BALKANI
   English   Български
Потребността да бъдеш поробен - отзив за "Поробеният разум" на Чеслав Милош

Милена Кирова

Чеслав Милош. Поробеният разум. Превод от полски Вера Деянова. Изд. Балкани, С., 2011

Сред най-добрите проекти на издателство “Балкани” през последните години е петтомникът с избрани произведения на полския поет и писател-дисидент Чеслав Милош. Отдавна не съм виждала красиви и здрави книги с твърди корици на цена от осем лева. Оформлението на младата художничка Боряна Йорданова също е постижение. Първият том е съставен от избрана поезия, третият съдържа романа „Долината на Иса”, четвъртият и петият (на който предстои да излезе), „Крайпътно кученце” и „Годината на ловеца” – есеистика. Тук, обаче, бих искала да представя втория том, който има особено интересна съдба. За разлика от традиционната политическа есеистика, той не само не губи с времето своята актуалност и психологическа проницателност, но става все по-необичаен върху фона на другите дисидентски текстове от същото време.
До началото на Втората световна война Чеслав Милош е авангардистки поет, творчеството му наподобява френския сюрреализъм и трудно би могло да се нарече граждански ангажирано. След като Полша става част от Източния блок, той – подобно на милиони други хора – прави опит да се приспособи към живота, предначертан от комунистическата идеология, дори работи пет години към Министерството на външните работи. През 1951 г. остава в Париж и създава творба, която сякаш не помни нищо от авангардистките експерименти на предвоенната му поезия. Именно това е „Поробеният разум”, публикувана за пръв път на френски език през 1953 г., отначало възприета като политически трактат, след това като социологическо или политологично изследване, а през последните десетилетия все по-често определяна в категории на художествената проза: притча, биографичен роман, алегорично повествование...
Книгата има трудна съдба. След излизането й полската емиграция рязко се разграничава от нея, като открито я обвинява в предателство и прокомунистически конформизъм. Френските интелектуалци от 50-те, силно ляво настроени, я възприемат по точно обратния начин: като текст, вдъхновен от американската пропаганда, а самия Милош наричат „слуга на империализма”. Единствено в САЩ няколко социолози оценяват значението на текста и дори канят автора му за лекция, но там пък правителството го подозира в криптокомунизъм и му отказва виза в продължение на десет години. Днес „Поробеният разум” е задължително четиво за онези американски студенти, които изучават история на ХХ век. Но нека да видим къде се крие причината за рецептивните перипетии на тази книга? Какво се е променило с времето – историята или ние, читателите? Как някогашната ерес се оказа пророчески проницателна?
Макар че пише за конкретни исторически събития от конкретна епоха и в една конкретна страна, Милош в действителност се домогва до философско-етическо съчинение върху природата на човешкия разум. Той разглежда възприемането на комунизма в контекста на всеобщата човешка потребност от религия, която придава ред и смисленост на социалния, но и на индивидуалния живот. В Европа след Първата световна война християнската религия изгубва способността си да функционира като механизъм за обединяване на обществото; интелектуалците търсят нови „религии” и понякога ги намират, например в теориите на Хусерл, Маркс или Фройд, но с това още повече се разширява пропастта между културата и народа. Нужен е всеобщ, популярен заместител на християнската религия, който да скрепи разединените части на всеки отделен народ и да придаде смисъл на историческото развитие. Именно тази липса на (и потребност от) популярна религия запълва комунизмът и затова Милош говори за него като за Новата вяра. Най-активните му крепители, всъщност, не са работниците и селяните, а интелектуалците, на които той в най-голяма степен набавя популярност, значимост и смисъл на творческите усилия. „Хората на Запад, пише Милош, са склонни често да разглеждат съдбата на обърнатите в Новата вяра страни само в категориите на принудата и насилието. Това е неправилно. Освен обикновения страх, освен желанието да избегнеш мизерията и физическото унищожение, не по-малко важен е и стремежът към вътрешна хармония и щастие... Каквото и да говорим, Новата вяра представя огромни възможности за активен живот.” Що се отнася до „поробения разум”, той представлява алегория на човешкия разум изобщо; „робството” е най-вече самопоробване, защото изразява универсалната потребност на човешкия ум да попада в капана на всяка религия/идеология, която го прелъсти с обещанието за сигурност и постижимост на идеалите. Главен герой на Милош е интелектуалецът, особено писателят по времето на комунизма. В четири отделни глави той съгражда великолепни алегорични портрети на четири различни стратегии, с които разумът доброволно потиска истината и свободата в името на своите хуманни идеали.
„Поробеният разум” има още едно издание на български език – от 1992 г. Симптоматично е, че тогава – почти на границата между „тоталитаризма” и „демокрацията” – книгата не успя да постигне особена популярност. Но днес, когато миналото вече може да бъде видяно и преосмислено по задълбочен и не така еднопланово ангажиран в политическо отношение начин, си заслужава да седнем и да прочетем внимателно тази пророческа книга. Тя засяга не само миналото; тя засяга и нашето днешно време, а и човешкото поведение във всяко време.


в. "Култура" бр.31, 23.09.2011

 Книгите на издателство БАЛКАНИ може да закупите тук.

:: нагоре :: назад :: начало :: 
(c) 2002-2019 BALKANI, created by ABC Design & Communication
Полезни връзки:  liternet.bg   kultura   veramutafchieva.net   georgigrozdev.eu   openculture