BALKANI
   English   Български
проф. Светлозар Игов за романа "ПЛЯЧКА"

ЗА РОМАНА "ПЛЯЧКА" ОТ ГЕОРГИ ГРОЗДЕВ

Проф. Светлозар Игов


Българската литература, казват, имала богати анималистични традиции. Може би защото ги създават майсторите на разказа - Елин Пелин, Йордан Йовков, Емилиян Станев, Йордан Радичков.
Старият критик Иван Мешеков се усмихваше иронично на твърдения та, че Емилиян Станев "познавал добре" природата.: "Познава я от книгата на Брем "Животът на животните"!"
Можем ли да познаваме "природата"? Тя е мълчалива тайна, за нас тя е само огледало, в което оглеждаме себе си. За Елин Пелин животните са съжители в бита и съучастници в труда на селянина. В "Ако можеха да говорят" на Йовков животните са паралелен свят на човешкия в хармонията на мирозданието. За Емилиян Станев в животните е "тайната", която търси и в човека.
Дворянинът Тургенев чрез "Записки на ловеца" открива за руската литература, че и селяните са хора, човешки същества.
За Хемингуей ловът е и мъжествена авантюра, и удовлетворяване на писателско любопитство, и светски снобизъм.
Ловът в различни исторически епохи е означавал различни неща
за човека - и опасна битка за оцеляване, и начин на препитание
/поминък/, и спортно състезание , и отдушник на агресивни инстинкти, и светско развлечение, и демонстрация на социален престиж.
Като млад критик бях поделил пародийно българската проза на две основни направления - ловджийско и рибарско. Ловджийското представяше екстравертни творчески нагласи, екшън-проза. Рибарско то удовлетворяваше контемплативни интровертни нагласи, себевгледаност на човека в съзнанието му, разгръщаше психологически анализ. Неслучайно психологическата проза обича "водната" метафорика - "поток на съзнанието".
Романът на Георги Гроздев не е "ловджийски роман" /поне не е само "ловджийски"/, макар че в него има лов и действието се развива в и край ловен резерват - място на поминък за едни, на търсене на авантюра - за други, терен за плячкосване - за трети.
Романът на Георги Гроздев не е и само "анималистична проза", макар че в повествуванието животинският "персонаж" е равнопоставен на човешкия.
"Плячка" е по-скоро социален роман-притча вгледан в “природата”.
Българската действителност след "промяната" обикновено се мисли с катастрофични метафори. Семантиката на заглавието "плячка" изглежда обаче по-адекватно за тази действителност не само поради своята полисемия.
Животните също могат да бъдат един за друг "хищници" и "жертви" в човешкия поглед, но в природата има екологическа "хранителна верига", а не "плячка". Само хората могат да се "плячкосват" един друг, защото не са само "природа".
Не бих казал, че Георги Гроздев е изцедил докрай сюжетния и смислов потенциал на персонажните конфигурации, които е заложил в романа си, но "Плячка" е добър роман. А може би не ги е изцедил защото само загатнатата притча би се превърнала в прекалено еднозначна плоска алегория. Недоизказването е по-добрия вариант в литературата от свръх-казването.

 Книгите на издателство БАЛКАНИ може да закупите тук.

:: нагоре :: назад :: начало :: 
(c) 2002-2019 BALKANI, created by ABC Design & Communication
Полезни връзки:  liternet.bg   kultura   veramutafchieva.net   georgigrozdev.eu   openculture