BALKANI
   English   Български
Вирус или Вълк от предсветовете?, есе от Георги Гроздев



„ Достатъчно им беше щастието да бъдат винаги заедно.“
Габриел Гарсия Маркес, „Любов по време на холера“

1.
Когато още можеше да се излиза в Борисовата градина или по-далеч – в Планината, си мислех на открито и обсъждах с приятели: Какво може да е вирусът, наричан „коронавирус“ или „COVID-19“? В 1665 г. по време на чумата в Лондон мнозина се спасили в горите, макар там пък някои да загинали от глад.

2.
Вирусът разкрива все нови и нови страни от човешката ни природа, които сме забравили, не познаваме или потискаме съзнателно или несъзнателно. Ето, този вирус изненадващо ми напомни за Вълка от предсветовете в романа „Непотребния“ (Част от поредицата, създадена от 2004 до 2020 г. „Плячка“, „Непотребния“, „Ентропия“ и подготвения за печат „Лабиринт“)(1). Вълка, в който понякога се превръщат не само непотребните хора на духа, но и въобще човеците, ако все още не са забравили какви са. Вълка ни напомня за кръговрата и божествените неща, за които единствено си заслужавало да се пише, според древните гърци.
Този Вълк е непредвидим, той винаги ни е наблюдавал и, странно защо, ние, запътилите се към мол-а за тъй необходимата тоалетна хартия – световен феномен в пандемията, днес се чувстваме все по-виновни пред него. Той пикае в паниците ни, пали вършините под къщите ни, не прави разлика между съвестни и безсъвестни, между добри и лоши, между богати и бедни, между овластени и подчинени, а кара наред.
Той, владетелят на Царството на мъртвите, на който ние не обръщахме сериозно внимание, а сега от сутрин до вечер по целия свят само за него говорим. Той издава присъди и ги изпълнява без особено стеснение. Той се появява от там, от където най-малко очакваме, от сигурното място на нашето високомерно и цивилизовано „его“, което всичко знае и всичко може. Или от тъй сигурната и дълголетна традиция на древния човешки пазар в страната с непрекъсната 6000 - годишна история, където, видях го с очите си, хапват кучета, змии, костенурки, бръмбари, а защо не прилепи и броненосци. Едва в началото на века там престанаха да се поздравяват с „Гладен ли си?“, а не със „Здравей!“ например. Ядем наред и се самоизяждаме редовно. Заразени от Вирус или Вълк, и скакалците в Африка се размножиха 8000 пъти над обикновеното. Така и те се вписаха в библейската картина, засега само на Африка, за мор, болести, глад, без да имат още акредитация на „Уолстрийт“.

3.
Не е ли обречена цивилизацията ни, ако нейният път е само и единствено към мол-а? Дори ако това не е пътят към примитивния пазар в модерния град Ухан.
Вълка има безмълвен отговор, но защо много мислители и коментатори днес зализват този отговор. Защо сме забравили да мислим и говорим честно и с достойнство?
Преведената наскоро и на български книга „Катаклизъм. (Преломни моменти за държавите в криза)“ на Джаред Даймънд подчертава честната преценка и самопреценка като първа и съдбовна стъпка. Признанието, че не е като друг път, че не можеш да намериш обяснение или причина, че не можеш да се справиш, че търсиш помощ.
Не мисли какво на теб ти липсва, а виж с какво можеш да помогнеш на другите, рече самотният папа на площада „Свети Петър“, като наказан или като само- изолиран. Изпитанието на вярата не отминава и няма да отмине и православния ни висш клир. Едуаръд Гибън в „Залез и упадък на Римската империя“ изтъква, че още от зората на църквата искрено вярващите, а не лицемерните божии слуги, са били голяма рядкост.

4.
Непотребния Боян е последовател на съществувалия преди хиляда години Боян Магьосника, първият поет, лечител, царски син, пренебрегнал властта. Той се превръщал в сърна, орел и във вълк, а в наше време изчезва в българското, а и не само българското, небитие. Той е схрускван от яките челюсти на късогледо, но вкусно, невиждано консуматорство. От човешкото ни високомерие пред Смъртта. Дали той ни изостави, или ние него?
Българските нестинарки казвали: „И смъртта е наша!“ Ние не искаме да ни се напомня, че има и „наша смърт“, не е оптимистично. Във Финландия още с раждането на детето му приготвяли и погребалния сандък на тавана. В Китай, когато на стареца или старицата им наближи времето, ги обличали да свикват с дрехите, с които ще бъде изпратени при „родените преди нас“. Е, това може би и вече прекалено за нашите традиции.
В Америка, както е известно, жизненият дух е толкова силен, че сякаш хората, особено американките, не остаряват. За съжаление, Вълка от предсветовете вършее тези седмици и там, сред най-могъщите и непримиримите. Боян Непотребния се изненадва, че всичко написано се сбъдва, размислите и прозренията му за Вълка от изстрадани думи внезапно се превръщат във факти, в истини, незабелязвани и неподозирани от години, векове.

5.
Ние, човеците, винаги сме били изправени пред тайната на съществуването си, винаги сме пристъпвали над бездна, разстоянието до която е било само един миг. И винаги сме вярвали, че не тленното тяло, а безсмъртната ни душа ще ни спаси. Винаги сме търсели и жадували спасение. Спасение при Бог, спасение в идеологии, спасение в силен Вожд, спасение в Стомаха си, в Парите си, в Децата си, в Имотите си.
Направо е неприлично и недостойно да се появи такова нещо като Вируса или Вълка. Той смята за не много изискана претенцията ни именно нашите гъзове да затулят Слънцето. Не приема нашето лайно за най-скъпоценното нещо в Мирозданието. Кара ни да страдаме.
Първите трима по богатство в САЩ са богати колкото 130 милиона американци взети заедно, повече от една трета от населението там. Неравенството и в бедната България расте с геометрична прогресия. Корупцията е по-неуловим призрак и от коронавируса, за която въобще сме се отказали да търсим лечение. Вирусът засега вилнеел повече в белите квартали на Лос Анджелис, отколкото в онези на афроамериканците. В Москва милиардерите, появили се след гласността и перестройката, са повече, отколкото дори в Лондон. Те отдавна са в безопасните си резиденции. Там, както в Китай, не могат да погребат, да се разделят с мумиите на Ленин и Мао, а претендират да владеят света. Лекарят в Ухан, който предупредил един месец предварително за бедствието бил първо жертва на бюрокрацията и формализма, определения от официалното комюнике много по-късно, преди да стане жертва и на Вируса. Също като в „Непотребния“, където психиатърката д-р Лина Бижева единствена се грижи за забравените от обществото болни. Нали преходът ни към капитализъм след 1990 подлуди всички! Защо, защо и тя е застигната от безмилостния Вълк?

6.
Изглежда се увличам в паралелите между фикцията и действителността. В романа на Даниел Дефо за чумата в Лондон – „Дневник на чумавата година“, публикуван в 1722 г., всичко е много по-прегледно. Той е писал романа си по дневника на свой роднина за събитията от 1665 г. и е обективно обстоятелствен. Черната чума, дошла пак от Китай с корабните плъхове и овършала континента. Тя е посрещната с изненада и нямо учудване. Човекът пак е бил безпомощен и невежа пред онова, което е покосявало цели семейства в един ден, пълнило е с трупове улиците на Лондон. Малцина са намерили спасение в горите, но пък са умирали от глад. Селяните се пазели от заразата и не им давали храна. Мнозина не са го допускали и не са вярвали, докато не се случи с техен близък или със самите тях. И тогава е имало екземпляри, които са оцелели ей тъй, по волята на Бог или по волята на отговора на тяхната имунна система. След няколко века видях и в Швеция да зеленеят огромните поляни на масови гробове от онова време. Те са оградени с каменни огради, високи до коляно, покрити с мъх и лишеи. Като памет и предупреждение, но и като спомен за невинните погубени съдби от случайността.
Когато човек се изправи срещу смъртта си, ако му е позволено да го осъзнае, няма как да я спре с молби, освен една: „Дано не днес!“ И с медицина, разбира се! Но като няма лекарство... Пак същото познато невежество! “Кои сме ние?“, „Защо сме тук?“. Може би Вълка или Вируса е дошъл да чуе отговора ни отново.
9 април 2020 г.

(1) Поредица от романи от автора на този текст Георги Гроздев

 Книгите на издателство БАЛКАНИ може да закупите тук.

:: нагоре :: назад :: начало :: 
(c) 2002-2020 BALKANI, created by ABC Design & Communication
Полезни връзки:  liternet.bg   kultura   veramutafchieva.net   georgigrozdev.eu   openculture