BALKANI
   English   Български
Блага Димитрова


Като обръщате поглед назад, виждате ли ясно какво е била българската книга за Вас?

Откак се помня книгата на български език (оригинална и добри преводи на чужди автори) е въздухът, който дишам и без който не бих могла да живея.

Кои са книгите, които са Ви дали най-много, и кои са тези, от които вие сте взела повече, отколкото сте предполагала, че е възможно?

Любимите ми книги през годините ми дават все повече и различни неща ­ и това е неизчерпаемото духовно съкровище в тях.

Каква е съдбата на изящната словесност сега и каква би могла да бъде в близките и по-далечни години?

Съдбата на ценната словесност винаги е била и ще бъде такава, каквато самата тя заслужава, въпреки всички спънки, затруднения, заклеймявания, а занапред в близко и по-далечно бъдеще тези пречки непредвидимо ще растат от най-различен характер. Вярвам, че в самата си същност Словото носи могъщ защитен заряд, за да пребъде през вековете.

Културната криза днес има причини, признаци, но и някакъв лек, който по принцип е универсален. Не убягва ли от погледа тъкмо българската специфика на този лек?

Българската специфика за лек при предишните национални неволи и за днешната книгопазарна криза мисля, че се нареди в традиционната нашенска взаимопомощ, доста позабравена през периода на идеологическия диктат, но пробуждаща се все по-осезаемо въпреки стреса от икономическите несгоди.

Тайните в една книга са много и една от най-загадъчните е майсторството на писателя. Имате ли за себе си съзнателно обяснение за всичко, което сте творила ­ нали освен на волята творчеството е и продукт на инстинкта на художника, на неговата загадъчна и тайнствена същност, която той дешифрира с текстовете си само донякъде пред читателя?

Доколкото мога да съдя от собствения си опит, изненадващ е първоначалният тласък, ненадейното зараждане на замисъла, но при работата над текста е нужен трезв самоконтрол и съсредоточаване. Има още един загадъчен момент: внезапно думите заприиждат неудържимо, сякаш някой ти ги нашепва. Това са звездни мигове в писателския тежък труд.

Кое през годините Ви е давало най-голямо упование и надежда?

Упование ми е било винаги вглъбяването в българския език ­ тайнствена жизнена енергия клокочи непресъхваща в дълбините му, вливана през вековете от народния дух.

Как си представяте България в края на следващия XXI век? Какво е за Вас Времето?

Бих искала България да си възвърне онази атмосфера, която ми е позната и родно скъпа от 30-те години ­ времето на моето ученичество в София. Времето за мене се въплъщава в образите на личностите, които го творят. Пред очите ми оживяваха някогашна блестяща от чистота София с видните интелектуалци по златните плочки на Царя и в сладкарница "Цар Освободител": Елин Пелин, проф. Ал. Балабанов, Багряна и Дора Габе, Вл. Василев, Пипков, Лилиев, Динеков...

Изминалите сто години ­ с какво най-много тежат (като създадени ценности) и ни тежат (като тегоба)?

Векът ни има безспорна тежест с постиженията главно в културата, а ни тегне с войните, националните катастрофи, тероризъм (атентатът в църквата "Св. Неделя", 1925), бомбардировките, половинвековния болшевизъм. И най-светлият нравствен връх в новата ни история: спасяването на българските евреи. А в края на века ­ една рискова надежда: свободата и демокрацията.

Оптимист или песимист сте за съдбата на Балканите и човечеството и защо?

Оптимизъм и песимизъм са схематични обозначения, както черно и бяло. В живота те не се срещат в абсолютен, чист вид. Истината е в непрестанно движение. За съдбата на България и на човечеството си задавам мъчителни въпроси без отговор. Все пак имам една опора: българското Слово, което под натиска на жестоката ни история се е изковало с такава удивителна гъвкавост и устойчивост, а и с неугасим хумор.

С коя своя особеност можете да се пошегувате публично и често ли го правите?

Моя особеност ­ да си търся белята. Така си правя лоши шеги сама на себе си.

Между една торба злато и една вечна книга какво бихте избрала, ако трябва да избирате днес? А преди тридесет години?

Зависи коя книга определяте като "вечна".

Мислите ли, че в новите времена могат да изкласят нови имена, когато пътят до читателите е труден и неясен? Опитът Ви от Вашето собствено публично утвърждаване може ли с нещо да бъде полезен днес? Как и колко лесно Ви признаха?

Първо нека да изкласят нови истински творби, а имената рано или късно ще се наложат. Лесното признание, особено в нашата балканска земетръсна зона, е измамно. В моя случай ­ без официално признание, слава Богу.

Бихте ли посочила Вашата лична антология или колекция от имена, майстори на прозата, които цените най-вече ­ от българската и световната, включително балканската литература?

Моята колекция от имена е съкровена. Не бих желала да я излагам на показ.

Книги от автора:

  • Кръстопътна среща

  •  Книгите на издателство БАЛКАНИ може да закупите тук.

    :: нагоре :: назад :: начало :: 
    (c) 2002-2017 BALKANI, created by ABC Design & Communication
    Полезни връзки:  liternet.bg   kultura   veramutafchieva.net   georgigrozdev.eu   openculture