BALKANI
   English   Български
Балканска Библиотека

"Речник на предразсъдъците", Любиша Георгиевски

"Речник на предразсъдъците", Любиша Георгиевски, 255 стр., 2002 г., проза, 15 лв.


“Речник на предразсъдъците” не е етимологичен речник на понятия и термини. В нея не се търси откриването на понятията и термините, а откриването на същността, или по-точно разкриването на фундаментални екзистенциални въпроси, в които е заплетен човекът и неговото съществувание.
Позиция на Любиша Георгиевски, че всички ужаси, цинизми, национализми и шовинизми, всички масови кланета и интелектуални лицемерия, всички шизофренни заговори и разколи, целият този dance macabre (по думите на автора) от Каин до днес се коренят именно в човешките Предразсъдъци. А на Балканите и при балканците, където “унижението и самоунижението са резервоарът на тяхната суровост”, стереотипите са заплетени и преплетени като плевели, създавайки лабиринт от предразсъдъци, от който няма изход. Никъде другаде в книгата си Любиша Георгиевски не се чувства в свои води така, както във страстните интроспекции и ретроспекции, посветени на дефинирането и редефинирането на балканския манталитет, на балканския Weltanschaung, на балканския ум. За да осъществи това, той привнася в класификационната схема на западноевропейската философия, антропология и етика свой собствен, балкански квалификационен модел и речник: курназ, курназлък, будала, ортабудала, вол, балканска рапсодия (Rapsodia balcanica), проклятие; говори за една история, която се катери по стъпала от дим, омраза, колбаси, свине, путки, праматари, рушвети, куршуми, лицемерие, минало, мит, паметници, pax ortodoxa, преселения, попски яхнии и т.н. Ако към всичко това добавим и многобройните епитети, всички тези морални, интелектуални и ментални прилагателни, на които непрекъснато се натъкваме в “Речник на предразсъдъците” от типа на: подмолвна, чумосана, изприщена, гнойна, мазна, недъгава, злобна, грозна, мекотела, кръвожадна, човекоубийствена, пъклена, лисича, хиенска, лешоядна, дементна, изкуфяла, измамна и лъжовна, тъпанарска и т.н. до безкрай, тогава в тази може би най-балканска и същевременно най-антибалканска книга наистина ще открием онази балканска семантика, в която се пече на скара Homo balkanikus и всички ние барабар с него на прокълнатия ни полуостров.

д-р Г. Старделов



...
ANTI. На латински означава цялостно, крайно, непримиримо противоречие и противопоставеност на понятието, което стои зад тази представка. От гледна точка на общата изпразненост на понятията може да се каже, че оргиналното съдържание на „анти“ днес е не само изпразнено, но и напълно изопачено. Следователно, дори в така присъщия й вербален израз, радикалността може цинично да отмъсти на своите привърженици, въвличайки ги в колосални заблуди, утвърдени чрез още по-колосални кръвопролития. Историята несъзнателно дава много ясни примери за това: диктатурата на якобинците не само изяде собствените си чада, сервирани й по квазииндустриален начин (гилотинирани), но произведе и Наполеон Бонапарт като император, който управлява не само доста по-авторитарно от всички френски крале преди него, но и много по-бевзвкусно от републиканците след това (с изключение на фарса, наречен Наполеон Трети). Немските републиканци създадоха Хитлер, който по нищо не искаше да отстъпва на Фридрих Барбароса. Съветската антицаристка революция, предвождана от Владимир Илич Ленин, произведе един руски император, по-страшен от всички дотогавашни руски царе и императори, включително Долгоруки и Иван Грозни! Йосиф Висарионович Джугашвили, наречен Сталин (Стоманения) властваше толкова брутално, перфидно и кръвожадно, че и след хиляди години ще е трудно да се намери историк, който да оспори ужасяващото му управление, нанесените от него щети и дори предположението, че всички руски монарси преди Сталин, взети заедно, не са и сънували, а камо ли осъществили на практика подобно сатрапство! А човекът бе лидер на антифашистката борба! Хитлер пък, естествено, беше антикомунист! Гениалният Солженицин дължи литературната си слава не само на своя огромен литературен талант, но в не малка степен и на интелектуалната си смелост да опише мракобесията на сталинизма, чиято суровост е предизвикателство дори за сибирските студове. И въпреки това в едно от последните си интервюта той лобира за един нов Сталин, който, според него, е единственото спасение за Русия! Тук нашето прочуто anti играе преломна за мисленето роля вече в лицето на една съвсем не случайна личност! Един par exсellence антисталинист мечтае за самодържец, който някъде (дяволът си знае работата!), в някоя руска тайга или пред някой компютър, тепърва инкубационно засуква мустак. Дали името му е Путин или друго – скоро ще разберем. Ако се казва Путин – добре. Ако ли не, значи според антисталиниста Солженицин нещо с Путин не е наред. Така поучил се от историята – тази измамна, сифилистична курва с учителски очила и дълга благопристойна фуста, твърдяща, че от памтивека всички кризи в Русия (дрън-дрън, та пляс!?) са се решавали и занапред ще се решават с камшик и водка – Солженицин става ANTI Солженицин! Така стоят нещата още от Савел-Павел. С всеки изминал ден пропастта, чието предначертание е да се превърне в бездна между това pro и онова anti, между това „да“ и онова „не“, упорито и безспирно се смалява, а още от развиделяването на езика, още от неговата праистория, от ономатопеята му, инструментът на ума става все по-фалшив, защото езикът мами ума, а умът изневерява на езика за сметка на хляба наш насъщен. Цивилизациите се превръщат в мелници, които произвеждат брашно от илюзиите на човечеството, за да преживее то, и този факт се слави като прагматизъм, който не дава и пет пари за всичко, дето не става за пипане, галене, ласки, гъделичкане, изхождане с приятно стенание, за всичко, дето не еакулира видимо, мощно и е платено с American Express, за всичко, дето не се маже на препечена филийка, за всичко, дето не може собственически да се шляпне по закръгленото дупе, с други думи, за всичко, което не може да се излиже, изсмуче, изсърба. Демек, щом двамина умират от глад, по-добре е единият да оцелее, като изяде другия! А защо и за чие благо е всичко това? Мълчим! Мълчим, защото отговорим ли, ще трябва да си послужим с някоя изтъркана утопична драйфня и пак, както вече беше казано, les extremes se touchent! Най-звучното НЕ, от чието фортисимо не веднъж е падало небето, неведнъж се е преобръщал светът и самото то неведнъж се е самоутвърждавало чрез милионите съсечени люде, произвежда още по-голяма и по-апокалиптична лавина от тази на едно ДА. И обратното. И така нататък. И во веки веков!

БАЛКАНИ. Синоним на перманентна опасност от избухване на войни. Населен с много етнически групи: малобройни, но горди с потеклото си. Всяка от тях още живее впримчена в своите митове. И, което е още по-странно, мисли и пее в синхрон с тях като във филм. Етносите си имат свои филми и тези филми са жестоко противопоставени във всяко едно отношение. Техният общ знаменател са инатът и курназлъкът, а съревнованието им протича именно в тези две дисциплини: кой е по-инат и кой е по-курназ. Но докато филмите, в които етносите изживяват действителността, са исторически, то миналото се възприема като бъдеще. От малки се възпитават в безгранична преданост към вождове, възприемат ги като паметници – ходещи и ръсещи исторически глупости в името на всенародната любов; паметници, които естествено изпълняват главните роли в националните филми. В останалите ситуации са безупречно възпитани да лъжат още щом си отворят устата. Освен протагонистите, в тези филми задължително участват и предателите (антагонисти), които пък носят вината за погромите, за робствата, голготите, сиромашията и всеобщото страдание. Едно племе създава своя филм въз основа на предпоставката, че съседното племе е виновно за всичко, дори за факта, че са смъртни. На почит е изтънчената омраза, а човек, който не мрази съседите си, се самоопределя като предател. Вождът никога и за нищо не е виновен, защото е станал вожд поради простата причина, че неговата омраза е най-голяма, най-силна и, преди всичко, най-безспорна. Войните се водят винаги и на всяка цена само и изключително против поробителите, а взаимните поробвания се възприемат като вид спорт. В зависимост от завършека си, войните (до една) са или изгубени, или спечелени за сметка на някой трети. Затова балканците обожават историята (всеки своята си, разбира се), но не желаят да се учат от нея. Онзи, който следвайки логиката на здравия разум, се опита да извлече поука от миналото, е сочен като най-голям национален предател. Бъхтят ли за друг, балканците са отлични работници, макар тогава също да ги заклеймяват като национални предатели. За себе си не работят. Нямат аристокрация, защото всички се мислят за благородници. Тук-таме дори не са създали държави, понеже до един са се изживявали като държавници. Открои ли се някой като личност, веднага бива унищожаван: чисто и просто! Подобно на ръководените от стадния инстинкт представители на фауната, балканците живеят изключително в колективи. Само дето живеейки на стада, всички се изживяват като овчари; живеейки на ята, вярват, че са водачи; живеейки на сюрии, се мислят за център на сюрията; а живеейки на глутници, се възприемат за вълци-лидери. Те са опитомени, дресирани, недосетливи, хитреци, будали и невероятно корумпирани. В редките мигове на триумф, когато са убедени, че са се освободили от робството, няма кой да им каже, че всъщност просто са си сменили поробителя. Помежду си се разбират докрай само сегиз-тогиз, макар езиците им да са близки и преплетени: близки по своята недоизказаност и неточност, а преплетени в историческата си съдба. Това се дължи на неукротимото им желание да се чувстват прекрасно, тъкмо когато нещата са им непонятни, когато гадаят, шептят, когато не се доизказват и въобще, когато всичко е неясно, защото в неяснотата е шансът на курназлъка и пак неяснотата може да породи някой невероятен инатлък като резултат от нечия измама, при което с лекота се забравя първоначалното намерение на излъгания да излъже. Балканците взаимно стимулират комплекса си за малоценност и така си правят услуга – също както някой еднорък би се сдружил с друг еднорък, та да си помагат. Защото тъкмо огромната енергия на гнева, предизвикан от комплекса за малоценност, захранва взаимната омраза. По същия модел и поради същите причини балканците се унижават едни други където, както и когато сварят и на всяко основание (дори да става дума за климата или релефа). Унижението е резервоарът на тяхната суровост, а и условието за нейното възникване. Балканите погрешно са наричани „буре с барут“. По-скоро трябва да им викаме „буре с глупости“. Тук се ценят най-глупавите, защото, според балканските мерки, те са и най-интелигентните. И ако някъде емпирично трябва да се провери заключението, че глупостта е по-интелигентна от ума, то това трябва да се направи тъкмо на Балканите. Резултатът тук със сигурност ще бъде положителен. (Виж главата: КУРНАЗЛЪК). Балканците са обезсмъртили всичките си фрустрации в прекрасни народни песни, в които възпяват предимно своята храброст. (За появата и произхода на този Хомо Балканикус като подвид на Хомо Сапиенса, виж главата ANTEMURALE.)

(c) 2002-2017 BALKANI, created by ABC Design & Communication
Полезни връзки:  liternet.bg   kultura   veramutafchieva.net   georgigrozdev.eu   openculture