BALKANI
   English   Български
Втора награда - Виктория Благоева

Виктория Благоева
Родена през 1972 година в София. Завършила чешка филология. Работила като преводач на документи, автор на рецензии, книжар.




ГОСПОЖАТА И МАЙСТОРЪТ НА МЕБЕЛИ

Майсторът на мебели пристигна навреме. Днес госпожата приемаше посетители и искаше да уговори някои промени в стаята за гости и в спалнята. Покани господина доверчиво и му показа един удобен фотьойл. Лицето й излъчваше тъга, която тя разхвърляше професионално из цялата стая. Майсторът на мебели седна удобно и се взря в някакво свое неосъществено очакване за пролет. Бяха го повикали ненадейно и той предусещаше отговорността да бъде личен майстор на мебели.
Денят беше специален, благотворен по отношение на интериора. Отвореният прозорец прибираше изгледа отвън и причакваше умората на вятъра. Дамата беше сговорчива. Строеше самочувствието си от ярката светлина на слънцето и се криеше в патоса на меланхолията, когато трябваше да скрие подозрението, че някой може да подслушва. Искаше да поръча нов диван. Имаше изисквания към цвета и размера. Каза, че ще го сложи в антрето, за да могат гостите да се изчакват един след друг на него. Най-много посещения имало в неделя. През останалите дни обикновено прекарвала времето си в спалнята, докато офанзивата на вечерта не рискувала да я отегчи от самата нея. Дните й се дялкали един след друг и тя живеела в очакване на промяна, неочаквана и семпла, която да загнезди няколко стръка възторг в скучния й живот. Днес освен с майстора, изглежда, нямало да се срещне с никого другиго. И пак щяла да мълчи, а вятърът навън да озвучава меланхолията на сезона.

Диванът трябваше да бъде готов много скоро, преди посещението на психиатъра, който идваше веднъж месечно, обикновено в петък, любимия му ден от седмицата. Госпожата покани майстора на мебели на чай и обсъди с него някои подробности. Диванът щеше да бъде червен и подвижен – на колелца. За изработката му щеше да се използва висококачествена естествена кожа. Няколко семпли възглавници щяха да го красят. Госпожата се увлече в изискванията си. Искаше да достави удоволствие на психиатъра, който щеше да седне на него следващия петък – деня, в който тя разказваше за себе си. Дотогава щеше да си записва мислите в тефтерче. Беше събрала в един голям шкаф всичките си записки, които мълвяха и шумоляха под сурдинка в иносказателната слабост на полираното дърво да побира в себе си цял загадъчен свят.
Майсторът на мебели си записа нещо в бележника и допи чая си. Време беше вече да тръгва. Госпожата любезно го изпрати до вратата. Обещаха си да се видят много скоро. После стана течение и апартаментът уморено въздъхна.
Диванът беше готов преди края на седмицата. Небрежно украсяващ коридора и всеки, който минеше край него, хвърляше върху му своя уморен поглед. Предизвикваше ласкави чувства у госпожата, която заседяваше на него небрежното си внимание. Нещо й подсказваше, че трябва да намери по-достойно място за тази мебел. Затова малко преди срещата с психиатъра нареди да го вкарат в гостната, до прозореца. Есенната светлина се излегна върху него. Облак смутено прехвърли носталгията си върху една от възглавниците, когато в стъпилия здраво на земята земен час отекна ехото на преструвка и затоплената червена кожа на дивана призова умората в късния следобеден час.
Психиатърът изпревари загадката на сумрака. Когато се настани удобно на дивана, както винаги, имаше своите обичайни въпроси. Госпожата седеше срещу него. Песимизъм чоплеше настроението й в тези минути на изповед. Знаеше, че трябва да се справи със суматохата в главата си: черни препинателни знаци на тревога се скупчваха в настолната язва на скършената светлина след залез. Психиатърът винаги идваше след залез слънце като след угаснал въпрос в края на мелодраматичен ден. Между тях трептеше нестабилният авторитет на свещ. В мига, в който госпожата премълчаваше една обла дума, се позвъни и в гостната нахълта майсторът на мебели. Каза, че е забравил нещо много важно. Изглеждаше разтревожен и объркан. Госпожата го покани да седне на дивана. Видимо неспокоен, той подчини уважението си към официалната атмосфера, която витаеше наоколо. Но не трябваше в никакъв случай да сяда на дивана. В полумрака придобиваше очертание някаква загадка, а госпожата нямаше нищо против новодошлия, дори не се притесняваше да споделя узрелите си проблеми пред него, които на светлината на свещта тупваха беззвучно в джоба на вечерта.

Когато майсторът на мебели се прибрал вкъщи, си взел душ и се настанил на канапето в дневната. Лампионът с глухо произношение очаквал мрака. Пердетата разлиствали красив изглед към парка и дъбовата горичка. Книга върху масичката надушвала самотата. Нещо липсвало. Майсторът на мебели се чувствал осакатен в непредвидимия усет на връхчетата на пръстите му по велурената облегалка на канапето. Не разбирал! Да не би да е загубил… Чувствал се така, сякаш са отсекли и двете му ръце. Бил жив труп в дъното на интригата с причакващия следобед. Опитал се да поспи малко, но сънят не идвал, по-скоро разтварял действителността около него във вана с бяла и пуста мисъл. Опитал се да хапне нещо, но залъкът заседнал като запетая в него. Накрая се опитал да прочете някой стих от книгата, но зениците му стъпкали петостъпния ямб, под който прохождала злъчна, но ароматна метафора. Пуснал телевизора и наконтена говорителка обявила падението на следобеда в дупката на медията. Можел да се полюбува на вятъра, но представлението, което той разигравал, дърпало кордата на хвърчилото, с което полетяла неговата… Изведнъж подразбрал какво не достига на следобеда. Някъде под хълма, изпреварил гостната на госпожата, в която се намирал диванът на майстора, пълзяла неговата душа и навярно се криела под пухкавите възглавници.
Беше толкова несъстоятелно да си помисли, че в момента душата му се е шмугнала или свила някъде там, където седеше психиатърът. И може би се е посмачкала. Но кой ли психиатър не би могъл да я приведе в приличен вид. Разбира се, че те не биваше да сядат върху нея. Все пак беше майстор на дивани и ако всеки клиент вземе да се изляга върху й, какво би останало от невъзможността да се диша.
– Ох! – изстена психиатърът. И стана ненадейно.
Госпожата съвсем не се възмути. Майсторът на дивани изглеждаше спокоен. А душата му, разглезена и недоверчива, непослушно беше подсказала за своето майсторско присъствие.

 Книгите на издателство БАЛКАНИ може да закупите тук.

:: нагоре :: назад :: начало :: 
(c) 2002-2017 BALKANI, created by ABC Design & Communication
Полезни връзки:  liternet.bg   kultura   veramutafchieva.net   georgigrozdev.eu   openculture