BALKANI
   English   Български
Новогодишна поща: Конкурс за емигрантски разказ:НИЕ, Пролет Младенова, Англия

НИЕ
Пролет Младенова, Англия

АЗ
Ето го.Пред нас е.Голямото международно пристанище, врата към нашия нов живот.Ще се вмъкнем всички в голямото бяло корабче и спокойно ще доплаваме до новата ни родина.Имаме билети.Даже първа класа.Вечерта ще празнуваме в ресторанта.С бутилка вино ще отбележим края на един живот и началото на друг.И утре сутринта, когато се събудим, ще сме ТАМ.Там, където започва новото ни начало.Навлизаме бавно и тържествено.Около нас е пълна лудница, но ни харесва.Гъмжило от хора, коли, колички, сандъци, различни езици и непознати за нас звуци.Звярът ръмжи доволно и пафка като развален комин.След него Оризовата хапка се клати достойно, с усещането за добре свършена работа.Сега Филип вече е пълен с енергия.Сякаш е забравил, че през целия път създаваше проблеми.Не искаше да върви.Всеки хълм за него беше като огромна планина, която той не искаше да изкачи за нищо на света.Спираше и тръгваше по собствено усмотрение, сякаш аз не съществувах.Мина 500 километра с велик зор.Бон-бон е вързан за Филип.Изключително дисциплиниран и спокоен.Нито веднъж не създаде проблеми по пътя, въпреки, че и той беше претоварен с багаж.Спряхме колите и Андрю отиде да вземе билетите за ферибоота.Седях във Филип и се опитвах да отпусна мускулите на краката си.Шофирах цял ден и сега тялото ми трепереше от умора.Да не говорим за главоболието, което ме мъчи вече няколко часа.Да шофираш в Гърция трябва да си гений или идиот.Гръцките шофьори са като араби в пустиня-изобщо не признават правила.Никога не си сигурен този пред теб кога точно ще реши да спре насред пътя и разбира се, без да те предупреди.И още други простотии, но карай, Гърция е зад нас.След час и половина ще сме на път по вода.

ПРИСТАНИЩНИЯТ ОХРАНИТЕЛ
Остават ми още два часа и свършвам работа.Търпение.Скоро ще свърши и тази смяна.Ще отида до кафенето и там с приятели ще убия част от деня.После ще обядвам и цял следобяд ще спя.Хубав ден ме очаква.И времето е хубаво, само дето духа южен вятър и ми действа малко меланхолично.Дано не завали, че южнякът е пълен с изненади.Иначе цялата смяна мина добре.Цяла нощ си говорих с мацки, нали не плащам телефон.Какво да правя друго?В този сектор на порта е спокойно.Няма хора, само паркирали тирове.Шофьорите спят по хотели.Иремия(спокойствие-гр.)Само дето падна голям смях със семейството англичани.Дойдоха снощи тук с две коли и конски фургони.Ама фургоните стари като света.Открити, за да могат конете да дишат, че и да виждат пътя.Само дето нямаше коне, а мебели, легени, дюшеци.Като цигански табун бяха. Живяли три години тук в Гърция, но купили къща във Франция и сега хорицата сами си пренасяха цялата покъщнина.Да, ама попаднали на нашите имигранти и ми се примолиха да пренощуват тук на паркинга.Разказаха ми потресени как не могли да се отърват от бандата момчета, които незнайно защо искали да се набутат в колите и фургоните.Трябвало да заминат преди няколко часа, но не могли да се качат на ферибоота, защото колите им били пълни с момчета.Три пъти разтоварвали багажите и винаги намирали някого вътре.Жената беше много ядосана, че са й изпочупили нещата, а мъжът беше вир-вода от хамалия и яд.Обясних им, че малчуганите са надошли от Иран, Ирак, Индонезия и кой знае откъде още.Пътуват от държава в държава и се опитват да избягат сега и от тук.Объркана история.Момчетата избягали от дома си, но тук не могат да намерят нов дом.Ние не ги пускаме да отидат другаде, но също така не им позволяваме да да бъдат хора тук.Нямат документи, нямат пари, дрехи, покъщнина.Движат се само с една бутилка вода, че тук е много горещо.Съжалявам ги, но какво мога да направя?Нищо.Законите са си закони.Трябва да ги спазваме.Ако нямаш документи и разрешително за пребиваване си никой.Това, че някой живее някъде си, където валят бомби и хората няма какво да ядат, не е мой проблем.То и аз бях без работа три години, та моите ме издържаха.Да не мислиш, че ми беше лесно?Пък и не мога да разбера тия бандити.Как може да си рискуват така живота?Завират се под колите и така изминават километри.Ами ако паднат?Как ядат?..То не, че имат храна, ама все пак!Пък и създават проблеми на другите.Оня ден открихме осем момчета, заврели се под тира на един холандец.Ей, нахална сган!Всички твърдяха, че са му платили, за да ги докара тук.Едва се отърва човекът.За малко да го вкарат в затвора за трафик на хора.А, стана време да си ходя.Тия двамата нека се оправят както си знаят.Другия колега да се разправя с тях.МОМЧЕТОТози мой проклет стомах!Много ми пречи.Точно когато имам нужда от спокойствие, той ще ме присвие одве от болка или просто ще започне да свири неговата си музика.Така веднъж ме издаде, когато тъкмо бях успял да се шмугна в една кола.Дамата, която шофираше беше сама и явно нещастна.Само охкаше и пъшкаше.Сигурно някой беше умрял и затова не слушаше музика.Мушнах се под задната седалка и зачаках.И точно, когато чух сигнала за влизане в кораба, той, проклетият стомах започна да къркори.Тук вътре, в тишината на колата, музиката на глада ми зазвуча като шум от водопад.Стресната, госпожата издаде лек вик, но полицят я чу.Без да я пита нищо, той просто отвори вратата на колата и скоро ме намери.Сега пак се обажда.Боли ме много.У дома също гладувах, но там повече се плашех от бомбите.Те гърмяха много силно.И сякаш винаги близо до мен.Бях оглушал напълно.Не можех да чуя писъка на червата ми, както не можах да чуя писъците на разкъсаната ми сестричка.Затова сега не се страхувам.Тук е тихо.Няма бомби, няма войници, няма наши и ваши.Всички живеят само защото са живи, не, за да оцелеят.Аз искам да оцелея.Къде и как, не знам.Сега ще се родя отново на 14 години в един нов свят.Тук сме много.Всички надошли от различни държави, говорим различни езици, дори изглеждаме различно.Еднакви сме само в желанието си да отидем някъде другаде.Избягах от дома си и с много приключения стигнах до тук.Сега съм в държава, където се чува само музика.Всички заведения са пълни с хора, добре облечени и щастливи по своемо.Аз също бях щастлив, когато дойдох тук.Видях различно слънце и небе, на което имаше истински звезди, не проблясъци от бомби.Вярвах, че тук ще открия Мека.Но бързо разбрах, че не съм добре дошъл.Никой не ме гледа като човек.За всички аз съм нищо, или просто разбойник.Никой не разбира, че искам само простички неща, но хората се плашат от мен, защото съм чужденец.Озлобявам се лека полека и вече не намирам смисъл да съм добър.Те ме искат разбойник и аз ще стана.За да оцелея трябва да ям, за да ям трябва да крада, не мога да работя.Нали нямам документи, пък и не говоря езика им.Как да ме вземат.Да не говорим, че изглеждам различно от тях.Живея само с една платнена торбичка, която винаги е с мен.Тя е цялото ми богатство сега.Вътре са другите ми блузки.Имам си само три.Сменявам ги всяка седмица.Така, без багаж съм готов във всеки момент да се шмугна в някоя кола.Грижа се само винаги да имам шише с вода.Знам разписанието на ферибоотите наизуст.Всички отиват в Италия.Не ме интересува в кой град, само да се махна от тук.Тук, в Гърция не ме искат.Не ме искат, но и не ме пускат да се махна.Смешно, нали?Във всеки ферибоот има полицаи, които следят за нас, дали случайно не сме вътре.Ако ни хванат, ни връщат обратно.Но за какво?За да стоиме отново на пристанището и да се опитваме отново и отново да се махнем и отново да ни хванат и отново да ни върнат.Уф!Вижте какво се задава насам!!!Две коли с два фургона!Открити!Искам да кажа, фургоните са открити!Я да видя какво имат вътре.Красота!Напълнени са с покъщнина.Явно тия двамата се местят в друга къща.Добре дошли!Вие сте много, ама много удобни за нас!Много е лесно да се мушнем вътре.Най-малко девет-десет човека можем да се скрием .Трудно ще ни открият.И без това сме само кожа и кости от глад.Ще се свием на 24 даже, само и само да се измъкнем нанякъде.Аха.Мъж и жена са.Две коли, два фургона!Тъкмо за нас.Много от нашите успяха да се махнат от тук, свити върху резервните гуми на големите тирове.Сигурно е ужасно страшно, но те са смели.Пък и какво рискуват?Нищо.Никой не го е грижа за нас.Дори и местните полицаи, с които сме нещо като приятели.Те не ни закачат.Мотаем се свободно.Даже ако ни открият в някоя кола просто се смеят на изобретателността ни.Не ни арестуват, защото ще трябва да ни храни държавата, не ни пускат да се измъкнем от тук, защото нарушаваме граничните закони, но и не ни дават шанс за нищо друго.Е, шансът дойде.И то не един-цели 4 шанса.Единият се казва Бон-бон.Това е изписаното име на единият фургон.Леле!Чували ли сте някога фургон да се казва Бон-бон?Сигурно са го кръстили така, защото е боядисан в сладък бонбонен зелен цвят.Това бонбонче може би ще ме заведе на друго място!Обичам бонбони!Другият фургон, пак зелен, но незнайно защо се казва Оризова пръчка.Ама тия хора не са добре!Нямат ли си друга работа, ами си кръщават колите!Опсс, я да видя наистина колите им имат ли си имена.Майтап.Старият, очукан Ландровер се казва Звяр.Брееей!Голям звяр!Вътре спокойно можем да се поберем двама.Добро зверче си ти, Звяр!Другата кола, Форд транзит, се казва Филип.Име на човек?!Как така?Другите са с индиански имена.Карай, няма сега да мисля за чудатостите на хората.Давай да видим какво ще става.Аха, тия двамата с кервана са лесна плячка.Явно изобщо не са наясно в каква опасност са тук с нас.Сигурно ни мислят просто за пътници като всички останали.Ето ги, спряха не къде, а в неохраняемата зона.Браво!Мъжът слезе от Звяра, мина покрай Оризовата пръчка и се запъти към Филип.Целуна мадамата в колата и се отправи към офисите на пътническуте компании.Ооо, пиленца, благодарим ви!!Улеснявате ни много!Ето го, Саид вече се намъкна в Бон-бон.Да, ама оная го усети, защото фургонът се разклати.Тя се развика, мислейки си, че някой иска да й открадне имането.После просто се вцепени, когато ни видя накацали по колите и фургоните като гроздове!Обади се на мъжа си по моблния и ето го, пристига.И какво ще ни направи?Нищо.Той ще си вика, ние ще се катерим, полицията ще се смее с нас.Всичко по старому.Само тия двамата, мъжът и жената от кервана са в опасност.Ако ни открият на другата граница в тяхна кола, горкичките, има да висят в полицията поне десетина дни, за да обяснят, че не са трафиканти на хора.Ние, ако искаме можем много лесно да ги натопим.Лесна история.Ще ни пишат по вестниците, даже по телевизията ще ни показват.Ако от другата страна кажем, че тия двамата ни взеха по 1000 евро, за да ни превозят, голям смях ще падне.Ние лесно можем да си измисли как сме се „запознали”, „уговорили” и всички други подробности.Те има да си отричат колко си искат.Но ние не сме лоши.Ох!Откриха ме!

ДРУГОТО МОМЧЕ
Успях!Успях!Успях!И сега какво?!Накъде?...Всичко отначало!
> _________________________________________________________________

 Книгите на издателство БАЛКАНИ може да закупите тук.

:: нагоре :: назад :: начало :: 
(c) 2002-2019 BALKANI, created by ABC Design & Communication
Полезни връзки:  liternet.bg   kultura   veramutafchieva.net   georgigrozdev.eu   openculture