BALKANI
   English   Български
Ана Бландиана и Катерина Ангелаки-Рук. Нови стихотворения в "Балкани" , преведени от румънски и гръцки от Румяна Л. Станчева и Яна Букова. Отзиви във в. "Култура"

Ходене по буквите

Ана Бландиана. “Отлив на смисъла”. Нови стихотворения. Превод от румънски Румяна Л. Станчева. Колекция “Поезия”. Издателство “Балкани”, с., 2010, цена 3,90 лева

Ана Бландиана живее в нов век, който обаче не е нейният; живее като същество, оставено без роля. "Жертви сме на наводнения,/ на революции и земетресения,/ които вече не са за нас предназначени", казва тя в публикуваната през 2004 г. сбирка. И въпреки това, нейните стихотворения от ХХI век не са ли точно като старите ангели, които поетесата безмилостно описва: "с ревматични болки в ставите на крилата, / все по-скрити в земята,/ все повече - старци, се повече - хора..." За мен поне превежданите от Румяна Л. Станчева през годините творби на Бландиана винаги са били като горди и отчаяни знамена; знамена на здравия разум в Поезията. Те продължават да са такива: сдържани, саможертвени, ала и с мъждукащи тук-там закачливи рими. Може би в "Отлив на смисъла" преди всичко те са разкъсано от времето морско знаме, ако се доверим на мощната идентификация на поетесата с морската шир; море, което не си прощава нищо. Всъщност, докато се превръщаме в семе, готово да легне в пръстта, все по-прозрачна - и това е нашият собствен край, а ни най-малко не е Краят на света - най-човечните стихове на Бландиана са: ...Какво да пожелае повече един поет/ освен другарството на дърводелеца,/ едно десетилетие и второ, трето и четвърто,/ докато никой повече не знае/ кой е поетът и кой е дърводелецът.... И се превръщам в мечтателен дърводелец. Почти Йосиф. Защото с такива стихове знамето става семе.

Марин Бодаков, в. Култура, бр. 2, 21 януари, 2011


Катерина Ангелаки-Рук. “В небето на нищото с минималното”. Превод от гръцки Яна Букова. Колекция “Поезия”. ИК “Балкани”, С., 2010, цена 3,90 лева
Родена през 1939, кръщелница на Казандзакис, расла в компанията на Елитис, Сахтурис и Карузос, превеждала Шекспир, Дилън Томас, Ахматова, Пушкин... При гостуването й в София по повод антологията “Истории за хора и летящи механизми” (“Стигмати”, 2004), в лицето на Катерина Ангелаки-Рук видяхме не само “свещено чудовище” на съвременната гръцка поезия – видяхме лукава жрица, чийто смях ни свърза с древността. Ведър и опрощаващ смях. Години по-късно Яна Букова превежда 15-те стихотворения от последната стихосбирка на Ангелаки-Рук. Жестоко е обаче да чуеш от устата на безсмъртно божество: “Не искам да умра!/ Ей така. Без някаква особена причина.” Заради този поплак стихосбирката “В небето на нищото с минималното” по неизбежност се превръща в трагична Ars Рoetica - защото “животът, подплашена мишка,/ снове между гроба и кухнята/ между кухнята и гроба”... Ето тъй остарява животът в безсмъртието на поезията.

Марин Бодаков, в. Култура, бр.3 , 28.01.2011

 Книгите на издателство БАЛКАНИ може да закупите тук.

:: нагоре :: назад :: начало :: 
(c) 2002-2019 BALKANI, created by ABC Design & Communication
Полезни връзки:  liternet.bg   kultura   veramutafchieva.net   georgigrozdev.eu   openculture