BALKANI
   English   Български
Романът "Плячка" и неговият английски вариант. За нуждата да говорим и да мислим нещата глобално. Соня Петкова, докторант по славянски литератури в Колумбийския университет, Ню Йорк

Романът "Плячка" и неговият английски вариант.
За нуждата да говорим и да мислим нещата глобално.


СОНЯ ПЕТКОВА, докторант по славянски литератури
в Колумбийския университет, Ню Йорк.


Ще използвам повода, за да споделя някои идеи, свързани не само с романа «Плячка», но, по индиректен начин, и с цялостната дейност на Георги Гроздев и неговата фондация «Балкани», която издава книги на автори от всички балкански страни на български език.
Живея от пет години в САЩ, занимавам се със славянски литератури в Колумбийския университет и смятам, че въпросът за английския превод на един роман е от изключително актуално значение за нашата литература днес. Защо е така? Защо съвременният български интелектуалец трябва да се интересува от това дали един роман може да бъде издаден и на запад?

Днес хората, които се занимават с литература в България, трябва да осъзнаят важността на факта, че за българската и балканската литература трябва да се мисли като за глобален продукт, с който ние се представяме на света, който изнасяме на световния културен пазар. Това е продукт, който е от жизнено значение за създаването на живи връзки със света, за заемане на нашето място в този свят като отворена, но в същото време самобитна и ценна култура, която може да дава познания на останалите култури, и знае как да изгражда мостове към тях. Само ако съумеем да се представим на света, той ще ни опознае. Писателят вече не може да се затваря в границите на националното—а и къде са тези граници? Българи има навсякъде по света. Националните граници вече не се препокриват с географските. Над писателя няма вече вездесъща сила, която да продава книгите му/ й. Има пазар, чиито правила трябва да бъдат опознати и Балканите имат свое място на този пазар-икономическо, културно, идеологическо-което трябва да се заеме.

«Плячка» е роман за лова, но това е само повърхностния слой в неговия художествен свят. Читателят се потопява в една реалност, която бушува от сила и страсти и по един горд и самодостатъчен начин е застанала настрана от цивилизацията; тази цивилизация, която приспива , потиска и приклещва в граници първичните инстинкти на човека. В романа, както в историите на Йордан Радичков, има преплетени митологични нишки и философски разсъждения-- елементи на българската разказваческа традиция. В същото време, стилът на писане—кратките, глаголни и насечени изречения—създават по материален начин чувството за естественост, простота, спонтанност, инстинктивни движения, които са основната идея на романа. Този стил силно напомня на Хемингуей и прави романа добре превеждаем на английски език—езикът на кратките изречения и на действията. Съответно го прави изключително четивен за потенциалната американска публика. Тя би могла да се потопи в този непознат свят и да черпи знания от него.

Философските разсъждения на един от главните герои, Хънтъра, концентрирани в по едно-две изречения и промушени между действието не са характерни за американския роман, а са своеобразна част от българското (или балканското) разказвачество. Те отразяват склонности от народния характер, от манталитета на хората от тази част на света. Нещо съкровено близко и свещено има във връзката между човека и животното, което се е загубило в американското разбиране на света, това е ново познание за тази потенциална американска публика. Действието се развива в българската гора, но сред героите има чужденци—германец и американка. Те се потопяват в нашата среда, променят се, възвръщат се към девствеността и същевременно суровостта и искреността на инстинките.

Днес времето на Радичков и Хемингуей е минало. Днес е времето на сливането на тези титани, на отваряне на границите на възприятията между културите. Този роман е свършил това добре художествено, сега е необходимо практически да осъществи връзката. Не може и не бива просто да внасяме културни продукти от запад. Нуждаем се от износ на култура, за да се осъществи плодотворна обмяна, а не претопяване. Къде са Балканите? Какви са хората там? Тези въпроси са огромни дупки в западното познание и ние можем и трябва да да съумеем да ги запълним. Добрият превод на един добър роман е една културна връзка между нашата балканска страна и центъра на световния пазар в глобалната ера-- САЩ. На балканските страни и на България в частност им е необходима не една връзка, а културен мост, по който непрестанно тече информация в двете посоки.

В световната пазарна система ние основно внасяме култура – внасяме Паулу Коелю, Дан Браун, книги за себепознание, които ни учат как да бъдем щастливи от различни източни и западни гурута. Какво изнасяме? Колко български книги намират пазар в меката на съвременната култура? Романът «Плячка» е един от продуктите, които можем да изнесем и с който да се представим на света.

Културата отрязява и същевременно влияе на начина на мислене, определя идентичността на хората. Като регион от света, освен икономическа отвореност към света, трябва да се осъществи културна отвореност. Информацията трябва да тече двустранно и ние сме длъжни да се заинтересуваме от нашата активна роля в този обмен. За да не се претопим в глобалния пазар е нужно да мислим модерно и глобално.







 Книгите на издателство БАЛКАНИ може да закупите тук.

:: нагоре :: назад :: начало :: 
(c) 2002-2019 BALKANI, created by ABC Design & Communication
Полезни връзки:  liternet.bg   kultura   veramutafchieva.net   georgigrozdev.eu   openculture