BALKANI
   English   Български
Балкански полемики - БАЛКАНИТЕ И КОСОВО - Любчо Георгиевски . Текстът е предоставен специално на издателство “Балкани” след публикацията в Македония и е част от подготвяната за печат книга с есета, статии и интервюта на Любчо Георгиевски на български език през 2007. На 31 януари т.г. “Балкани” издаде поемата “ГРАД” от същия автор в престижната поредица Балканска Библиотека, което предизвика читателския интерес.


Формализирането на проблема с обособяването на Косово като независима държава навлиза в заключителната си фаза. Този акт не само че ще промени регионалната геополитика, но и трайно ще предопредели бъдещето на Република Македония и на македонския народ. Месеци наред македонската власт, включително и медиите, даваха превес на доста второстепенни проблеми и все не попаднах на анализ, който да обяснява какво ще се случи с Македония след формирането на новата държава на северната ни граница. Възхитителна е способността на призваните хора – и от властта, и опозицията – да се занимават с маргинални неща в най-решителните моменти! Затова ще се опитам да представя моя отговор на въпроса какво можем да очакваме след признаването на Косово.
Първият сценарий е, ако руснаците все пак решат да се откажат от правото си вето?! Тогава Косово ще бъде държава с широко международно признание. В този случай е ясно, че, образно казано, ще настъпи един "меден месец", когато приоритет на косоварите ще бъде изселването на останалите там сърби. Този период ще трае от 3 до 5 години, а после вече ще станем свидетели и на финалния удар върху Република Македония или по-точно на превръщането й в трета албанска република.
Вторият сценарий ще е актуален в случай че Русия наложи вето. Тогава най-вероятно ще се стигне до самопровъзгласяване на независимо Косово, признаване на неговата независимост от част от международната общност, отцепване на сръбските общини от Косово, като със сигурност ще се стигне и до трайна дестабилизация на региона. Възможно е след година косоварите да се опитат да превземат сръбските общини – по мирен път, или предизвиквайки различни инциденти, така че ако опитите им се провалят, бързо да заявят, че притежават нужната легитимност да прокарват собствената си воля в региона, прехвърляйки кризата в южна Сърбия, Македония, а може би дори и в Черна Гора и провъзгласявайки някакъв вид автономии, федерации или дори независимост. Албанските общини в Македония могат във всеки момент да предприемат подобни действия. И това е съвсем очевидно, защото от македонска страна вече не съществува сила, която дори да се опита да противостои на подобен процес, а и нямаме какъвто и да било шанс да получим подкрепа от международната общност. Напротив, още първия ден ще ни изпратят съобщение, в което ще обвинят македонското правителство, че само си е виновно, задето не изпълни докрай Охридския договор.
Следователно, независимо дали ще се реализира първият или вторият сценарий, според мен цената ще плаща нашата страна. Затова поставям следния въпрос: съществува ли вариант, директно кореспондиращ с интересите на Македония и същевременно максимално близък до едно принципно справедливо решение, което да доведе до трайна стабилност на Балканите? Още веднъж ще повторя идеята, която лансирах преди около четири години, като подчертавам, че всички събития вече се случват в последователността, предсказана тогава от мен. Все още вярвам, че съществува начин да бъдат спрени трайната дестабилизация на Балканите и тоталната икономическа катастрофа на региона.
Първо, изобщо не е възможно да се търси решение за Косово на Балканите като изолиран случай. Голяма заблуда е, че поради завоалираността на проблемите в другите части на региона, признаването на независимостта на Косово ще реши всичко. Подчертавам, че в този момент на Балканите има две хърватски държави; две сръбски държави; две и половина албански държави; три протектората: Босна и Херцеговина, Косово и Македония и три големи договора, които повече наподобяват договори за прекратяване на огъня, отколкото трайни решения: Дейтонският, Кумановският и Охридският.
Илюзорно вземането на решение само за Косово, без окончателното решаване на другите горещи въпроси, които ще възникват по принципа на доминото. Затова още преди четири години заявих, че на Балканите е необходимо провеждането на нова балканска конференция, разбира се, под покровителството на САЩ, ЕС и Русия и с участието на всички балкански държави, с цел окончателното решаване на всички съществуващи проблеми, като посоката трябва да е следната: на Албанците да се даде възможност да формират Велика Албания, която да включва части от Косово, без сръбските анклави, които да останат в Сърбия. Сърбите пък, които се намират на територията на Косово, да заменят своите имоти с онези в Буяновац и Прешево. По този начин Сърбия ще се освободи от албанския проблем, а косоварите от сръбския. В Македония да се направи разграничаване и албанците да получат Тетово, Гостивар и Дебарско с допълнителна замяна на македонското и албанското население. Албанците ще се сдобият и с териториални компенсации, а Македония ще получи единственият шанс за спасение и оцеляване на собствената си държава. А ако черногорците са достатъчно мъдри, също могат своевременно и безусловно да им подарят Плав и Гусине.
Много ясно искам да подчертая, че всяко отлагане на създаването на Велика Албания е продължаване на агонията и дестабилизацията до крайното осъществяването на тази цел. Тук ще се спра и на тезата, която се счита за най-силният аргумент в плана на Ахтисари. А именно, че независимо Косово няма да се обединява с Албания?! Моето становище е коренно противоположно! Създаването на независимо Косово с огромно влияние върху силно ислямски фанатизираните албанци в Косово, западна Македония, южна Сърбия и в Черна Гора, е инвестиция подобна на онази с талибаните в Афганистан. В момент, когато трябва да се постави въпроса за избора, тъкмо Европа най-болезнено ще почувства формирането на този плацдарм на ислямския фундаментализъм. Напротив, Велика Албания е не само национално решение, но и възможност Тирана да участва в европеизацията на другите части.
В допълнение ще спомена и Босна и Херцеговина. Съвсем ясно е, че като държава тя изобщо не функционира. Възможното решение в случая е да се позволи на сърбите да присъединят сръбската част към Сърбия, хърватската да отиде към Хърватия, а босненската част да се превърне в суверенна държава, като й се дадат и някои териториални компенсации, например Сребреница като символ.
И в заключение, още веднъж искам недвусмислено да подчертая, че мултиетническият подход при решаването на сложните проблеми на Балканите вече е безвъзвратно провален! Подобен принцип може да се прокарва само изкуствено. Единственото трайно решение е всички проблеми да бъдат изложени на една обща балканска конференция, като се приложи единственият траен модел - етническият принцип.

Превод: Александра Ливен

 Книгите на издателство БАЛКАНИ може да закупите тук.

:: нагоре :: назад :: начало :: 
(c) 2002-2019 BALKANI, created by ABC Design & Communication
Полезни връзки:  liternet.bg   kultura   veramutafchieva.net   georgigrozdev.eu   openculture