BALKANI
   English   Български
Интервю на Светлана Дичева с Георги Гроздев за новата книга “С лице към истината” на Любчо Георгиевски- 25.08.2007


МИТОВЕТЕ ЗА ДОМАШНА УПОТРЕБА


Светлана Дичева: В студиото е Георги Гроздев, писател и издател. Повод за неговото гостуване в “Закуска на тревата” е новата книга на Любчо Георгиевски “С лице към истината”. Авторът на тази книга е изключително интересна личност, дори някои твърдят, че има шанс да се върне на политическата сцена в Македония. Един човек с нетрадиционно, модерно мислене, което е обърнато към настоящето и бъдещето, а не само назад – към миналото. Иска ми се да поговорим за две теми, застъпени в книгата - за геронтокрацията / геронтофилията/ и представете си казината и банановата демокрация...

Георги Гроздев: Здравейте, благодаря за поканата. Тези две теми на пръв поглед са различни и нямат никаква връзка, но в документалната книга “С лице към истината”, в която са събрани есета, интервюта, статии от 1990 до юни 2007, те съществуват. Едни от най-острите стрели в публицистичните изявления на автора са отправени към геронтокрацията в Македония, за която говори в послеслова и преводачът Константин Икономов. Геронтокрацията, която е потънала в югоносталгия, няма и помисъл за добросъседство към България. Става дума за обществената прослойка, която все още дирижира задкулисието и сцената на социалния живот в нашата съседка. Това не е мое умозаключение, или на преводача, а е една от основните теми и болки на Любчо Георгиевски. Той можа да види първите екземпляри от книгата си съвсем наскоро и много се зарадва на полиграфичния й вид, както и от начина, по който е комплектована.

Светлана Дичева: Но нали бъдещето принадлежи на младите. Авторът е млад човек, цялата тази геронтокрация би следвало да остане в миналото, в десетилетията на титовизма?

Георги Гроздев: Това е един от парадоксите на по-изостаналите общества, включително на балканските общества, с който на свой ред се сблъсквам като издател на балканска литература. Действително, на пътя към бъдещето лежат лениво митовете за домашна употреба, както ги наричам.

Светлана Дичева: Преди малко ми споменахте и за акварелните балкански граници...

Геоорги Гроздев: Но то пак е свързано с митовете за домашна употреба. Всяко развенчаване на тези митове предизвиква скандали и Любчо Георгиевски често е в епицентъра на тези скандали или на техния ръб. Неговата личност като магнит събира много “за” и много “против”. В същото време “геронтите”, както ги нарича Константин Икономов, запушват пътя към бъдещето, капсулират обществото и културата му. Как отклоняват вниманието точно от този проблем ? От проблема за липсващия им трезв поглед към действителността. Като помпат чрез медиите фолклорното мислене, което впрочем присъства във всички балкански страни, и България не прави изключение. Това мислене много обича да стои пред огледалото и е обсебвано от разни мании за величие, които са свързани и с географските карти, с териториални граници, които в съзнанието на тези хора са абсолютно акварелни.
Което мислене пък е толкова трагично изостанало в сравнение с ценностите и критериите на Европейския съюз, на който България е член, а Македония, дай боже, предстои да стане в бъдеще. Свободното движение на хора, ценности и капитали предполага спазването на законите и плащането на сметките, а кой какъв е и докъде в съзнанието му се простират различни мотиви си остава негова лична работа.

Светлана Дичева: А казината? Да зачекнем и този въпрос. Всъщност се превръщаме в нещо като Лас Вегас на Балканите. Темата е и в книгата...

Георги Гроздев: Да, голямата болка на Любчо Георгиевски, че македонците не искат свободата си. Че раздвоението е техен дълбок белег. Публично говорят едно, а в неформална среда – друго. Става дума за културни и всякакви други дейци. Това раздвоение, този отказ от стремеж към свобода има съвсем преки последици, които са коментирани в тази втора българска книга на автора. Първата беше поетичната “Град”, която представихме през януари. Най – накрая последиците се измерват с един основен показател – бедността.
Тази бедност в условията на забързания капитализъм, в който живеем, води до това, че за голяма част от хората здравеопазването и образованието стават недостъпни, а в същото време, както виждаме и у нас, на всеки ъгъл се появяват казината. Според някои теоретици това е признак, че е победила демокрацията по латиноамерикански модел. В България казина има вече и в градчета, където всичко друго отдавна е замряло. Ето една допирна точка между нашите вълнения и вълненията в тази книга, които нямат национална окраска, а са със социален и хуманитарен, с екзистенциален аспект.
Основните въпроси на Любчо Георгиевски, които извиличам за себе си като читател са: Банановите демокрации ли са бъдещето на Балканите? Докога геронтокрацията ще бъде бариера пред бъдещето и ще затваря и другите, и себе си във фризера на историята вместо да търсим пътища и мостове към съседите за общо развитие?
Кодовата дума тук е изграждането на мостове и това е в традицията на нашето издателство вече 16 години. Между другото, когато коментирахме книгата със самия автор, му пожелах мостовете по неговите балкански пътища да са си на мястото и в двете посоки. Тъй като имам балкански разкази, в които се разказва как на Балканите като отиваш в едната посока мостът е там, а като се връщаш – вече го няма...

Светлана Дичева: Всички тези балкански парадокси обаче не могат да бъдат оставени като на някакъв екзотичен остров. Дори при желание за подобна самодейност, кой ще ни го позволи в границите на Обединена Европа?

Георги Гроздев: Това е наистина много политически въпрос. Аз, за съжаление, не се занимавам с политика и не разбирам много от политика. Става дума за теми, които се извличат от документални текстове и над които нашата публика има възможност да разсъждава. В книгата има и много информация по актуалната тема “Македония”, която е с толкова много аспекти. Ето, Любчо Георгиевски е български гражданин отскоро и приемането на българското гражданство е израз на уважението към родовите му корени, както той казва. Както е известно, класиците на македонската литература са писали на майчиния си език – българския. След няколко десетилетия, за да четем интересни автори от Македония, между които е и Любчо Георгиевски, се налага да се адаптира и превежда от един език, използван на територията на Република Македония, който е пълен с диалектизми, сърбизми, и всякакви други чуждици, за което пише и Константин Икономов. Специално подготвен човек трябва да положи определени усилия и този човек в случая наричаме преводач.

Светлана Дичева: Добре, г-н Гроздев, да оставим нашите слушатели да прочетат книгата. Хубаво е да знаят предварително за какво става въпрос, а ние да завършим този разговор с цитат от “С лице към истината”. Моля, чуйте го:
“...Преди стотина години сръбският филолог Новакович е казал, че трябва да се поддържа създаването на македонски език, но в него да се вкарат поне една трета сръбски думи, за да може в даден момент да се проведе асимилация. Това днес напълно е постигнато. Приехме почти изцяло сръбската азбука и голямо количество сръбски думи, отричайки се от своята хилядогодишна традиция.”
Мисля, че това доказва по категоричен начин защо Любчо Георгиевски има толкова много врагове.




/“Закуска на тревата”, Българското национално радио, 25.08.2007/


 Книгите на издателство БАЛКАНИ може да закупите тук.

:: нагоре :: назад :: начало :: 
(c) 2002-2019 BALKANI, created by ABC Design & Communication
Полезни връзки:  liternet.bg   kultura   veramutafchieva.net   georgigrozdev.eu   openculture