BALKANI
   English   Български
Борис Димовски


Като обръщате поглед назад, виждате ли ясно какво е била българската книга за Вас?

Емоционални, трогателни спомени за българската книга. Година 1938. Бедно селце без ток, без шосе. Без радио. Но бяхме гладни за книги ­ т. е. гладни за информация. В читалището имаше десетина оръфани книжки от Майн Рид, Ангел Каралийчев, Иван Вазов. В по-късни години се докоснах до мащабни автори с магична сила, но любовта ми към родните детски книги още ме топли.

Каква е съдбата на изящната словесност сега и каква би могла да бъде в близките и по-далечни години?

Изящната словесност ще възкръсне след смъртта на техническата революция.

Културната криза днес има причини, признаци, но и някакъв лек, който по принцип е универсален. Не убягва ли от погледа тъкмо българската специфика на този лек?

Културната криза у нас е по сценарий. Отровителите се кискат на болногледачите. Лъжедемокрацията освободи криминалните.

И ето ­ туткава държава, туткава култура.

Тайните в една книга са много и една от най-загадъчните е майсторството на писателя. Имате ли за себе си съзнателно обяснение за всичко, което сте творил ­ нали освен на волята творчеството е и продукт на инстинкта на художника, на неговата загадъчна и тайнствена същност, която той дешифрира с текстовете си само донякъде пред читателя?

В нашите книги няма тайнственост, няма далекобойни мисли за бъдното, интуицията е заменена от практичния разум. Българинът е тясно скроен и не впечатлява Европа. Авторите се гордеят, че са синове на народа, а нито един не възпламени изтерзаните хора.

Как си представяте България в края на следващия XXI век? Какво е за Вас Времето?

Като скапана лъжерепублика, проядена от корупция. Пазарната икономика, която ни натрапиха мафиотите, ще продължи да нанася странични поражения на болна България. Какви устои в културата? ­ лишена от нравственост, България няма да мисли за книги, както задушеният от смог и радиация търси само газови маски.

Българите ­ малцинство. Младите продължават да емигрират. Културата завряна в кръчмите, дискотеките, в бингозалите. Книгите ­ слуги на компютъра. Времето е река ­ тече неумолимо. А "два пъти в реката не можеш да влезеш" (Хераклит).

Изминалите сто години ­ с какво най-много тежат (като създадени ценности) и ни тежат (като тегоба)?

В България XX век ще остане в културната ни история като страна, родила Вазов, Яворов, Елин Пелин, страна, изградила св. "Александър Невски", Съдебната палата и Министерство на отбраната ­ не броя хилядите училища, читалища и черкви. И всичко това се дължи на хуления режим на царизма.

Оптимист или песимист сте за съдбата на Балканите и човечеството и защо?

Съдбата на Балканите е притежание на богатите (великите) сили. Каквото те решат. А ние ще ходим на митинги.

Между една торба злато и една вечна книга какво бихте избрал, ако трябва да избирате днес? А преди тридесет години?

Библията.

Мислите ли, че в новите времена могат да изкласят нови имена, когато пътят до читателите е труден и неясен? Опитът Ви от Вашето собствено публично утвърждаване може ли с нещо да бъде полезен днес? Как и колко лесно Ви признаха?

Новите имена ще загинат без реклама, а рекламираните звезди ще ни станат досадни и ще ги подминем. Сега телевизията и компютрите диктуват.

Борис Димовски илюстрира книгите на Радой Ралин и Марко Ганчев. Той писа своите отговори в болница, ето защо на някои от въпросите не отговори.

Благодарим му специално за жеста.

 Книгите на издателство БАЛКАНИ може да закупите тук.

:: нагоре :: назад :: начало :: 
(c) 2002-2017 BALKANI, created by ABC Design & Communication
Полезни връзки:  liternet.bg   kultura   veramutafchieva.net   georgigrozdev.eu   openculture