BALKANI
   English   Български
Коментар на разказите от конкурса: проф. Симеон Янев - "Успехът е отложен в бъдещето"


Конкурсът на „Балкани" е огледален образ на състоянието на българската литература от 10-15 години насам. Сега, както някога (но с много повече основания), тя се прави от „млади и стари", но не възрастовото разграничение, а принципиални различия за нейното предназначение и характер са причината за съществуването на пропаст между двете групи на авторите й.
Младите пишат сякаш преди тях никой не е писал, старите пишат сякаш в менталността и светогледа нищо не се е случило.
Почти двеста къси разкази, изпратени за конкурса, са прясната илюстрация на тази позната картина. Най-утешителното, което те вещаят, е, че в България независимо от демографската криза, независимо от емигрантския отлив и независимо от постоянно отлагания край на прехода пишещите са много.
Това не означава, че и в определена част от получените разкази на старите няма силна пластичност, отработена функционалност и безспорни разказвачески умения. Още повече че в конкурса срещаме имена на утвърдени автори, ако за професионализъм в България не е позволено да се говори, поне в смисъла, че тази професия не може да изхрани никого. Но и най-професионалният почерк в разказите на отдавна утвърдени имена не заличава следата на асинхронност в подходи, идеи и език. Старите вярват в чувствата на човека и в човешката съпричастност, изразена макар като нямо съчувствие. Но всяка история, разказана в тая тоналност, днес е асиметрична, тъй като доверието в чувствата е дълбинно подкопано и усъмнено.
Младите участници в конкурса не разчитат на чувства и виждат човека като самотен боец или жертва в обкръжение на враждебни или най-много безразлични себеподобни. Те ходят на хаджилък при самотата, на която се кланят ту с ревността на новопосветени, ту с безнадеждността на отчаяни, спасяват се в мистична мъгла и излизат оттам със самочувствието си.
Това не означава и че в разказите им (известни или напълно неизвестни) няма адекватни образи от днешния български живот и адекватен език, дори когато биографичните им справки твърдят, че авторите живеят в чужбина. В същото време не е много обнадеждаващо, че огромната част от получените текстове са репродукции или реминисценции на клишета, които вече цяло десетилетие се мултиплицират в интернет изданията и в повечето от вестниците и списанията.
Не е обнадеждаващо и това, че в епоха, предизвестена още от Ницше, в която иронията се прогласява като единствено възможен език, в повечето разкази няма нито капка ирония, да не говорим за автоирония.
Така или иначе конкурсът не прави значими открития и не вещае промяна на статуквото в литературата такова, каквото го познаваме от години.
Освен в едно отношение, което може би е достатъчно, за да изкупи всичко негативно. Мнозинството от участниците не само измежду тези, които вече са познати от печата и от интернет изданията, но и доста други, както личи от биографичните им справки, не са само белетристи, а и критици, преводачи, поети, драматурзи... Такова многообразие на интересите и на творческите реализации е възможно само за хора с широка култура и подчертани творчески амбиции.
Вероятно тогава успехът е само отложен за бъдещето.

 Книгите на издателство БАЛКАНИ може да закупите тук.

:: нагоре :: назад :: начало :: 
(c) 2002-2017 BALKANI, created by ABC Design & Communication
Полезни връзки:  liternet.bg   kultura   veramutafchieva.net   georgigrozdev.eu   openculture