели и те ще продължат да се раждат. Именно те са онези, които могат по някакъв начин да обобщят колективните преживявания и блянове и да се превърнат в коректив за всички. Когато обаче писателят произхожда от малко градче и пише на език, който не се говори от много хора, четенето става трудно, дори в родната му страна. Писателите от малките страни прекрасно знаят това и го приемат, иначе не биха писали.

Бихте ли посочил вашата лична антология или колекция от имена, майстори на прозата, които цените най-вече – от кипърската и световната, включително балканската литература?

Да, бих включил двама-трима кипърци, няколко гърци и няколко от другите балкански страни, немного, поради простата причина, че познанията ми за тези литератури са, за жалост, ограничени.

На същите въпроси отговориха и едни от най-големите български писатели, наричани „ живи класици“, които участваха в друга издателска серия, наречена „Бялата поредица“ – Книга с автограф през април 1999 г. Имахте ли възможност да се запознаете с отговорите им – какъв е вашият коментар?

Не, не съм прочел отговорите им.

Има ли спасение от монологичността и мазохизма на балканците? И какво е то?

Съжалявам, не смятам, че имам достатъчно познания, за да се изказвам по подобен проблем.

Без кои автори – кипърски, балкански и световни не би била възможна една бъдеща антология на шовинизма?

Не знам достатъчно неща, за да мога да подбера писатели за подобна антология, и няма да бъде справедливо да спомена малцината, които познавам. Във всеки случай бих предпочел да не се създава такава антология, дори и ако би могла да послужи като пример за тесногръдите ни разбирания, които ни измъчиха толкова години, за търгашеството с човешката болка или с вярата в мегалиидея в името на лесното признание и т.н.

Какви народопсихологични и литературни комплекси откривате в кипърците и в съседните им балкански народи? Доколко това е резултат от факта, че балканците са пропуснали Реформацията, Просвещението, Великите географски открития?… Докога ще продължаваме да живеем като че ли светът сме само ние и никой друг не съществува освен нас?…

Балканските народи имат своя история, във и посредством която са изградили своя облик, с безспорните си положителни и отрицателни качества, тенденциите към изолационизъм и национализъм, шовинизъм и т.н. Имат обаче и свои духовни и социални традиции, които компенсират много от нещата, които са изгубили. За в бъдеще пътищата за излизане от изолацията са отворени за всички. Усещането за обединеност с останалата част от Европа става все по-силно и според мен това ще е бъдещето ни.

Как оценявате ролята на частното издателство „Балкани“ за балканското литературно и културно сътрудничество в конкретния случай по повод „Балканска библиотека“? У нас такава поредица с автори от всички балкански литератури без изключение не е издавана никога. Колко омраза, предразсъдъци, идеологически табута и колко загубено време…

Оценявам изключително високо ролята, с която се е нагърбило издателство „Балкани“. Това е значителен принос за комуникацията и диалога между балканските народи; тази дейност трябва да се разгърне и в други страни и на други езици, за да стане общуването още по-интензивно. И диалогът, който започна между българския народ и съседите му, трябва да обхване и други народи. Днес всички се нуждаем от това, за да наваксаме изгубеното време и да продължим напред.

Какво не могат да разделят балканците според вас?

Балканските народи не могат да разделят общите елементи в традициите, фолклора и душевността си.

Какви по-големи възможности откривате в тази инициатива и какви нови партньори и участници виждате в нея освен вашата достойна за уважение съпричастност?

Перспективите за инициативата на издателство „Балкани“ са, както казах и по-горе, разширяването на диалога между балканските народи и бъдещото създаване на една многоезична балканска библиотека.

Книги от автора:

  • Водата са спомена
  •  Книгите на издателство БАЛКАНИ може да закупите тук.

    :: нагоре :: назад :: начало :: 
    (c) 2002-2017 BALKANI, created by ABC Design & Communication
    Полезни връзки:  liternet.bg   kultura   veramutafchieva.net   georgigrozdev.eu   openculture