BALKANI
   English   Български
Чеслав Милош. „На брега на реката”. Избрани стихове и поеми. Превод от полски Вера Деянова. Издателство „Балкани”, С., 2011, цена 8, 50 лева


Ходене по буквите

Марин Бодаков



Посветеното на 100-годишнината от рождението на Чеслав Милош (30 юни 1911 – 14 август 2004), издание е снабдено с детайлен биографичен увод от Анджей Франашек - „Вечната светлина на задържаното време”, и обширен литературоведски послеслов от Станислав Баранчак - „Поетическият език на Чеслав Милош”. Колко рядко вече се среща това. Още повече, че „На брега на реката” представя за пръв път на българския читател такъв гигантски масив стихотворения и поеми от носителя на Нобелова награда за литература, досега познат у нас най-вече с политическото есе „Поробеният разум”, романа „Долината на Исса” и фрагментите „Крайпътно кученце”. Дотук с фактите.
Първият прочит на книгата внушава, че имаме възможността да се докоснем до колосален поет, един от последните големи поетически мислители на нашето време. Образът на един от най-умните (и, за съжаление, непълно прочетени) антикомунисти на ХХ век днес бива рязко обогатен с неговата поезия на католик, моралист и гражданин, която – и това е изумително – става още по-мощна и просветляваща, след като Милош получава Нобел през 1980 година. И, действително, стихосбирката „Второто пространство”, публикувана през 2002 г., когато писателят вече е на 91 години, е потресаваща със спокойните прозрения на човек, който вече няма кому да се изповяда. Напоследък Елиът, Елитис, а сега и Милош ми дават основанието да смятам, че действително големите поети на ХХ век са дълбоко и неконвенционално религиозни, че писането им цели да съхрани загадката на живота. Още повече, че четенето на „На брега на реката” съвпадна с великденския ми препрочит на иначе образцовата антология „Спасителят” на проф. Михаил Неделчев, съдържаща творби от български популярни и недотам лирици, свързани с Иисус Христос. Бога ми, след помитащата простота и скромност на Милош – и отчитайки разликите във времето и стилистиките – дори Далчев ми звучеше самонадеяно и салонно. А и сам Милош заявява: „Добрият човек не овладява триковете на изкуството”, виждайки с утринна яснота в литературата празник на кратки надежди, събор на горделивци, турнир на гърбави... „Нека творбата ти защити поне един човек” е кредото на смирения поет Милош. „Изпитваше благодарност, следователно не можеше да не вярва в Бога”, другаде казва той. И търси точно в нуждата от Бог решение срещу самодоволството и самодостатъчността на човешкото същество. И намира Бог във Вилно, Бог в Бъркли, където преподава десетилетия, Бог в Краков, където умира... „Чувствам в себе си толкова неизявено зло,/ че не изключвам отиването в Ада.// Навярно това ще бъде Адът на артистите,// тоест на хората, които са поставяли съвършенството на творбата/ по-високо от задълженията си на съпрузи, бащи/ братя и съграждани”. Сигурен съм обаче, че поетът чете днес някъде в рая от животворящо слово. В следващ брой очаквайте още за значението на Милош върху неговото, нашето и върху бъдещото време.
в. "Култура", /р. 16, 29 април 2011 www.kultura.bg

 Книгите на издателство БАЛКАНИ може да закупите тук.

:: нагоре :: назад :: начало :: 
(c) 2002-2019 BALKANI, created by ABC Design & Communication
Полезни връзки:  liternet.bg   kultura   veramutafchieva.net   georgigrozdev.eu   openculture