BALKANI
   English   Български
"ВЪЛК С ЛУНА И СЛЪНЦЕ", разказ, посветен на светлата памет на Васко Гроздев - на 5.12.2008 се навършиха 6 месеца от внезапната раздяла с него. В столичната църква "Свети Седмочисленици" бе отслужен помен в негова памет.



Разказ от Георги Гроздев

ВЪЛК С ЛУНА И СЛЪНЦЕ


На светлата памет на сина ми Васко - посвещавам.





1.
Савата наблюдава Анастасия. Тя отпива кафе на малки глътки с наведена глава и дълбоки, тъмни кръгове под очите. Има естествено дълги и красиви мигли. Главата на момичето е изваяна. Ако се налага да избирам между истината и красотата, май сега бих предпочел красотата, мисли Савата. “Може ли?” - и приготвя цигара в очакване тя да услужи със запалката си.
- Разбира се - сепната го поглежда, - но не съм свободна.
- Тъжна сте - казва Савата озадачен. Момичето му отговаря съвсем професионално като на клиент.
- Не знам как да намеря баща си - изповядва се неочаквано тя. Савата още повече се обърква. С един поглед ли Анастасия го е преценила, че е искрен, чувствителен, нежен? Доверява ли му се? Или търси, или очаква помощ може би, опитва се да отгатне той.
Савата среща погледа є. Иска да надникне в нея. Тя не се крие. Сиво-зелените є очи са с похабени, избледняващи цветове. Липсва надежда в тях. Пусто и тихо е там, и някак глухо - като самотен път, потънал в бурени. Савата настръхна.
Анастасия промълви:
- Приятелката ми сега ще дойде. Не искам да ме вижда с непознати.
- Аз не съм непознат. Аз съм Савата - последва автоматичен отговор.
- Анастасия, идва от гръцката дума “възкресение”.
- А ти откъде идваш?
- От столицата на нашата Обединена Европа. Работих почти 10 години.
- Била си на 18?
- Много по-малка.
- И си изчезнала безследно.
- Да.
- Избягала си?
- Нещо такова. Бях отвлечена. По-късно онзи го убиха. А сега съм бракувана.
- Нещо ти има.
- Нещо - повтаря част от спасителната фраза тя.
- Такава красота като твоята и вече стъпкана в калта - изплака той.
- Посветил си се на истината, нали?
- Откъде знаеш?
- Изписано е на лицето ти, излъчваш го с всеки жест. И търсиш истината, защото си решил, че без истина животът е безсмислен. Тръгнал си по опасен път, по-опасен от моя - да търсиш Смисъла!
- Твоят е по-опасен.
- Моят свършва с мен. Няма да е много далеч. Спомни си, Сава, колко често Лъжата получава индулгенция само защото така се дава шанс и на Живота. Лъжовен свят, лъжовен...
- Да... Страхът от Смъртта, страхът от Края ни преследва. По-добре живи, но безчестни, отколкото мъртви, но достойни? И тази дилема е фалшифицирана. Народецът, обществото, населението законно се корумпира, щом има лесен мотив.
Савата повиши тон и собственичката на кафето задържа учуден поглед към прегърбения висок посетител. Младежът ръкомаха с цигара в ръка и разпалено обяснява нещо на красива и отегчена дама. Роднини от провинцията на първа раздумка след влака, реши собственичката и ги загърби. Прекалено високо пеещият телевизор разнася на талази известно фолкпарче.


2.
Внезапна студенина скова лицето на Анастасия. Тя заприлича на камък. Савата трепна. Проследи погледа є през витрината, отрупана с толкова мръсни следи по стъклото. Савата видя обикновена улица, задръстена от хора и автомобили, много по-мръсна от витрината. Улица, редовно прокопавана с най-благородни намерения, ала незарита от години. Отвъд насипа му се мярна сянка на нещо като голямо куче или по-скоро на Вълк.
Пропъди подозрението си. Сети се за прясно прочетена мисъл на известен американски писател, самоубил се скоро. Перифразира я, тъй както разбра смисъла: в окопите на всекидневието всяка банална подробност има убийствено, смъртоносно значение. Всяка дума е със скрит смисъл, всяка подробност.
- С теб сме в окопите на...
- Тръгвам си - скочи Анастасия. - Приятелката ми идва.
Докато Савата оправи сметката, те двете потънаха в навалицата. Изгуби ги завинаги. Савата не иска срещата с Анастасия да е сън.
- Никога няма да я видя вече - изрече го на глас. И добави: - Започнах сам да си говоря, браво. - Припали нова цигара от фаса и тръгна пеш към редакцията. Вълка незабележимо тръгна след него.

3.
Онзи призрачен Вълк чука от врата на врата. Вълк, който пикае в паниците на хората, пали вършините под стрехите на къщите им. Той идва от предсветовете, за които сме забравили, че съществуват. Вълка идва да погълне Луната и Слънцето. Дори сребърният куршум не ще го спре.
Нима зърнах Вълк, още се чуди Савата, или бе някаква сянка, която лети между панелите, между държавите? Ту се отразява в стъклото на балкона ти, ту в прозореца на колата ти, ту звъни като натрапчив рекламен SMS, който те преследва с подканата:
Събуй си шушоните, плетени са във вълчето време!
Ако не ги събуеш, Вълка ще открадне късмета ти, а ти дори не знаеш какво означава това.

За автора:

ГЕОРГИ ГРОЗДЕВ
Визитка

Георги Гроздев е завършил журналистика в Софийския университет (1982). Потомък на бежанци от Одринска Тракия по време на Балканската война 1912 г. Основател на издателство “Балкани” (1991). Автор на романа “Плячка” (2004) - три издания на български, преведен на сръбски, английски, македонски, гръцки, хърватски, френски, арменски.
Георги Гроздев е носител на националната награда за къс разказ на името на Елин Пелин (2002). Негови разкази и новели са превеждани на гръцки, английски, черногорски, сръбски, словенски, албански, хърватски.

в."МОНИТОР", рубрика АНТОЛОГИЯ, редакор Деян Енев, 6.12.2008 г.

 Книгите на издателство БАЛКАНИ може да закупите тук.

:: нагоре :: назад :: начало :: 
(c) 2002-2019 BALKANI, created by ABC Design & Communication
Полезни връзки:  liternet.bg   kultura   veramutafchieva.net   georgigrozdev.eu   openculture