BALKANI
   English   Български
Свежа Дачева е повече шведска поетеса, Георги Гроздев



Винаги срещаме тези, за срещата с които сме подготвени. / Чеслав Милош
Човек е повече от своята съдба / Келтска поговорка

Георги Гроздев
1.
Българка в Стрьомстад
Едно от откритията ми през първата седмица на престоя ми в Стрьомстад е шведката с български произход Свежа Дачева. Вижда нещата от повече гледни точки за разлика от кореняците шведи. Освен това е талантлива поетеса, преводач, научен работник. Истинска находка за гости на литературната резидентска програма за писатели и преводачи на община Стрьомстад като мен. Благодарение на нейната помощ поканените българи откриват и вникват може би в повече подробности от пейзажа, поне за мен бе така. Тя познава нещата отвътре и въпреки очевидните факти на мен ми помогна да разкрия, поне за себе си, интересни подробности. Любопитството ми не й бе досадно. Напротив, имахме интересни разговори на чашка българска гроздова със салата от домати и краставици плюс българско сирене.
Свежа Дачева е преводач на Антология на шведската поезия „Благодаря за цветята и облаците”, 2014; автор на шведско-български и българо-шведски речник с 40 000 думи; на поетични книги като „Уча се да бъда никой”, 2016, „Случаен пътник“, 2003. Не много отдавна видя бял свят и „ Ще се видим пак“, 2019, проза.
Анализът на Антологията и на поезията й биха допълнили по интересен и проницателен начин наблюденията ми върху шведската душевност. Нещо, което започнах да правя още в София, докато ги четях. За това ми помогна и литературният критик Юлиан Жилиев, който познава творчеството на поетесата. С нея от разстояние се „открихме” поради вътрешното си зрение.
Свежа има качества на многостранна личност, нейното благородство е трудно разбираемо по нашите ширини, а в Стрьомстад й печели авторитет и приятели от различни точки на света, тук има хора и от Кюрдистан, и от Колумбия, и от Африка, от Азия и от къде ли не... Тя казва за себе си, че не изпитва „завист“ и „страх“. Смело твърдение. Вероятно, след натрупания опит и странствания, преди да акостира на красивия стрьомстадски бряг, тя е опознала може би по-подробно себе си, отколкото някои други могат. За такова нещо наистина се изисква смелост, а не ядене на психотропни гъби, ако мога да се пошегувам така за сметка на древните викинги.

2.
Като прочетох „ Ще се видим пак“, й написах писмо:
Здравей,Свежа,
дочетох разказите и те поздравявам. Защо?
Защото са откровени, искрени, дълбоко преживени, съхраняващи не само личната, но и неназовимата памет на съществуването ни. Защото преодоляват табуто на неприкосновената лична тайна, те са като изповед, но не само пред имагинерен читател, а пред нещо по-свято и висше.
Какви са тези разкази? Мемоарни, катарзисни, кратки, лични. Търсят повече измерения от познатите три, но са и доста материално-обстоятелствени и предметни, пластични.
По-добре разбрах Стрьомстад чрез тях, в който бяхме и у теб на гости една вечер. Като си тръгвахме, стори ми се, че ти ни изпрати с толкова доброта в погледа, с която нито един домакин не беше ни изпращал отдавна.
Лайтмотивът на разказите според мен е: когато разкажеш болката си на някого, тя преминава. Разказите в този смисъл са разказана болка.
Има няколко попадения, които се отличават от останалите. На мен ми хареса най-много: „Историята на едно дърво“.
Надявам се, че има какво да разкажеш още... Върни се пак, в стила на заглавието, към продължението на историите с нови, ако е възможно.

Тя ми отговори:

Здравей!
Благодаря ти за хубавите думи и за куража да продължа да пиша проза.
Много точно си усетил текстовете. За мен лично няма смисъл да се пише по друг начин. Стилът - това е човекът.
И както е казано: мъдростта не е нищо друго освен зарастнали рани.
Може би затова чувствам милост към всички. Всеки носи кръста си и всички всъщност сме едно цяло. Ако мразиш някого, то мразиш себе си.

3.
Творчество
Свежа Дачева
В безкрая
на моето тяло се ражда стих
изчаквам
вятъра на чувството да го довее
до върха на най-близкото дърво
и със сърце, притиснато
във корените, превеждам
в думи
музиката на листата...

4.
Думи за поезията
Това ще бъдат думи за поезията на Свежа Дачева и за нейните преводи на шведска поезия. Чрез подбора на автори и теми тя откроява и своите естетически и смислови предпочитания. Своя натюрел и поетичен ген.
Нейният вкус изразява склонност и привързаност към отлежалите, наситени с много смисли думи, към дълбока немногословна метафоричност. Към изказа, който не може и не иска да изрази всичко, но зад който наднича хоризонтът на необятното и необяснимото.
Творчеството й ми напомня стилистиката на Атанас Далчев, на Иван Теофилов и се родее с интелектуалната струя в българската поезия, създавана от автори с висока култура, ерудити в своята област. Тя е лингвист, доктор по етнология. Скептицизмът на знаещия, свежестта на емоциите и възхитата от първичното, което живее у всеки един от нас, създават нейна оригинална запазена марка в поезията. Досега, за съжаление, недооценена и недозабелязана достатъчно у нас, както обикновено става.
Избрани стихове и проза „Случаен пътник“, 2003, „Уча се да бъда никой”, 2016, илюстрирана с репродукции на литографии от авторката, Антология на шведската поезия „Благодаря за цветята и облаците”, 2014, издадена с финансовата помощ на Шведския съвет за култура. Това са книгите, предмет на вниманието ми в този кратък литературен профил.
...Първото впечатление от Свежа Дачева е, че има няколко образа и че има характер. Откривам няколко различни взаимно допълващи се лица, които се проявяват спонтанно и по време на разговор. Променлива е, не е застинала, говори предимно тихо, смее се по-високо, има чувство за хумор. С нея се общува лесно, бързо влиза и излиза от условността на езиковите ситуации, не е педантична и бавна като мислене, приема странностите на другия, но предлага и своите чудатости веднага. Мисля, че тези визуални впечатления имат значение и за разбиране на творчеството й. Подвижността на вътрешната й духовна сила е съчетана с вътрешна мярка, запазен шведски патент. В поезията си тя не е многоречива. Знае къде и кога да спре. До тук да спрем и ние – пак е достатъчно. Да съотнесем тези признаци на творческото й поведение към масовото нахлуване на автори в пространството. В Швеция графоманите пишели основно криминални романи. Ако си спомним за все по-агресивната световна масова посредственост, ще открием, че Свежа Дачева е може би „изчезващ“ вид.
Пише поезия, за да записва просто шепота на листата, но между другото се спира на дълбоките и вечни космологични теми за живота и смъртта. Поезията на шведите и нейната поезия ме привлякоха с това, че не подминават темата за „смъртта”. Именно като част от уравнението на живота, чийто отговор човечеството продължава да търси. Чрез „смъртта“ се връщаме към „смисъла“, към „кой съм аз?”, към „къде съм?”, към „защо съм тук?”.
Другото, което ме привлича в тази поезия, е дълбоката и истинска връзка с околния свят, с дивата природа, дървета, животни, птици, цветя, с Мирозданието, което не е елементарен пантеизъм, а човешка съпричастност към неразгаданата тайна на Всемира, според мен.
Поезията на големите шведски поети и поезията на Свежа Дачева са от една кръвна група – техните теми са универсални, тяхното майсторство излъчва духовна енергия. Липсата на дребнавост винаги е било голяма рядкост сред поетите еднодневки.
Лирическият герой уж говори за своето поетично „аз”, а те отвежда в Космоса или там, където никога не си бил.
В този смисъл може би Свежа Дачева е повече шведски поет, макар да пише на български език. Въпреки че е превеждана и на шведски. Това мое парадоксално твърдение има основание.
Мисля, че в него е ключът към разгадаването на поетическия лабиринт, в който тя се движи. За нейната поетична версия за човека и света, за нейната концепция. Защото, за разлика от други автори на много на брой книги, тя, немногословната, има точни ориентири. С напредването на личното й време ориентирите се придвижват към нови, по-широки територии. Това ясно личи, като се сравнят „Случаен пътник” и „Уча се да бъда никой”, „ Ще се видим пак“. Навлизайки в поетическа и творческа зрелост, във времето на узрелите и приказно червени шведски ябълки, тя има едно българско предимство.
Българските координати дават малко по-голяма възможност плодовете й да останат в градината неоткъснати, за да им се порадваме. Нали с очите си видях как северният климат ускорява и скъсява времето за цъфтежа и за узряването.

5.
На В.Улф
Свежа Дачева
Ние получаваме меланхолията,
тъй както ябълката – личинката,
още при зачатието.
С растежа на душата ни,
расте и червейчето,
докато се превърне в голяма,
студена и мощна змия,
която обикновено спи, свита на дъното.
Когато се събуди, тя се протяга,
и за броени часове се превръща
в многоглавия змей, който пресушава
кладенците на смисъла,
който угасява всяка искрица радост,
защото истинското му име е смърт.

6.
Може да бъде
Наскоро дяконът на протестантската църква в Стрьомстад се е оженил за мъж. Чудя се дали предразсъдъкът ми към този тип бракове ще промени чувството ми към Бог, когато посетя църквата. Няколко дена се каня вече. В Библията пише Адам и Ева, а не Адам и Адам, а не Ева и Ева създадоха човешкия род... Повтарям си го непрекъснато, дано го разбера.
Още една история, подарена от Свежа: има шествие на ултрадесните, които са „фашисти”. Събират се на митинг и идват много любопитни. Тогава един колумбиец с крайно леви убеждения, кажи го „комунист”, в Латинска Америка това е типично, се съблича гол пред множеството. Полицията го прибира. Защо го е направил? За да отклони вниманието на хората от идеологическите си врагове, било оправданието му. В Стрьомстад никога не е скучно.

7.
Миналото и музеят
Разбирам, че експозициите в скромната двуетажна къща на музея са динамични и се променят. Не може да бъде показано всичко наведнъж. В момента са организирани различни тематични акценти по ъглите. Известно време Свежа е работила и в този музей, била е учителка също.
Ето я жената писателка и нейната мастилница заедно с перодръжката й. Тя е масово четена в деветнадесети век, защото пише на разбираем за обикновените хора език. Висшето общество я отхвърля, за него стилът е прекалено нисък. Спокойният й образ и смелостта й да наруши стереотипа в един свят на мъже и днес вълнуват. Как се казва? Има име и много лични снимки, но за българския читател името едва ли значи нещо.
Ето го и контрабандиста на алкохол, доживял до 96 години. Никога не е заловен от полицията. Алкохолът през сухия режим е в малки черни тенекии, те се връзват за лодките и се влачат във водата, за да не се виждат. Показани са белезниците и късата пръчка с оловен край, която е заплашвала заловените. Наред с това се кипри женска носия. Като повдигнеш престилката, виждаш големи продълговати джобове около кръста, в тях се пъхат идеално метални плоски шишета или манерки. Така жените пренасят тайно алкохола под престилките си. Защо жените? Будят по-малко подозрение. До снимката на местната знаменитост – контрабандистът, има кратки песни на шведски в рамка. Те се пеят, преди да започне пиенето, ритуални са. Когато сред народа има единомислие и единодействие, всичко е възможно. Шведите проявяват изобретателност, смелост, решителност и като прекарват нелегално много свои съседи норвежци, застрашени от саморазправа по време на фашистката окупация.

Стрьомстад, октомври 2017 – София, януари 2020

 Книгите на издателство БАЛКАНИ може да закупите тук.

:: нагоре :: назад :: начало :: 
(c) 2002-2020 BALKANI, created by ABC Design & Communication
Полезни връзки:  liternet.bg   kultura   veramutafchieva.net   georgigrozdev.eu   openculture