BALKANI
   English   Български
След Брюксел романът "Плячка" на Георги Гроздев и в Париж. Представяне на френското издание на романа в Българския културен институт


На 23 февруари от 19 ч. в Българския културен институт в Париж бе представен френският превод на романа „Плячка“ от Георги Гроздев в присъствието на автора и на любители на българската словесност, сред които французи и българи, живеещи във френската столица. След кратко представяне на писателя от преводача Красимир Кавалджиев издателката Еманюел Моазан (Le Soupirail) сподели своите впечатления от книгата и направи интересен професионален анализ на майсторството на текста.

Тя акцентира върху ролята на метафизиката в прозата на Георги Гроздев и върху особеното присъствие на мита. По думите й „романът „Плячка“ е необичайна творба, в която авторът чрез повествованието си предлага истинско метафизично размишление за участта на човека. Този размисъл извежда до нещо по-силно от човека, до мита и с това литературната вселена на Георги Гроздев се родее с въображаемите светове на Албер Камю и Мишел Турние – едно твърде особено измерение на авторовия почерк“.

Красимир Кавалджиев изтъкна сложността при превода на лаконичните и многопластови изречения. Отбеляза тяхната динамичност и наситеност с голямо разнообразие от глаголни времена, които не могат да се превеждат на френски буквално. Това изисква почти съавторска съпричастност и висок професионализъм от страна на преводача.

Бяха прочетени паралелни откъси от романа на френски и български. Г-жа Еманюел Моазан попита Георги Гроздев планирал ли е трилогията от романи, която започва с „Плячка“, но преминава през „Непотребния“, преведен на немски, и завършва засега с „Ентропия“. Авторът резюмира накратко идеята на романите си по следния начин: в епохата на плячката духовните хора, неизкушени от материалната самоцелност на бита, са непотребни и тогава се появява центрофугата на ентропията, която засмуква всички във водовъртежа си. В последния роман „Ентропия“ героите преминават измеренията на буквалното и пристигнат в една точка преди още да са тръгнали към нея – отглас от един известен парадокс от квантовата физика.

За парадоксите на днешното и миналите времена стана дума и по време на свободните разговори на чаша френско вино с присъстващите. Георги Гроздев сравни пресните си впечатления от музея на Оноре дьо Балзак с тези от музея на Фьодор Михайлович Достоевски в Санкт Петербург, който е посетил преди време. Дълбочината и просторът в романите на двамата велики писатели е в рязък контраст с техните материални несгоди. Почти еднакви по размер са и скромните им кабинети, както и писалищните маси. Масата на Балзак е широка почти колкото стола, на който е работил по 24 часа, скрит под чуждо име, за да не го открият кредиторите му. По този повод френският класик пише, че писалището му „е свидетел на болката ми, на моите несрети, на отчаянието и радостта ми, на всичко, което съм“.

Гостите благодариха за поканата на Българския културен институт в лицето на неговия директор г-жа Диана Игнатова. Писателят Георги Гроздев дари първи издания от своите романи на библиотеката на института. Както и томът „Изчезващ вид. Срещи с майстори“, посветен на големите български писатели Йордан Радичков, Ивайло Петров, Вера Мутафчиева, Генчо Стоев, Георги Мишев, а също и най-новата си книга за Китай.


От издателство „Супирай“ (Le Soupirail)
Превод: Красимир Кавалджиев


Вземи линк към публикацията:

http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=25196&sid=13







 Книгите на издателство БАЛКАНИ може да закупите тук.

:: нагоре :: назад :: начало :: 
(c) 2002-2017 BALKANI, created by ABC Design & Communication
Полезни връзки:  liternet.bg   kultura   veramutafchieva.net   georgigrozdev.eu   openculture