BALKANI
   English   Български
Балкански полемики - НЕКА СЛОВОТО ДА СБЛИЖАВА, А НЕ ДА РАЗДЕЛЯ!

НЕКА СЛОВОТО ДА СБЛИЖАВА, А НЕ ДА РАЗДЕЛЯ!

ГАНЧО САВОВ

Ще изучаваме ли литературни класици и съвременни автори от балканските страни в гимназията? Първи опити вече има в Македония и Гърция.

Едва ли е необходимо някакво усилие, за да установим - за кой ли път, - че въпреки претенците за всезнайство всред обществеността, балканските народи се познават едва-едва. С това се сблъсквам непрекъснато в течение на десетилия във всички южнославянски страни. И сега, когато границите са отворени съм обезспокоен, че това непознаване се шири особено всред най-младите, които минават през гимназията и на които все по-често задължително ще е необходимо да познават балканските ни съседи.

Има ли резултат от общото запознанство със страните

Когато новите студенти по южнославянска филология дойдат в университета, понякога им правя лек тест. Резултатите от него често едновременно ме развеселяват и смущават. Доста от тези нови студенти трудно посочват на картата държавите, бъркат местата на най-важни селища и не знаят най-елементарни данни. Нещо повече – употребихме усилия в нашия университет, та да навикнем и някои чиновници да запаметят, че няма такова чудо като “сърбохърватска” литература, че има езици: сръбски, хърватски, босненски, и пр...
А ето, вече дойде време на интензивни взаимодействия във всички области – от бизнеса, икономиката, правото, науката, културата, та чак до бита - между балканските и в частност близките по език и етнически характеристики южнославянски страни. По това младият човек още в училище трябва да бъде прилично ограмотен, заинтригуван и подготвен. На практика обаче стереотипното гимназиално запознаване със страните се върти в един кръг от еднообразни сведения и факти, които не пробуждат и задържат интереса, и затова те лесно се изпаряват и забравят.

Ще се окаже ли, че литературата е разковничето

Убеден съм, че най-резултатен фактор за взаимното сближаване на младия човек със съседните ни народи и страни е литературата. Чрез художествените произведения по увлекателен път и доста бързо може да се стигне до особеностите на населението, да се разберат духът и нравите на етносите, процесите в цялостното им историческо и обществено развитие. Всичко това не е някакво наше откритие.
Напротив, твърде отдавна е осмислено значението на литературата за сближаването между народите. Струпването обаче през последните години на различни злободневни фактори непрекъснато осуетяват един такъв подход. Това се съпътства от прословутата инертност, бюрократични процедури при въвеждането изучаването на балканските литератури в гимназиите, различни т. нар. приоритетни задачи и пр.
В програмите за нашето масово средно училище балканските литератури все още ги няма и не ми е известно дали това ще се случи скоро. Изключвам, разбира се, няколкото специализирани училища с тематична насоченост към страните от нашия регион. Но учебните помагала по литература, които се ползват в тях, не са съставени по високи критерии. Пък и в системата на нашето средно образование това са изолирани явления. А днешните нужди налагат в нашите образователни програми наложително да се въведе и изучаването на автори от балканските литератури!

Все пак не сме единствените

Навсякъде в другите южнославянски страни запознаването с автори от литературите на съседите стои по различен начин в гимназиалните програми. Преди в средните училища на бивша Югославия се изучаваха най-видните автори от всички тамошни народи. Сега, поради трагичните конфликти и етническите разногласия присъствието им драстично се промени. В разговор с колега от Сърбия той ми каза: “Всъщност ние сега нямаме отворен път към запознаването с балканските автори в гимназиите. Дори някои писатели на южнославянските ни съседи отпаднаха – като че ли ни останаха само Прешерн и Кърлежа...”
Тъй че ние, които не сме обременени от такива тежки съдбовни процеси като в съседните ни южнославянски страни, имаме предимството да въведем най-лесно и бързо балкански автори в гимназиалните програми.
Засега своеобразен първи опит в изучаването на българската и другите балкански литература в гимназиалния курс има в Република Македония. Сборници с балканска литература за средното училище са издавани и в Солун по европейски проекти. Именно с това е свързано и издаването на един обширен том от поредицата “Материали за обучението по литература” с очерци за най-видните европейски писатели, които са застъпени в гимназиите. Всред тях наред с най-изтъкнатите имена от бивша Югославия (Иво Андрич, Мирослав Кърлежа и др.), както и на Никос Казандзакис, Одисеас Елитис, Исмаил Кадаре, са и нашите Христо Ботев, Иван Вазов, Пею Яворов и Елисавета Багряна.

Традиция с доказана полза

Някога взаимното ни опознаване с някои наши съседи се е крепяло дълго време на силни традиции, които дават основание да вярваме, че те сравнително лесно могат да се пробудят. Това може да бъде една много плодотворна основа.за сближаване.
От средата на ХІХ век чак до началото на Втората световна война с невероятно голям интерес към нас са се отнасяли, например, словенците. Най-изявени техни писатели са създали произведения с български сюжети и са работили активно за сближаването ни (Симон Грегорчич, Антон Ашкерц, Антон Безъншек, Франце Беук, Тоне Потокар и редица други), основани са били и са работели усилено сдружения за сътрудничество с нас, превеждани са наши творци, школувани са наши младежи в Словения и пр. На всичко това с много сърдечност отговарят и наши хора на духовната култура (Стефан Бобчев, Александър Тодоров-Балан, Димитър Пантелеев и др)... В културната история има също множество факти и личности, които говорят за подобни събития във взаимността между българи и хървати (Йосип Щросмайер, Ватрослав Ягич, Фран Гундрум, Драгутин Тадиянович, Весна Парун; Беньо Цонев, Любомир Милетич и др.). Да не говорим пък за тясното ни духовно общуване със сръбските просветители и писатели (Йован Раич, Доситей Обрадович, Вук Караджич, Десанка Максимович; Георги Раковски, Неофит Рилски, Любен Каравелов, Ел. Багряна, Боян Ничев и др.).
За жалост идеологическите конюнктури и политическите режими по време на комунизма скъсаха всички нормални връзки между нашите народи и култури, буквално ликвидираха традициите. За тяхното възобновяване са нужни доста активни инициативи и амбициозни хора, за да може този процес да се развива интензивно. Тъкмо заради това системата на образованието у нас трябва да го включи в себе си.
В нашите учебни програми към разделите за отделните литературно-исторически периоди би трябвало да се прибавят няколко от най-големите писатели, които са си извоювали място в европейските литератури, като Франце Прешерн, Петър Петрович Негош, Бранислав Нушич, Иво Андрич, Мирослав Кърлежа от южнославянските и няколко от другите балкански литератури.

Писателският дълг към сближаването

Най-голямата грижа за взаимното опознаване на хората от Балканите безусловно трябва да се насочи към най-младите, към средното училище. Колкото повече младите хора порастват, толкова това ще става все по-трудно. И понеже все пак периодът на висшето образование е съвсем близо до гимназията, ще погледнем какво става и в него.
Преди няколко години по инициатива на Сръбския център на най-авторитетната международна писателска организация ПЕН се състоя първата конференция на тема “Обучението по национални литератури на ХІХ-ХХ век в университетите на Югоизточна Европа”. В нея участваха делегации от южнославянските страни, включително и България. С договорените предложения трябваше да бъдат ангажирани отговорните институции в Балканските страни за реализиране на тази инициатива. У нас например е крайно време ПЕН-центърът ни да приложи свой механизъм за съдействие на образователните органи при подготовката по съвременни литератури не само в университетите, но и за един минимум в общообразователните училища.
Всичко това го изтъквам, защото предходният, гимназиалният етап на обучението по литература вече не може да не бъде съобразяван с широката тенденция към сближаване на балканските народи. И без друго в нашите висши учебни заведения се подготвят специалисти по балканистика, а във филологическите факултети – познавачи на етносите, литературите и културите на балканските народи чак до процесите в наши дни.


 Книгите на издателство БАЛКАНИ може да закупите тук.

:: нагоре :: назад :: начало :: 
(c) 2002-2019 BALKANI, created by ABC Design & Communication
Полезни връзки:  liternet.bg   kultura   veramutafchieva.net   georgigrozdev.eu   openculture