BALKANI
   English   Български
Георги Гроздев, писател и издател, пред в. “Атински вести”, (бр. 343, юни 2007) - Надявам се повече емигранти да се престрашат и да разкажат своята история

Кой е Георги Гроздев? Как бихте представил себе си, ако с няколко думи трябва да се определите като човек, автор и издател?

- Определям себе си като човек с чувство за хумор, автор на 11 книги. Романът “Плячка” е преведен на няколко езика, тази година предстои френско издание. Документалната книга “Откриването на Балканите”, разкриваща отблизо духовния свят на популярните балкански автори Генчо Стоев, Йордан Радичков, Вера Мутафчиева, Исмаил Кадаре, Ана Бландиана, Драгослав Михайлович, Бесник Мустафай, Ивайло Петров излезе и на английски език. Като издател нека ви съобщя, че започналата през май 2002 “Балканска Библиотека” стигна четиридесетото си издание през януари 2007. Въпреки това нека не се взимам много насериозно. В балканските ми разкази “Снощи минах” има един откъс, който познати и приятели често ми припомнят: “От кръстосване на балканските друмища може и да се подивее, защото се случва на отиване едни мостове да ги има, а на връщане – да ги няма...”

Вие сте основател на издателство “Балкани”. Как се роди тази идея? На коя необходимост отговаря съществуването на едно издателство за балканска литература?

- Издателството е основано на 16 януари 1991 г. Идеята “Балкани” е нещо повече от едно издателство. Нашият работен девиз и досега е: ”Всеки може сам, но по-добре заедно със съседите!” Аз лично възприемам дейността ни като една авантюра на духа, която предварително не би могла да планира стъпките си. Но стъпка по стъпка с големи трудности, свързани и с финанси, и с предразсъдъци, може да разширява своята духовна и човешка територия. Можете да имате нашите най-търсени книги от български и чужди автори и чрез SMS, ако посетите сайта ни www.balkani.eu Тази услуга е съвсем нова. Подобна Библиотека не е издавана в културната история на България. Дейността на издателство “Балкани” е без прецедент на полуострова. Интелектуалния кръг около издателството включва най-добрите български преводачи от балкански езици, български и чужди критици, писатели, поети, културни дейци, дипломати, политици, общественици и много приятели от всички балкански страни без изключение. Идеята за издателството е предизвикана от почти половинвековния изолационизъм между България и съседните страни. А стойностната балканска литература, големите й автори са най-добрите посланици на човечност, толерантност, истина.

В уводните думи в сайта на издателството, казвате: “За повечето хора хоризонтът стига дотам, докъдето могат да видят.” На какво се дължи тази ограниченост в хоризонта, почти слепота в контактите между балканските народи? Защо сме толкова близко, а често пъти толкова малко се познаваме?

- Балканците не се интересуват един от друг, нито от съседите си. С изненада открих например, че думата “плячка” има общ корен във всички земи на полуострова. Дълголетната култура на омразата, съперничеството вече отстъпва пространство и на диалога, и на уважението към другия. Слепотата, за която вие говорите, е най-напред духовна слепота към самите себе си. Ние тепърва има да преоткриваме собствената си идентичност и да се разделяме, понякога много болезнено, с доста митове за домашна употреба. Това е свързано и с уважение към самоценността ни, но и с отказ от спекулация с миналото и насаждане омраза към другия. Забелязвате ли колко необходими са балкански духовни елити, а в някои страни те дори напълно отсъстват.

Понятието “балканска литература” по-скоро географско ли е или представлява литературна идентичност? И ако можем да говорим за общи черти между балканските литератури, кои са те?

- Не съм теоретик, но знам, че има литературни теолози, както ги наричам, които обичат да аутопсират автори, произведения. Живият живот често разбърква чекмеджетата им. От 1999 г. до сега имам документирани интервюта с 37 известни балкански писатели. Носителят на “Букър” Исмаил Кадаре например признава: ”Духът на Балканите ме привлича”. А известната румънска поетеса Ана Бландиана отбелязва: преди да ни признаят и опознаят по света би следвало и ние самите да се опознаем и признаем. Ще ви кажа и друго – в тези разговори има почти буквални и наистина неочаквани съвпадения в мненията по много въпроси между автори, които никога не са се виждали и не се познават пряко. Повечето от тях са представителни лица на съответната национална литература – познати и превеждани по света. Самият факт, че всички те подкрепят морално издателство “Балкани” вече толкова години също носи частица от отговора на вашия въпрос.

Вашето издателство е вече на 16 години. Кое смятате за най-големия си издателски успех?

- В условията, в които ни се падна да живеем и творим, е трудно да се говори за големи успехи. По-скоро се радваме, че сме оцелели засега, дано имаме този късмет и по-нататък. За едно издателство важно значение има неговия екип. От 1998 г. равноправен съдружник е съпругата ми Женя Гроздева, завършила история и психология в СУ “Св. Климент Охридски”. В издателството са работили и синовете ни Антон и Васил, последният натрупа години стаж още като студент. Както и други млади хора, включително студенти, работят и досега. Успех е присъствието в екипа ни на такива преводачи и културни авторитети като – Ганчо Савов, преводач от сръбски, словенски, хърватски, Марина Маринова, от албански, Жела Георгиева, от сръбски, Здравка Михайлова, от гръцки, Румяна Станчева, от румънски, проф. Светлозар Игов... Тук бих споменал поне още 50 имена от нашия обществен издателски съвет. Успех е и приятелството ни с Христос Кацанис, наполовина българин, както той сам се представя, тъй като първите трудни стъпки в “Балканска Библиотека” бяха направени със съдействието, разбирането и помощта именно на този гръцки бизнесмен и хуманитарист.

Кой е според Вас българският автор, направил най-голямо впечатление на балканската публика?

- Честно да ви кажа не знам има ли такъв. Бесник Мустафай, известен албански писател и сега външен министър на страната си, каза, че ако не бил чел нещо на френски от Йордан Радичков, така и нямало да подозира за неговата невероятна проза. Мисля, че България е единствената балканска страна без ясна национална визия не само по този въпрос. Ако такава имаше, би трябвало съответни институции да подкрепят много по-системно и целенасочено представянето в чужбина на големите имена от нашата литература. А те дори не го правят в достатъчна степен вътре в страната. Как става това при съседите ни? Като се спонсорират чрез конкурси преводачи и издатели от други страни. Тази дейност се развива непрекъснато в Турция, Румъния, Македония, Гърция, Хърватия, Словения, Кипър... И у нас има опит, но средствата все не са достатъчни, а и визията не е стратегическа.
И все пак, може би Вера Мутафчиева със “Случаят Джем” е най-популярна и издавана и то в сериозни тиражи.

Автор сте на не един сборник с интервюта с видни балкански писатели. Коя от тези срещи Ви е останала незабравима? Коя мисъл или фраза, изречена при тези разговори, ще помните винаги?

- Думите на Ивайло Петров, автора на “Хайка за вълци”, в последното му интервю, само няколко дни преди да си отиде: “Какво да очакваме от общество, чийто кумири са примитивни?”

Вие сте първият издател в България, който проявява интерес към eмигрантската литература. Как се роди този интерес?

- От естествените ни контакти с чужди литератури и култури в “Балкани”, които не са затворени само в рамките на полуострова. Много известни балкански автори живеят по света. Може би има и ирационална, подсъзнателна причина – поради факта, че всяко поколение от нашия род започва на ново място и отново. Потомък съм на бежанци от Одринска Тракия.

Смятате ли, че живеещите в България знаят достатъчно за сънародниците си – eмигранти? Смятате ли, че биха искали да научат повече?

- Българската публика има невярна представя за емигрантския живот. А българското общество има морален дълг към своите сънародници, на които не е осигурило достатъчно добри условия за живот и работа в страната.

Вашето списание “Литературни Балкани” вече публикува текстове от две наши авторки. Очаква се и трета публикация. Каква е Вашата оценка за тези текстове?

- Текстовете са интересни и искрено се надяваме на повече автори, които ще се престрашат и ще разкажат по една история, един разказ, художествен или документален, от своя емигрантски живот.

Известен ли е вече съставът на комисията, която ще оценява разказите от конкурса?

- Уверявам ви, че журито ще бъде компетентно. Съставът ще се обяви, когато приключи приема на разкази – май 2008 г.


Мислите ли, че един такъв конкурс би могъл да направи литературно откритие, да оцени и промоцира автор, който да се наложи в българския литературен живот?

- Това е една от целите му. Надявам се да участват и утвърдени български имена, които живеят в чужбина. Вече имаме първи участници от Швейцария, САЩ, Бесарабия, Франция, ЮАР...
- - -
в. “Атински вести” излиза на български в Атина. Той е един от най-четените вестници от българите - емигранти в Гърция, които са около 200 000 човека.











 Книгите на издателство БАЛКАНИ може да закупите тук.

:: нагоре :: назад :: начало :: 
(c) 2002-2019 BALKANI, created by ABC Design & Communication
Полезни връзки:  liternet.bg   kultura   veramutafchieva.net   georgigrozdev.eu   openculture