Периодика

"Преоткриване" на Балканите

Данило Киш: Не би трябвало да си затваряме очите за малките народи и езици от средноевропейския анклав

Георги Драмбозов

Със спомоществователството на Националния дарителски фонд "13 века България" и с любезното съдействие на сръбското Министерство на културата, издателство "Балкани" "произведе" брой втори на списание "Литературни Балкани". Писателят Георги Гроздев е главен редактор и той твърди в риторичен стил: "Съществува ли "балканска душа"? Не е ли съставена тя от онези общи специфични аромати, усещания, представи, митове, надежди и легенди на полуострова?..." Именно спецификата на балканската душа е в основата на това българско издание за балканска литература и култура. Едно списание - сезонник, което успешно се налага на книжния пазар както у нас и на Балканите, така и в Европа, в Америка и в Русия.
Списанието включва както нова сръбска литература от Васко Попа до Михайло Пантич, така и стихове от царибродските поети, които творят на роден български. Тези поети от нашето национално малцинство в Сърбия са представени от общественика, историка и писателя Зденка Тодорова. Васко Попа, когото наричаха класик на новата сръбска поезия, е представен талантливо с литературно-критическия анализ "Любовната поема на Васко Попа в света на разрухата" от Светлозар Игов. Участието на един от известните сръбски романисти Драгослав Михайлович се изразява в уводното му слово, произнесено на конференцията за културно-историческото наследство на Южна Сърбия. В интервю с големия сръбски писател Иван Иванович, онасловено "Войната не решава нищо", издателство "Балкани" продължава традицията си да диалогизира с изявени литературни творци от балканските страни по темата за "балканските литератури".
На страниците на списанието са представени и съвременни български автори, така наречените "Български имена в броя": Валери Петров, Йордан Попов, Димитър Томов, Александър Мануилов, Антон Баев, Христо Бойчев, Пламен Киров.
В специалния раздел "Информации от последния час" списанието откликва и на културни новини с балканска и европейска значимост. Сред тях е награждаването на албанския писател Исмаил Кадаре с престижната международна награда "БУКЪР", а на неговата преводачка Марина Маринова - с албанския "Медал за признателност". Отразени са и промоциите на нови книги и пиеси в резиденцията на българския посланик в Белград д-р Яни Милчаков, деветия панаир на изкуствата "Импресия 2005", конкурса за панаирен плакат в Пловдив и т.н.
Още на първа корица издателите афишират една "обратна връзка", без която "Литературни Балкани" биха загубили своите балканско-европейски културни измерения: Любляна, Тирана, Белград, София, Скопие, Букурещ, Никозия и Прищина. Пряката и обратна връзка между днешните литературни творци от нашите балкански столици има огромно значение за "великата" мисия, която издателството на Георги Гроздев е поело доброволно да изпълнява в този глобалистичен свят. Това издание за балканска литература е първото по рода си на полуострова. То може да направи достъпна за всички балкански народи съвременната стойностна проза, поезия и публицистика, с която ние, балканците, се вписваме не в Източна, в Средна, а в Централна Европа. Както пише във "Вариации на средноевропейски теми" Данило Киш, романиста от унгаро-еврейски и черногорски произход: "Не би трябвало да си затваряме очите за онези особености, които малките народи и езици от средноевропейския анклав дават на тази виртуална Европа!"... Не би трябвало... На добър път, "Литературни Балкани"... Към "литературна" Европа!
--------------
"Литературни Балкани", тримесечно списание за балканска литература и култура, Издателство "Балкани", гл.редактор Георги Гроздев,София, 2005 г.