Идентификация: успяха Андрич, Казандзакис, Кадаре, Костурица - защото знаеха кои са!
Христо Бойчев

Тук аз ще говоря само като читател. Четейки „Литературни Балкани“, аз намирам постепенно моята културна идентификация. Години ние всички на Балкана бяхме врагове, макар че сме близки народи. Врагове бяхме с Тито, с Турция, с Гърция, с ревизиониста Чаушеску и Енвер Ходжа. В резултат на изолацията днес ние познаваме повече американската, отколкото балканската култура, към която принадлежим кръвно.
И която, пак заради тази провинциална изолираност, все още, слава Богу, си е само наша.
Засега само Балканът остана духовен резерват.
Бях в Полша и реших да вкуся нещо автентично- полско, но такова не открих. Навсякаде продаваха същите неща, като у нас: „Милка“, „Нестле“, „Марс“, „Данон“. Едни и същи филми вървяха и по екраните, начело с Хари Потър. В локали и барове звучаха англоезични евъргрийни, а разлика в облеклото на европееца отдавна няма. Днес това се нарича глобализация, а вкусът й – Европудинг.
Днес само в дълбоките балкански провинции все още можеш да намериш нещо автентично – каймак в Сърбия, Тиквешка лоза в Македония, локум и халва в Турция и боза в България.
Понятието Балкан се появява в австрийски документи и означава Европейската част на Османската империя. Понятието е резултат от грешка – смятали са, че планинската верига пресича полуострова. Европа и до днес не познава Балкана, нито пък Балканът Европа. Най-вече защото пишем и мислим на различни азбуки.
А думата Балкан е турска и това също е показателно.
Днес докато в Западна Европа върви обединение, ние на Изток се делим. По този повод един колега – украинец, каза: „Преди да се обединят, те първо се разграничиха както трябва.“
Ние, както винаги, първо ще влезем в Европа и тогава ще започнем да се разграничаваме. Всяко обединение стъпва на взаимната изгода, а какво можем да предложим ние, е пределно ясно. Но най-тъжното е, че там не ни разбират, както и ние тях. Балканският дух е разбираем там, докъдето се пие ракия преди ядене и се пеят песни за кръвно отмъщение. От Албания до Кипър и от Карпатите до Крит.
Така че нека първо се разграничим, преди да се обединим с Европа. А за да се разграничим, трябва да се идентифицираме. Днес много режисьори атакуват Европа с Бекет и Шекспир, но успяха Андрич, Казандзакис, Кадаре и Костурица. Успяха с балкански теми. Защото преди да ти отворят вратата, навсякъде първо питат кой си?
Днес идентификацията е най-тежкият проблем на Балкана. И най-кървавият. И ще бъде такъв, докато не стане ясно, че не може да бъде разделено нещо неделимо.