BALKANI
   English   Български
Георги Гроздев: На територията на Балканите са заровени много от греховете на Европа .Интервю на Савелина Савова в „Хоризонт до обяд”публикувано на 17.05.2018 в 11:07

Георги Гроздев: На територията на Балканите са заровени много от греховете на Европа

„България е плащала сметките на Балканите много дълго, на много висока цена и на територията на Балканите са заровени много от греховете на Европа“. Това коментира в интервю за предаването „Хоризонт до обед“ Георги Гроздев - писател и създател на издателство "Балкани".
„След като тези лидери, които идват тук и предявяват високи изисквания към Западните Балкани, е редно да се чуе гласът и на хората от балканските страни и претенцията на тези жители на периферията на Европа, както я наричат в Брюксел“, коментира той.
Според писателя Европа защитава предимно интересите на богатите, а не на бедните, каквито сме ние на Балканите: „Това е Европа на интересите, тя не е Европа на ценностите“.
"Старата „баба Европа“ винаги е била гледана с подозрение на Балканите", подчерта Гроздев. Според него се създава превратна представа за Косово.
"Дано тази среща на върха да не носи шуплата на лъжата", изрази надежда писателят. Той добави:
"Пътят към бъдещето и оптимизмът минава и през демонтиране на нещо, което е било резултат от предразсъдъци и предубеждения, ако щете даже на инат, тъй характерно за всички нас на Балканите".
"Като наблюдавам информациите от Българското председателство и срещата на върха днес, забавлявам се. Вижда се, че медийно сме хипнотизирани от това – такива известни европейски лидери идват в София. Нека не забравяме обаче, че това е резултат от една механична ротация на председателството".

Цялото интервю чуйте от звуковия файл.
bnr.bg/horizont/post/100971986/georgi-grozdev-na-teritoriata-na-balkanite-sa-zaroveni-mnogo-ot-grehovete-na-evropa

ЦЕЛИЯ ТЕКСТ:

Интервю на Савелина Савова с Георги Гроздев по ”Хоризонт до обед” на 17 май 2018 в l1,07ч, по време на директното предаване по ТВ и БНР от срещата на върха в София в НДК

На територията на Балканите
са заровени много от греховете на Европа

СС: Добър ден на Георги Гроздев, писател, създател на издателство „Балкани”. Издателство „Балкани” се ражда...
ГГ: ..в хиляда деветстотин деветдесет и първа година...
СС:... във вече далечната хиляда деветстотин и деветдесет и първа година. Нека да погледнем през един друг ъгъл към Балканите, през литературата... Възможно ли е това?
ГГ: Мисля, че е възможно. И аз като всички, докато наблюдавам видеото в момента от нашето председателство и срещата на върха днес, се забавлявам малко. Тъй като виждам, че сме като хипнотизирани, медийно поне, такива известни европейски лидери идват в София. Нека не забравяме, че това е и резултат от една механичната ротация на председателството.
В 1991 г по съвсем вътрешен подтик ние започнахме нашата инициатива, чийто надслов беше: „Всеки може сам, но по-добре заедно със съседите!” И тази инициатива, за мое учудване, тъй като тя беше духовна авантюра, намери отзвук във всички балкански страни, над десет на брой след разпадането на Югославия, от гръцки Кипър до Словения. Ние създавахме и създаваме духовни мостове в една среда, която аз мисля, че познавам. Видях от личния си опит при контактите си с хората колко назряла, колко близка до сърцата на жителите на балканските страни е тази идея.
СС: Понеже казахме, че сме медийно пленени - ние следим на екрана в студиото, следим всичко, което се случва на срещата на върха, и това е част от нашия разговор всъщност...
ГГ: Да, но аз съм настроен с аргументи, които могат да опонират на политиците, включително и в този състав, тъй като в центъра на Балканите е България, България е плащала сметките на Балканите много дълго на много висока цена и на територията на Балканите, а не само на западните Балкани, са заровени много от греховете на Европа.
СС: Хората на изкуството винаги са в опозиция.
ГГ: Да и след като тези лидери, които идват тук и предявяват високи изисквания към Западните Балкани и Балканите, е редно да чуят гласа и на хората от балканските страни и претенцията на тези жители на периферията на Европа, както ни наричат в Брюксел, където бях на една среща по повод моите романи в единствената балканска книжарница там.
СС: Като казахме „романи” може би не споменах, че сте автор на книгата „Камбаната на Косово”?
ГГ: Романите са „Плячка”, „Непотребния” и третия от поредицата романа „Ентропия”. А „Камбаната на Косово” е есеистичен пътепис, където бях неотдавна един месец.
СС: Там има едно важно изречение: ” Зад привидно провинциалната и в същото време европейска и космополитна атмосфера в Прищина се спотайват като спящи дракони фундаменталните проблеми на света, Европа и Балканите. Тук е светът – тук са Америка, Русия, Европа, Китай. ”
ГГ: Да, там има булевард „Бил Клинтън”, има десетки джамии, но има и католическа катедрала, има и православен храм на името на Христос Спасителя, който стои обаче затворен и вътре в който видях, че се разхождаха подивели скитащи кучета. Всичко това са белези от едно минало. Искам да кажа нещо, понеже споменахте Косово. Според мен у нас медийно и всякак се създава една превратна представа за тази млада държава, на чийто млади жители и граждани аз симпатизирам чисто човешки, млади, горди, красиви мъже и жени, които раждат деца, които държат на своята земя. Например, там вкусих истински хляб от истинско жито, за какъвто имам само далечен спомен от детството си на село. Случи се да бъда на Курбан Байряма и като се изнесоха хората от улиците видях, че няма решетки. Там е имало наистина война, какво да кажем за България, където не е имало война и решетките стоят, а зад тези решетки ние продължаваме да наблюдаваме нашата ялова демокрация. Нашенска демокрация. Защото принципите на демокрацията са по-различни.
СС: Косово така или иначе е ключова дума на тази среща.
ГГ: Точно така е, но не само Косово. В центъра на Косово има три паметника. На Ибрахим Рогова, на Скендербег и на майка Тереза, това са техни световни имена и те казват – ние добиваме своята сила като се умножаваме по силата на тези наши исторически лидери. И веднага идва паралелът, който правим с Европа, Европа на богатите, където всички искат да отидат. Освен че е Европа на богатите, тя защитава предимно интересите на богатите, тя не е на бедните каквито сме ние на Балканите. И където не друг, а папа Франциск посочи в Европарламента, че кризата в Европа е благодарение на това, че сегашната Европа не е Европа на ценностите, а Европа на интересите. Тя прилага вулгарната култура на отхвърлянето, на отпадането на бедните, болните, старите. Това са фактите. В същото време не противопоставям стандарта на Косово на европейския станадарт, но искам да кажа, че е важно да има лидери и европейски, и национални, по които да се умножаваме, а не да четем за техните корупционни скандали примерно.
СС: Това, което виждаме от екрана на телевизора в студиото ни убеждава, че вече пристигналите трима лидери са вътре в НДК, направиха си и снимка, така че следим, макар и само с думи...
ГГ: Виждам в момента Макрон, „закона Макрон” , който изкарва в момента стотици тирове по околовръстното и около НДК.
СС: Това ще ни накара днес да следим и техните искания.
ГГ: Това е Европа на интересите, а не на ценностите.
СС: Те също се опитват с думи да заяват своята позиция, гледах сутринта техните авторски транспаранти, любопитни са като послания: ” Макрон не разделяй Европа”.
ГГ: Старата баба Европа, както я наричат, винаги е била гледана с подозрение на Балканите. А в Македония, където съм обикалял с кола и по всякакъв начин, срещнахме в една гостилница в техните македонски гори един интересен кръчмар. Спряхме при него заради повреда в колата. Та той каза тогава : ” Това, което сте започнали, момчета, е темелна работа”. Това съм го запомнил от толкова години, действително „ темел” значи основа. Обединението, сближаването между обикновените хора, винаги съм го твърдял, може да стане много по-лесно и бързо и без посредничеството на политиците. Политиците обикновено намесват интересите, които ни пренасят на голямата шахматна дъска, както говореше Бжежински, и веднага попадаме в клопката на бившите империи, които са властвали тука – Съветската, Османската и в интересите на сегашните сили, които действат – Китай, сегашна Турция, която бълнува своите бивши владения.
СС: Голямата геополитическа шахматна дъска. Като говорим за литература и Балкани се сещам за един много известен гръцки писател Никос Диму, който казва, че гъркът т.е. балканецът живее циклофренично – в постоянен възторг или в покруса...
ГГ: „Нещастието да си грък”.
СС: Да.
ГГ: Да, но той улавя един щрих, а явлението е описано много подробно от полския нобелов лауреат Чеслав Милош, чийто книги издадохме също. Милош говори за психологията и облика на източноевропееца по принцип, защото и Балканите са в Източна Европа. Той акцентира на тази незавършеност, нестабилност на нашите общества. Трябва да свалим шапка на западните общества, в които действително има продължителна стабилност и натрупвания. Защо на Балканите няма големи проекти? Ето, дано този проект на обединението се осъществи, винаги съм го писал и твърдял, че идеята на „Балкани” като издателство е много по-голяма от възможностите на едно скромно частно издателство. Обаче като видиш Айфеловата кула, чудесата на Лос Анджелис или Шанхай веднага си задаваш въпроса защо това не е възможно на Балканите? Не защото сме бедни, не защото има глупави хора тука, а защото щом двама души се съберат или две организации, за да направят нещо и декларират доверието си един към друг, веднага единият гледа да излъже другия. Това е в основата на нашето нещастие и дано тази среща на върха, доколкото имам право да я коментирам като писател и издател, да не носи шуплата на лъжата в конструкцията си.
СС: Харолд Пинтър казваше, че политиците трябва да се вслушват в хората на изкуството и литературата, за да могат да бъдат по-адекватни в своите решения.
ГГ: Би трябвало и е имало такива времена. Те са белязани с възход и рененас не само в икономиката. Затова говоря за яловата нашенска демокрация, защото ние се движим с капаци. Вече дума табу е например „социализма”. Добре, но аз слушам за социализма още от дете, още от дядо си, от баща си... И аз съм вярвал и вярвам в социализма. Защо? Защото най-накрая успях да го видя на живо в Швеция и ми хареса. Какъв социализъм е било тука или каква демокрация, когато хората са превърнати в жертвени животни, ако трябва да преминат дори през една пешеходна пътека или не дай боже да отидат в болница... Това е нещо, което е доста вулгарно и в този смисъл може би схемата, системата на управление у нас върви към своята критична ентропия. Тъй като хубавите срещи и приказки на високо ниво не се връзват с реалността.
СС: За да не спираме така на фраза иска ми се като употребяваме думите, това е част от проблема на съвременния свят, те да носят смисъл, както за политиците, така и за хората...
ГГ: То това е най-големият проблем на днешния свят, че думите не носят смисъл и нямат покритие. Има такъв израз от по-далечни времена, може би по-наивни, когато хората като говорели помежду си сякаш си разменяли жълтици. А сега какво си разменяме – не знам.
СС: Както казваше Радичков: Толкоз за едно левче!
ГГ: Толкоз! Основната идея на скромната ни дейност е била да създаваме духовни мостове, аз съм го писал преди време и сега си го спомням: На Балканите на отиване едни мостове ги има, а на връщане – ги няма. И тогава може да подивееш! Това може да се види примерно и в една Македония, за която ние имаме романтични мечтания. Вече разказах какво казаха нейните обикновени хора за единството и единението на Балканите, за Балканската заедница, че е „темелна” работа. В същото време известният бивш премиер на републиката Любчо Георгиевски, с който сме били в добри делови, но и приятелски семейни отношения, казваше нещо преди време, което искам да припомня сега, когато Македания, дай боже, има реални шансове за Европа и Европейския съюз. Неговата реплика беше по повод „Джурасик парк” в центъра на Скопие, паметниците, които, ако сте ги виждали, действително са много странни. Някои изхвърляния вече като имена на магистрала, на летище се отмениха. Та той казваше: Голям срам ке биде, кога дойде време тия паметници да се демонтират! Така че и пътят към бъдещето и оптимизма минава през демонтиране на нещо, което е било резултат на предразсъдъци и предубеденост, ако щете дори на инат и курназлък, тъй характерни за всички нас – жителите на Балканите.
СС: Мостът е знакова фигура на Балканите още от Иво Андрич.
ГГ: Да , „Мостът на Дрина”. Мостът е знакова фигура, но е много трудeн за изграждане и за поддържане.
СС: Така да завършим с обещание за следваща среща и да разказвате и за други свои впечатления... Забравих да кажа, че освен писател сте и по своему пътешественик, човек, който много пътува.
ГГ: Покани като писател съм имал затова.
СС: Така да завършим с идеята за Балканската заедница, която е темелна работа...
ГГ: ... темелна работа... И както казват братятат македонци: И днес и винаги Бог да слуша и да записува!
СС: Благодаря много за този разговор!









 Книгите на издателство БАЛКАНИ може да закупите тук.

:: нагоре :: назад :: начало :: 
(c) 2002-2018 BALKANI, created by ABC Design & Communication
Полезни връзки:  liternet.bg   kultura   veramutafchieva.net   georgigrozdev.eu   openculture