BALKANI
   English   Български
Божидар Кунчев за романа "Непотребния"




В новия роман на Георги Гроздев, озаглавен “Непотребния”, се поставя пак въпросът за спасението. И в този смисъл романът е своеобразно продължение на “Плячка”, излязъл преди няколко години и оценен положително от критиката. И тук трагичното интонира атмосферата на света, в който живеят, страдат и умират героите, някои от които срещнахме в “Плячка”. А причината за трагичното е пак в липсата на това, които позволява да се живее нормално, според нормите на един порядък, в който да има повече човечност. В “Непотребния” трагичното е пак в съдбата на персонажите, обусловена до най-голяма степен от живота в страната ни по времето на п р е х о д а. Гроздев е постигнал нужната правдивост и животът на героите му ни сблъсква директно с моралната и социалната нищета на обществото, което не е спряло да деградира. Романът е богат на внушения, изправящи ни пред истината за една действителност, в която пълновластни господари са насилието и отчуждението. Гроздев е разкрил така убедително различните последствия, предизвикани от “кризата на смисъла”, от това, че и този път, вече в ситуацията на преход, пак се оказаха непотребни смислозадаващите ценности. Основното му внушение е, че позорът на сегашното ни време идва от позора на предишното, че деградацията на предишната епоха е свързана с днешната. И така ще бъде и занапред, докато Непотребния, тоест духовното и нравственото в човека, не излязат на преден план, за да се откроят като почитани и действени начала в живота. С последното искам да кажа, че внушенията на романа се отнасят до голяма степен и до съвременния свят въобще, в който все по-малко се говори за смисъл и духовност. В който, както и в страната ни, все по-малко са онези, н е п о т р е б н и т е, устремени към истината и доброто, а не към борсата и банката, към шоуто, към това, което означава “криза на човешкото”. “Защо именно Човекът е непотребен, защо Думите изтляват и губят смисъл?...”. Ето го въпросът, свързан непосредствено със замисъла на романа. Гроздев е поискал на основата на един сюжет, свързан със сюжета на “Плячка”, да открои измеренията на дилемното и трагичното във времето на безпътица и убити пориви. Той пише всъщност за различните компоненти, изграждащи доминиращата днес опозиция “смисъл-безсмислие”. И едно непрекъснато “защо” усещаме едва ли не във всеки ред на романа: защо се получи така, защо не разбрахме себе си, страната си, света, това, което отколе е причина за нашите безпокойства? Защо не успяхме? “Дълги години бяхме вързани – казва авторът. - Онзи, който носи отговорност, продължава да се крие. Когато ни отвързаха, продължихме да живеем постарому с мисълта за въжето – несвободни, неуравновесени. И ние, и децата ни сме повлечени от пороя, от Хаоса”. И още един цитат: “Не е ли животът ни битка, която сме обречени да загубим? Защо трябваше да ни се случва? Защо точно на нас? “. Такива са и другите въпроси в романа. Въпроси, опиращи пак до прозрението, че сме се оказали жалки поданици на Необходимостта, че царството на Свободата, където и думите, и човекът се изписват с главна буква, е все така непостигната цел. Причината е, както го разбираме от романа, в изначалната ни обреченост да бъдем слаби и безпомощни, раздвоени между стремежа и нашата неустановеност в един свят на несигурност и преходност, детерминиран от злото и покварата. Причината е, че тръгнали на път, ние превръщаме живота си в неистинност и малодушие, в бягство от свободата, която, както казваха поетите, трябва да отвоюваме и защитаваме непрекъснато. Така “Непотребния” е един роман за подмяната. Някой ни е подменил, лишил ни е от автентичност и болката, предизвикана от тази подмяна, е непоносима. Тя е преобладаваща емоция в романа, който непрекъснато отрича, за да станат отрицанията му категорична присъда. Ето една от тях: “Надвесени сме над паници, над тоалетни чинии, хипнотизирани от окото на телевизионния циклоп. Мозъците ни не раждат мисъл. Мъртвило. Лежим пред екрани, цъкаме и одумваме, натъпкани сме в миманс”. Изкушавам се да приведа и други два примера: “Тъпата диктатура е правила неоценима услуга на мнозина, като ги е потискала, тъй като, непотиснати, те веднага започнаха да издевателстват над другите и над себе си”. И друг пример:”Някаква голяма Потреба си отива с Непотребния. Той изчезва. Никой повече няма да го потърси. Поглъщат го същите черни дупки, от които излизат на свобода глутници. Те шетат по мегданите, влюбени в своя смел и невиждан профил”. Тези констатации включват романа в дебата за споменатата криза на човешкото, за кризата на ценносттите, заради които светът ни е станал патология. Това е дебатът на ангажираната хуманност, както и на съвременнта литература, дебат, от който струи и много песимизъм. Дебат за изчезващото, за умиращото в нас, за изчезналата персоналност, подменена с двуногото същество, наречено “стаден човек”. Непотребния, тоест Голямото и Достойното в човека, е на път да приключи мисията си. Поне така изглеждат сега нещата.
Има ли тогава някакво спасение? Нали и “Плячка”, и “Непотребния” обговарят с необходимата сериозност и отговорност въпроса за Спасението. Гроздев, скептичен в това отношение и чужд на евтините рецепти, все пак посочва изход. Прави го например с Непотребния Боян, емблематичен образ на красивото, духовното, творческото в живота, заплащано прекалено скъпо, за да бъде озарение, но и перманентно страдание. Говори ни за него и чрез Хънтъра, появяващ се и в този роман, за да бъде и този герой все така неподкупен, първичен, истинен и страдащ. Говори ни за него и с присъствието на една приказна, фантастична и заредена с подтекст духовна фигура, каквато е Вълка – същия този Вълк от преданията, Вълка, в който се е превърнал някога Боян Магьосника, поет и лечител, спасяващ и устремен към “неизбродимите предели на Душата”. Вълка с неговото фантастично присъствие в живота на персонажите е поетичният, смислозадаващият контрапункт в този драматичен сюжет за погубената човечност. “Вълка, само Вълка – ще прочетем в романа – ще разрине, ще почисти с нужната сила и самоувереност. Осирането е човешко дело. Очистването е вселенско, космическо предизвикателство”. Вълка в романа олицетворява истината, правдата, необходимото възмездие, съпротивата срещу Злото. Той е светлата страна на живота, в която няма нравствени изроди като Змея и Стоян Стоянов- Медузата, няма търговци на хероин, бизнесмени, които са били палачи в предишния режим, няма храмове, превърнати на свинарници. Ако не е Вълка, както пише Гроздев, няма да открием и Непотребния, от когото винаги ще имаме нужда. Него вероятно ще го има във всяко време, за да бъде съвест и обвинение, другото име на истинския Живот.
Но да не избързвам с твърдението, че авторът е понечил да зазвучи и оптимистично. Повтарям, че в романа му всичко, за което се разказва, е наситено с мрачни интонации. Тук е огромното страдание на Хънтъра, гибелта на Савата, трагиката в живота на Непотребния Боян. Тук е отвратителният живот на Медузата, който е убивал и продължава да убива според законите на онази метаморфоза, превърнала предишните властници в господари на днешния живот. Тук умира дъщерята на Хънтъра, отвлечена бяла робиня, върнала се след много години при баща си без силата за физическо спасение и просветление. Тук е социумът, позволяващ да съществуващ, доколкото си победител в преизподнята на така наречения преход. Тук е най-сетне едно от последните внушения на романа, според което “колко по колко пъти скъсихме времето и разстоянието и пак си останахме все така отдалечени от звездите”. Не, авторът на “Непотребния” не иска да изглежда оптимист. В “Плячка” и “Непотребния” той е само реалист, намръщен, разтревожен, страдащ реалист, който въпреки всичко още допуска, че е възможно някакво спасение. И това е спасението като акт на индивидуалното самонадмогване, на състраданието и човечността. Едно спасение чрез самотата и величието на истинното слово, на истинската литература, които са все още възможни. Неслучайно в романа има толкова вълнуващи и значими редове и за смисъла, и значението на писателското слово.
Това е книга за разпадналия се образ на човека, това е носталгичен призив за повече светлина в душите ни и присъда, отричаща сегашното и предишното, тоталитарното време. Една вълнуваща и талантливо написана книга!

Източник: www.svobodata.com

 Книгите на издателство БАЛКАНИ може да закупите тук.

:: нагоре :: назад :: начало :: 
(c) 2002-2019 BALKANI, created by ABC Design & Communication
Полезни връзки:  liternet.bg   kultura   veramutafchieva.net   georgigrozdev.eu   openculture