BALKANI
   English   Български
Балканска Библиотека

"Езикът и чудовището", Георгиос Сеферис

"Езикът и чудовището", Георгиос Сеферис, 210 стр., 2002 г., поезия и есета,15 лв.


Вторият балкански и първият гръцки нобелов лауреат участва с преводите на най-добрия български елинист Стефан Гечев.

Сеферис присъства духовно и творчески (а понякога и физически) при всички важни събития, които преживява родината му, и ги превръща в поезия. Не винаги веднага може би, но достатъчно бързо, когато е необходимо, за да се усети качеството на събитието и неговата историческа значимост. А това ни дава право да твърдим, че Сеферис е съвременен поет по тематика. При това той има дарбата да разширява духовното значение на дадено гръцко събитие (катастрофата от 1922 г., хитлеристката окупация например) и като използва различни символи, да го издигне до факт с всечовешко значение, станал, ставащ или с възможност да стане. И – това е забележително – той успява, когато мисли, че е нужно, да вплете във важните събития свои интимни преживявания по неповторим и естествен начин. Достатъчно е да прочетете стихотворението „Последния ден“, за да разберете какво искам да кажа. Скитническият живот на дипломата Сеферис определя до голяма степен етапите на неговото творчество. Постоянната връзка с родината въпреки разстоянията, опита, който получава от различните чужбини, където е принуден да живее, създават неговите три „Корабни дневника“, които обнародва от 1936 до 1957 г. Първият отразява пребиваването му в Лондон и Албания на дипломатическа работа; вторият описва по сефериевски начин (повече от преди той утвърждава тук стила и поетиката си) скитанията му из Средния изток (Египет) и Южна Африка по време на Втората световна война, когато е участвал в гръцкото правителство в изгнание; третият описва пътуванията му до Кипър след 1951 г. и отношенията му към английското колонизаторско поведение на Острова. Преди да отпътува от Атина в 1940 г., той обнародва своята „Тетрадка за упражнения“, в която събира творби от различни епохи – Париж (1926) и Лондон (1929), които са оформили неговия поетичен път. След оттеглянето му от активния дипломатически живот Сеферис се завръща в Атина, където продължава да пише главно есета, но и едно от най-интересните си произведения „Три тайни поеми“. Струва ми се, че в тези стихове той прави една равносметка на творческия си живот сега, когато наближава „най-дългият ден на годината“. Събира цялото си поетично творчество в един том, който е претърпял досега двадесетина издания. И странно звучат тези стихове, излезли под ръката на всеобщо и световно признатия поет, лауреат на Нобеловата премия: Ти ми говореше неща, които те не виждаха и ти се смееха. А все пак ти гребє по мрачната река против течението. Върви по пътя неизвестен и слепешком и упорито търси словата вкоренени като маслина многокоренна – и остави да ти се смеят. Вярно, че след като в 1963 г. Сеферис получи Нобеловата премия, мнозина гръцки поети и критици останаха недоволни, като изтъкваха, че такива големи творци като Паламас и Сикелианос не са били удостоени с това отличие, макар че били несравнимо по-значими от Сеферис. Че Сеферис е бил удостоен, защото като дипломат имал много връзки, бил преведен на английски и т. н. Но това бяха повече злобни клюки...

Стефан Гечев



(c) 2002-2017 BALKANI, created by ABC Design & Communication
Полезни връзки:  liternet.bg   kultura   veramutafchieva.net   georgigrozdev.eu   openculture