BALKANI
   English   Български
Балканска Библиотека

"В окото на змията", Христос Хаджипапас

“В окото на змията” Христос Хаджипапас
Роман. Превод Драгомира Вълчева
Първо издание. Кипърска. Цена 15 лв. 304 стр.
Излязла от печат 2003

ISBN 954-8353-70-9


Писателят съумява да пресъздаде съвременната кипърска история, „…обществено-политическите фундаменти на страната“... Мисля, че поводът беше университетът, който тъкмо беше отворил врати, и някои вече посягаха на него. Не бил достатъчно „гръцки“ – това ги глождеше! Същевременно самите те получаваха едва ли не изпразване, когато успяваха да осигурят на децата си място в английски или американски университети, и впоследствие налагаха господството на последните в ущърб на гръцките. Англоядите внезапно се превръщаха в англофили и обратното. Ах, вие, лицемери и фарисеи! Имаше предвид „комплексираното поколение“ на 55-а. Достойните загинаха, каза той с необходимите хиперболи – няма нужда да споменавам колко е трудно да разбереш кога един психиатър се шегува и кога е сериозен. Оцелелите изпиха кръвта на загиналите! Представи си сега ордите от селянчета, които един ден попадат в Атина на 60-е, повечето от тях абсолютни голтаци, но тъй като са дошли отдалече, значи, че са по-добри от другите, и се затварят в черупките си от страх, че някой местен може да им свие цигарите „Вирджиния“. Говорят на език, който разбират само майките им, аполитични са до безобразие, с единствен постамент – засиялата от национално величие епопея...“

***

Романът на Хаджипапас представя – и като сюжетна драматургия, и като стилова експресивност – едно по-драматично, бих го нарекъл дори трагедийно – възприятие на човека и историята, на историята на човека и човека в историята. На равнището на сюжета в романа на Хаджипапас виждаме как и индивидуалната човешка съдба и интерперсоналните отношения са просто разкъсвани – дори в дори чисто телесен аспект – от историята. На литературно-историческо равнище пък виждаме (дори в превод) изстрадания преход от един традиционен реализъм към онова, което не много прецизно наричаме днес постмодернизъм. Но за мен най-интересното в романа бе да разчитам “кипърското” като “балканско”. При това в оня мъчителен гърч, който бяхме свидетели през втората половина на ХХ век. Стори ми се дори, че Кипър през 50-те и 60-те години е бил нещо като пророческа репетиция за случилото се на континенталните Балкани (и особено в бивша Югославия) през последното десетилетие на ХХ век. Не като историческа конкретика, а като балканска философия на историята, видяна на екрана на човешките съдби.

Светлозар Игов



(c) 2002-2017 BALKANI, created by ABC Design & Communication
Полезни връзки:  liternet.bg   kultura   veramutafchieva.net   georgigrozdev.eu   openculture