BALKANI
   English   Български
Стихове от Ефтим Клетников (Македония) - представяне и превод Роман Кисьов




Ефтим Клетников (Македония)


Ефтим Клетников – изтъкнат македонски поет, есеист, критик, преводач – е роден през 1946 г. в с. Негрево (Р.Македония). През 1969 г. се дипломира във Философския факултет в Скопие, славистика. В периода 1979-80 г. специализира в Париж като стипендиант на френското правителство. Работил е дълги години като журналист и литературен редактор. Бил е директор на фестивала “Стружки вечери на поезията”. Член е на Македонския П.Е.Н-център, на който е бил и секретар.
Автор е на повече от двадесет поетични книги, между които: “Син вир” (1977), “Лъчи и смрачавания” (1978), “Окото на тъмния” (1980), “Песни за Огнян” (1983), “Хайвер и крило” (1985), “Гласове” (1987), “Триок” (1989), “Мигновения” (1992), “Мъж и жена с лице към звездите” (поема, 1994), “Прасияние” (1995), “Синя фуга” (избрано, 1995), “Троя” (1996), “Голямата памет” (избрано, 1996), “Този вятър космичен” (1998), “Кладенец на битието” (избрано, 1999), „Голямото незнание” (поема, 2004), „Гоя на път за Алба” (поема, 2007), „Неизразимо” (2008) и др. Автор е на книгата с приказки „Тайната на златния цвят” (2007). Също така той е автор и на книги за деца, книги с есета и критика, както и на драмата “Щастливият принц и лястовицата”.
Неговата поезия е превеждана на много езици, а и той самият превежда активно поезия от руски, френски, сръбски, хърватски, словенски, словашки... Превеждал е и наши автори, напр. романа на Антон Дончев „Странният рицар на свещената книга” и поне десетина имена на съвременни български поети. Клетников е лауреат на най-престижните награди в Р. Македония. През 2005 г. той е удостоен с европейската франкофонска награда “Леополд Седар Сенгор”, присъдена му от Европейската академия за поезия, литература и изкуство в Париж, а през 2006 – с наградата на Президиума на Международната академия ЗАУМ в Русия.





БОГ. АЗЪТ


Накъдето и да се обърна,
всички пътища са
само една Твоя стъпка, Боже,
а небето –
само една капка
на Твоята синя мисъл,
докато слушам
как гърми със Твоя глас
морето в мен,
и докато укрепва от страха
и става в него остров
моето одързостено аз.








ТОЗИ ВЯТЪР КОСМИЧЕН

На Фимка


Този вятър космичен,
който трупа в нас
звезди и слана,
наранява битието ни
и лакомо пие вино
от кладенеца на нашата рана.

Лешникът има мъдростта
да спре това.
Още в мисълта на пъпката,
като твърдина спокойно
зрее неговата броня,
пази нежната ядка
от напора див
на простора и времето
от всичките четири страни.







ГРАНИЦА


Надгробен камък
разделя мъртвите от живите,
денят от нощта,
но и от двете страни
еднакво расте
силата на божественото.

Само за нас съществува,
зловеща и черна,
линията на границата,
но не и за Онзи,
който на стана космичен
без пречки изтъкава хармонията.





СПОМЕНЪТ


И Орфей знаеше, че е неизбежно
да се обърне, за да види ясно
небесните черти на любимата във смъртта.
Макар и да е бездна,
единствено във спомена сияе
онова, което остава,
въпреки космичната ентропия,
неповредено да трае,
и което се осмелява да цъфти,
лишено от слънце и от въздух,
на бреговете на Лета.

НЕОЛИТ. НАПУКАН СЪД


Може би тук е минал последният метеор
с венчални дарове за камъка,
може би се е напукал обедният зенит
на битието сред първото изкласило жито,
може би глината е изохкала, когато ножът се е забил
в тялото, което Бог е сътворил от нея,
може би плачът на детето е разделил на две
секундата на несвършващата полунощ,
и сега дълбоко пропада гласът на черните води,
може би някой конник се е юрнал в страшните сенки
на гъсталаците, от които никога вече не е излязъл,
може би по-силно е засветила във Бога
мисълта за гроба-хамбар
и след това се е превърнала в сажди,
може би рибата се е опитала нещо да ни каже,
когато се е повлякла водата
и все още чака потопа, за да проговори,
може би се е дотърколил от бъдещето
мъдрият вик на неродения,
който обикаля празния площад на града,
сам, със луната и палача,
може би пре-силно е запял пурпурният глас на розата,
която отведе младоженците
от църквата направо в гробницата,
може би това върху челото на юнака
е пепелта настигнала златото и лавровото клонче,
та ръжда разяжда и победата и свободата,
може би от тъмни клисури вестителят преди време
е донесъл
вестта за безвремието в нашата любов
и за раните на Македония…



ГОЛЯМАТА ПАМЕТ


Не дреме Голямата Памет
и камъкът помни,
ще си припомни
своето слънчево мляко,
ще проблесне искрата
в мрака на материята.
Дали и за нас
си спомня той,
докато ни покрива
забравата?

Изглежда
не е така лошо,
че мъртвите долу
са взели камък за възглавница.

Ето я,
съзрява нощта,
избърсва лицето на света
и става катинар на къщите,
но каменен,
черепът на нашия предтеча
започва да искри,
става огнище
по средата на стаята
и ние, измръзнали,
след векове
сядаме около него.
Чакаме гласа на петела.
Преди да се яви той
над хребетите,
една каменна глава запява
на ръба на Голямата Забрава,
която става зора на съзнанието.
Жените месят хляб,
орачите са готови,
браздата започва от Началото.
Амин!








ОБОЙ
На Васил Атанасов


Обой, виолетов сън
на рудите, които копнеят
да бъдат пръстен венчален.
Обой, звучна река
на сиянието на кристалите.
Дълбока прозирност
във нощта на предметите.
Обой, звук на събуждане.
Една пурпурна скала
се издига над облака златен,
за да поздрави
Първата Зора на света.
Обой, звучна щерна,
от която пие жадно
ухото на простора и времето.
Не болка, а вир дълбок
от звук и цветове сега
е раната на човека.
Обой, кубе засводено
под клепките на Бога,
църква звучна, във която
причестява виното на радостта.




ЗАД СЪНЯ


Някъде далече в мене
живее душата,
на някои ясни брегове
зад съня.
Оттам приижда
Реката, която съзерцавам,
но нищо не ми казва,
само стръкче тъмно цвете
ми донася,
и само се чудя
на кое страшно място
са замръкнали моите спомени.
И нива е и семе
болката във мене.




СЪН ПРЕДИ ИЗТИЧАНЕТО НА ВРЕМЕТО


Сънувах как звездите гаснат
една по една и как
мракът на нощта става все по-гъст,
тесто, от което можеш да замесиш хляб.
Изплаших се когато видях, че
до самия ръб на вечността
стигна тази тъмница горда.
Тогава протегнах ръка,
сграбчих последните няколко
останали звезди и ги завих
във кърпичка, за да ги спася.
Когато се върнах, видях, че
и просторът, и вечността,
тънеха напълно в мрак,
сякаш някой ги е ослепил,
и прозорецът на къщата
зееше сляпо във тях.

Развързах кърпичката на масата,
но звездите в нея,
които бях събрал в съня,
бяха се превърнали във сажди.
Тогава заплаках горчиво.
Разбрах, че и последното зрънце пясък
от космичната клепсидра е паднало долу,
и че трябва да почакам
до Новото Небе и Новата Земя,
които Творецът обеща,
за да види моят прозорец отново звезди и
слънце.
















ПОСЛЕДНАТА КАПКА


Ето я последната капка,
която свидетелства за края на света.
Може да застане прозрачна
на лист от горска ягода,
но е безкрайно тежка
и нищо не може да я повдигне,
освен ръката на Създателя!

Защо е толкова тежка,
какво ли крие в себе си тя?
Да, на повърхността е изплувал
последният миг от изтичането на времето,
заедно с удавника на всички удавници
и с дълбочината на морето.
Те повторно,
но сега във олтара на спасението,
ще се венчаят на Новото Небе
и Новата Земя,
които без малко да започне
да ги създава Бог.








НОВАТА ПРОЛЕТ


Излита през портата на вечността,
лястовицата с клюна от бъдещето влече
единия край на чаршафа на водите,
първият ден след потопа на света.
И виж, златен остров блести по средата.
Изчистено от греха и далече от червея,
направо през сърцето на Бог, с Новата Пролет,
се издига над смъртта възхитено
моето битие, преобразено във дърво.





ХИМН ЗА ДЪРВОТО


О, дърво, вертикално Аз,
което право в надсъзнанието се издигаш.
Постоянно изправено,
никъде и никога
не замина на път.
Пътищата идват
на поклонение при теб.
По един от тях
пътува брадвата,
а ти,
като незнаен герой
върху пиедестала на храбростта,
не трепваш.
О, дърво храбро,
което от радостта се въздигаш
и болезнено устоя,
на постеля не легна.
Неуморно, никога
във времето не седна,
нито времето престана
в тебе да кръжи.
О, дърво, вертикално Аз,
което право в надсъзнанието се издигаш.
Заситено със тишина,
никога ти не престана да пееш
върху сините високи плата
на моето сърце.





Бележка, подбор и превод от македонски РОМАН КИСЬОВ








 Книгите на издателство БАЛКАНИ може да закупите тук.

:: нагоре :: назад :: начало :: 
(c) 2002-2019 BALKANI, created by ABC Design & Communication
Полезни връзки:  liternet.bg   kultura   veramutafchieva.net   georgigrozdev.eu   openculture