BALKANI
   English   Български
На родените в 21 век принадлежи 21 век.Среща на писателя и издателя Георги Гроздев с ученици от девети и десети клас в 119-то СОУ кв. Изток, София по повод деня на народните будители




Среща на писателя и издателя Георги Гроздев с ученици от девети и десети клас в 119-то СОУ кв. Изток, София по повод деня на народните будители

На родените в 21 век принадлежи 21 век

Срещите с девети и десети клас преминаха емоционално и интересно. Девети клас задаваха много въпроси, а десети повече мълчаха и слушаха съсредоточено. И едните, и другите искаха да вникнат в една неочаквана и интересна за тях гледна точка към позната тема, профанизирана понякога от добре известния местен патриотизъм. Подариха по едно цвете на госта накрая чрез най-симпатичните момичета в класа, благодариха и учителките.
Раздвижиха се умовете. След Георги Гроздев може би никой няма да може да мине с шаблони на тема „будители“ пред точно тези ученици. Акцентът беше сравнението със света, Китай, Америка, Русия… Оживено се обсъди и една актуална рецепта за успех с нейните три условия: да не се срамуваш от произхода си, да имаш висока професионална квалификация, да потискаш импулсите си. Очи в очи с въпроси и отговори, но и от двете страни, гостът също трябваше да отговаря, със споделяне на мисли и мнения. Дори с просълзените очи на онова момиче, което каза, че не може да се мотивира като будителите, защото не може да направи нещо голямо като тях и това я потиска.
Защо големите проекти по нашите земи не стават? Не е ли защото все гледаме да се излъжем един друг? Кой буди другите народи за онова, което правят? Баба и дядо не са ли първите ни будители, мама и татко, най-близките ни… Българинът запазва езика си от гръцката асимилация по време на отоманското робство, защото асимилацията не успява да проникне в семейството. Бабите и майките пеят песни, разказват приказки и така съхраняват езика и самоличността ни. Как в Десети век българите намират брод към бъдещето чрез книгата, как да намерим днес ние брод в епохата на плячката, когато духовните хора стават все по-непотребни, ентропията расте и попадаме в лабиринт? Писателят носеше за илюстрация по един екземпляр от романите си - „Плячка“, преведен на петнайсет езика, „Непотребния“, преведен на немски, „Ентропия“. Четвъртия роман „Лабиринт“ е под печат. Имаше въпроси и за балканските му разкази, например „Снощи минах“, за анималистичните, например „Бесни корени“ – станал ядро на романа „Плячка“ по-късно. По този повод писателят каза, че който прояви интерес, би могъл да получи електронно копие от книгите.
Почти всички ученици в двата класа вдигнаха ръка на въпроса: Кои са пътували в Европа? А в Азия или Америка? Макар по-малко и на този въпрос имаше вдигнати ръце. Имаше и деца, които приведоха глава и не вдигнаха ръка, защото още не бяха имали шанс или финансова възможност. От личен опит все повече момичета и момчета вече могат да сравняват своето и чуждото, и все повече ще го правят, а когато се опознава чуждото, тогава все повече се оценява и своето. Това беше тяхна мисъл…
Беше отдадена почит към св. Иван Рилски, закрилникът на България, към светите равноапостоли Кирил и Методий, създателите на славянската писменост, беше припомнена далечната 1922 г, когато Министерството на народното просвещение е въвело за първи път празника на народните будители като ден за памет с цел младите хора да отделят нарочно внимание и уважение към родната си култура, към произхода и идентичността си.
Интересни и трудни въпроси възникваха по време на географската и културна разходка до центъра на света, който днес символизира Шанхай, превърнал се в световен финансов и търговски център и изпреварил Ню Йорк. Както и до Лос Анджелис, където е производителят на най-масовите културни клишета, но и на най-хубавите масови филми – Холивуд. Не бяха пропуснати и родните дестинации - български и балкански. Сравнението със света, кое пропускаме и защо, в какво сме потенциално или реално по-добри, как използваме дарбите и идеите си. Кой е будил Стив Джобс, че преобърна представите със своето изобретение айфона, което и млади, и стари днес държат в ръце, и така Apple стана най-голямата световна марка?
Всичко това няма как да не ни държи будни, ако имаме очи за мястото си тук в центъра на Балканите и искаме да останем на световната карта. Вместо да се вторачваме в своите самооправдания и да се самосъжаляваме.
На родените в 21 век принадлежи 21 век.

30 октомври 2018

 Книгите на издателство БАЛКАНИ може да закупите тук.

:: нагоре :: назад :: начало :: 
(c) 2002-2018 BALKANI, created by ABC Design & Communication
Полезни връзки:  liternet.bg   kultura   veramutafchieva.net   georgigrozdev.eu   openculture