BALKANI
   English   Български
Интервю с Георги Гроздев, взето по интернет от Наталия Николаева за емигрантския сайт www.public-republic.com от Хамбург -6 август 2007

Само изкуството остава
6 август, 2007

Интервю с писателя и издателя Георги Гроздев, взето по интернет от Наталия Николаева за емигрантския сайт www.public-republic.com от Хамбург



“От кръстосване на балканските друмища може и да се подивее, защото се случва на отиване едни мостове да ги има, а на връщане – да ги няма…”
Георги Гроздев
---
Каква е онази движеща сила и енергия, които дават криле и смисъл в трудната мисия на Георги Гроздев? А именно - сътворяването на мостове и духовни връзки между балканските държави, навикнали на затвореност и често непознати за съседите си, а с това и дори на самите себе си.

За мен Георги Гроздев е човек, който търси и открива българската ни идентичност не само в пространството на Балканите, но и по друмищата на света. Интервютата с балкански автори, документалната книга “Откриването на Балканите”, (която разкрива богатството на духовния свят на популярните балкански автори Генчо Стоев, Йордан Радичков, Вера Мутафчиева, Исмаил Кадаре, Ана Бландиана, Драгослав Михайлович, Бесник Мустафай, Ивайло Петров), есетата, журналистическите репортажи разкриват оптимизма и неспокойния дух на истинския българин.

За основателя на издателство “Балкани” не съществуват граници в неуморимото търсене на духовни елити не само в родината, но и сред емигрантите в чужбина.

Знак за осъществяването на този стремеж е и конкурсът за емигрантски разказ, както и издаването на интересни балкански автори.

Нещо повече - Георги Гроздев разкрива собственото си разбиране за човешката душа във философски и надвременен план чрез разказите си (специално за нашите читатели публикувахме спечелилия наградата Елин Пелин разказ “Сърните”) и романа “Плячка”.

Много са въпросите, които бих искала да задам в интервюто си на писателя, журналиста и издателя Георги Гроздев.
Нека се оставим на удоволствието от общуването с един творец и създател на мостове между култури и човешки съдби.
---
Има ли специфични черти от народопсихологията на българите, които да са характерни и за другите балкански народи?

Има според мен. Това са храбростта, издържливостта, инатът, курназлъкът.

Има ли нещо характерно в балканското чувство за хумор?

Характерното е, че когато някой много се смее, другите край него често плачат. Затова може би съществува и поговорката – “Най-добре се смее този, който се смее последен”.

Като издател на балкански автори може ли да споменете за някои тенденции на съвременната балканска литература?

Все повече балкански автори стават познати в Европа, но и все повече стойностни автори, не само на полуострова, се превръщат в динозаври. Мисленето винаги е опасна дейност, затова тя се контролира и сега като най-лесният начин е да се отвлича вниманието в безопасна за управляващите посока. Затова на литературата, включително и на балканската, не й е лесно. Изкуството е невъзможно без мислене.

Каква мъдрост ще вземете със себе си от интервютата си с творци от Балканите?

Мъдростта е знание и търпение, както и тъга. След контакт с интересни творци човек се заблуждава, че не всичко е загубено и бездната, над която всъщност бдим още от раждането си, не е бездънна!

Кои са авторите, които са ви впечатлили най-силно като човек?

Това са онези творци, които са влизали в конфликт в средата си без да се страхуват от битовите загуби. За съжаление в България такива отдавна няма. Ако не се брои емигрантът Георги Марков. Тъй наречения елит е приятел с всяка власт, жаден за привилегии и награди, петимен да бъде потупван по рамото и да е сред списъка на поканените на софрата.

Като автор на есета, разкази и романи в какво откривате ролята на изкуството в съвременния свят?

Да търси невидимата истина със сетивата на изкуството, тъй като всичко преминава безследно – само литературата, изкуството остава. По тях един ден може би ще ни реставрират. Всичко останало ще изчезне без следа.

Като дългогодишен журналист как виждате развитието на съвременната българска журналистика?

С изключение на 2-3 вестника, който спазват определени професионални и морални норми, останалите са достоен слугинаж на онзи, който им поръчва музиката.

С какво ви занимава емигрантската тема в изкуството и как решихте да създадете конкурс за емигрантски разказ?

С много неща. Включително и с чувството на вина, което изпитвам към всички онези, които обичат България и са далеч от нея сега, защото бяха прокудени по икономически причини. Между тях са и мои роднини, приятели, познати. Те повече се интересуват и четат българска литература поради обясними причини сега.

В едно от интервютата си говорите за „фолклорно” мислене на българина. Вярвате ли в способността на изкуството да промени затвореното мислене на човека?

Фолклорното мислене значи отсъствие на рационалност и анализ на фактите, наличие на предубеденост, сляпа вяра на вересия в митове за домашна употреба. Много такива митове лежат на пътя към бъдещето и раздялата с тях ще е изключително болезнена. Литературата може да помогне.

За какво мечтаете?

Да остана сам под нощните звезди в някоя от загадъчните и красиви, и диви български планини през това лято.

 Книгите на издателство БАЛКАНИ може да закупите тук.

:: нагоре :: назад :: начало :: 
(c) 2002-2019 BALKANI, created by ABC Design & Communication
Полезни връзки:  liternet.bg   kultura   veramutafchieva.net   georgigrozdev.eu   openculture