BALKANI
   English   Български
90 години от рождението на Радой Ралин: "Демокрация без култура е нула!"



Топлата привечер на 23 април 2012 г. събра в зала „Средец“ на Министерството на културата най-верните почитатели на Радой Ралин. Юбилейната вечер, посветена на 90-годишнината на поета, беше организирана от синовете на Ралин – Кин Стоянов и Стефан Стоянов – и от издателя Георги Гроздев, „виновник“ за появата на най-новата книга „Радой Ралин: Вървя си по пътя“, интервюта, издателство „Балкани“, 2012.

В литературно-критическия си анализ Вихрен Чернокожев умело преплете житейски, личностни и творчески моменти от казаното в книгата, като особено наблегна на автентичния, неподражаем дух, който притежаваше единственият истински дисидент-писател в България.


Вихрен Чернокожев:

„Свидетели сме на преход, в който, както казваше Радой, „лидери са полуинтелигентите, а милионери – импотентните“.

„Вървя си по пътя“ е територия на Ралиновата донкихотовски отстоявана лична и личностна свобода на мненията и съмненията, с които Радой искаше да зарази колкото се може повече българи. Успя ли?

Радой беше много самотен човек и си отиде още по-самотен. Въпреки шумната публичност около него. Не случайно в едно от последните си стихотворения той написа: „Не се състоя срещата ми с моя живот!“ Казваше: „Аз съм един унищожен писател и един убит сатирик...“

Поетът Радой Ралин беше до известна степен привнесен в жертва на сатирика Ралин. Едно измислено според мен противопоставяне, защото сатирата се ражда от много лирика. Нека днес си спомним за поета Р. Ралин – последният може би, който неподражаемо съчета бедността и свободата в своя поетичен ген.

Приютени сега в книгата на издателство „Балкани“, интервютата разгръщат житейския и творчески роман на Радой Ралин от най-разнообразни гледни точки, чертаят интелектуалните болки на ума, модулациите на вътрешния му глас, винаги в защита на плуралистичното мислене.

В последните си години Радой беше зает с една книга, която нарече „Неосъщественият музей“. Мислеха я заедно с Калин Николов – документална книга за отдавна забравени художници, за автентичните им крушения и за трудните пътища на българската художествена култура. Защо споменавам това?

И във „Вървя си по пътя“ много ясно се чува гласът на Ралиновите неосъществености. Ще припомня само сценария за филма „Аз съм Левски“, който е познат като кинороман. Ако този филм беше осъществен така, както Радой го беше замислил, той щеше да е вярна памет за най-същественото в Ралиновото дело, памет, по-трайна и по-истинска от всички паметници. Никога няма да забравя последните редове от сценария: „Свободата е семе, вкоренено в камъка безчувствен, за да го превърне в почва, която живее и ражда.“ Уви, тази почва е все по-далечен спомен.

Радой питаше: „Неосвободима ли е България?“ Тук е събрана цялата емоционална биография не само на Ралиновото творчество, но и на българската литература и култура през повече от полувек. Неведнъж той е повтарял: „Демокрация без култура е нула!“ или „В опозиция съм на всичко, което пречи на неочакваните идеи.“

Тази отворена книга взривява отдавна договорения сценарий на мълчанието, тя е гласно споделена в несвободно време територия на свободното слово, прогноза без илюзии за днешното и бъдещо българско време.“


Желю Желев разказа импровизирано за дисидентските им години: „Той разпространяваше и обясняваше основни моменти от моята книга „Фашизмът“. Радой беше съвестта на България в продължение на 4-5 десетилетия. По-честен, по-достоен, по-добър и състрадателен човек аз не познавам. А мисля, че познавам много хора. Никога няма да забравя неговите епиграми, помня ги и сега...“


Семейството на Радой Ралин подари на присъстващите близки приятели реликви от неговия живот: икони, книги, керамични и гипсови пластики, СD-та с любима на Радой музика и др. сувенири.

Скулпторът Георги Чапкънов обяви, че предвиденото откриване на паметника на Радой Ралин в ларгото пред Софийския университет се отлага за неопределено време.

Книгата с интервюта „Вървя си по пътя“ вече пътешества сред най-ревностните почитатели на Ралиновото творчество. На вечерта обаче „светеха“ с отсъствието си политици и представители на властта от всякакъв калибър, които с пренебрежителното си отношение към родните духовни стойности за пореден път показват некомпетентност, национален нихилизъм и нулева степен на желание за ренесанс на културните ни традиции.

източник :liternet.bg

 Книгите на издателство БАЛКАНИ може да закупите тук.

:: нагоре :: назад :: начало :: 
(c) 2002-2019 BALKANI, created by ABC Design & Communication
Полезни връзки:  liternet.bg   kultura   veramutafchieva.net   georgigrozdev.eu   openculture