BALKANI
   English   Български
Още в бр.16/2009 сп. Литературни Балкани - КОСОВО: история, култура, личности,предизвикателства и абсурди

КОСОВО – НОВИЯТ БАЛКАНСКИ РАЙ ЗА МАЛЦИНСТВАТА


Всеки студент по история знае, че на Балканите се срещат и сблъскват интересите на европейските сили и САЩ от ХХ век насам. С това изчерпвам коментара дали решението на България за признаването на независимо Косово е самостоятелно или – не. Американците от началото на ХХІ-я век имат своята най-голяма военна база в Европа – Бондстийл - именно на територията на Косово, населено с абсолютно предан и военолюбив партньор в лицето на албанците - демографски най-възходящата нация в Европа. Американците проявиха имперски усет почти като османските султани по отношение на Косово, за разлика от провалените им кампании в Ирак и Афганистан. Странно е, че Буш разреши американските военно-промишлени комплекси да продават оръжие на Косово, където има и в момента най-много оръжие и боеприпаси на квадратен метър и на глава от населението в Европа.
Не е необходимо българското правителство, нито опозиционните политици да заемат героични пози около своята позиция – всички ще ги разберем, че нищо не зависи от тях.
Абсолютно неприемливи са обаче манипулативните текстове на декларацията. Смешно и унизително е, да се твърди по-малко от месец след обявяването на независимостта, че албанците в Косово и новото им правителство се справят много добре с изпълнението на основните изисквания на плана Ахтисаари и правата на малцинствата са гарантирани.
Аз бих задала въпроса – кои малцинства, какви права и къде се случва въпросното спазване на правата?
Реално в Косово има напълно етнически чисти територии, градове и селища. Малцинствата живеят изолирани с бодлива тел и охранявани от силите на ЮНМИК и КФОР, като са лишени от основното човешко право да се придвижват свободно извън населените си места. Когато видях последно православния свещеник в Призрен – единствения етнически смесен град в Косово, семейството му беше скрито в Сърбия, а той самият се придвижваше до паството си в полуразрушения храм с БТР. Научих, че се е изтощил от возене във военната машина и е напуснал. Ромите са се скупчили в сръбските анклави, защото там единствено се чувстват сигурни за живота си и само по чудо оцеляват от милостиня. Гораните живеят в своите 19 селища в планините в изолация и без достъп до какъвто и да било пазар на труда, разбира се без никаква възможност да планират бъдещето на децата си. Онези неколкостотин души от 250 000 вътрешно разселени лица сърби и роми, които се осмелиха да се върнат по родните места в Косово, всъщност се преместиха от едни колективни бежански лагери в Сърбия, където преживяваха близо девет години, в други – в сръбските анклави в Южно Косово и мизерстват в безнадеждност и дълбока депресия. Правата на малцинствата в столицата Прищина се спазват много стриктно, защото там не живее нито един представител на малцинство. Впрочем това е уникално постижение, защото Прищина е може би единственият напълно етнически чист столичен град в Европа, където няма дори няколко семейства роми за цвят.
В Косово международното клише-мантра “мултиетническо общество” е празен звук и е жалко, че нашите политици го използваха в текста на декларацията си.
Създаването на албанската нация в Косово, разпукването на предмодерния похлупак на клановото и мафиотско общество, за да се роди нещо по-адекватно на времето, дава възможност да разгледаме национализма в чист вид. Под новите знамена на албанската независимост, преплетени, както всички видяхме, с американския и албанския флаг, човек може да чуе некоректни, дори фашизоидни клишета за другите: “всички славяни са боклук, те трябва да бъдат газени с танкове…Французите и поляците са тъпи нации – пазят сръбските анклави…,германците са толкова наивни и праволинейни, че винаги можеш да ги излъжеш…” Думи, които излъчват горделиво самодоволство и обещават рано или късно, ако не бъдат укротени да разрушат отвътре новата нация като причинят много страдания и на други нации.
И нека не се заблуждаваме – съществува историческа логика и след независимостта ще последва и национално обединение в следващото десетилетие – това не подлежи на съмнение. Не оспорвам и дори симпатизирам на национално-формационните и обединителни стремежи на албанците. Те им се полагат, след като през 1878 г. Бисмарк ги изхвърли от дневния ред на Берлинския конгрес.
Тревожно е късогледството или безсилието на международната общност, на балканските съседи на Сърбия, които позволяват една европейска и съседна нация да бъде поставена на колене, унизена, демонизирана и маргинализирана от всички. Историята дава примери, че това никога не води до добро развитие на регионалната и европейската политическа конюнктура.
Предстои в Косово да се случват огледални събития на онези от 90-те години – този път активизиране на сръбски паравоенни и парацивилни структури, нелегално прехвърляне на гневни бежанци и разселени лица на територията на Косово за партизански акции, радикализация на национализма сред сърбите в метрополията и в Косово. Нямам отговор на въпроса кой има полза от новото напрежение на Балканите.

Антонина Желязкова

Пресбюро "Балкани" - в.24 часа, март 2008

 Книгите на издателство БАЛКАНИ може да закупите тук.

:: нагоре :: назад :: начало :: 
(c) 2002-2019 BALKANI, created by ABC Design & Communication
Полезни връзки:  liternet.bg   kultura   veramutafchieva.net   georgigrozdev.eu   openculture