Поредица Балканска библиотека (Balkan Library) на издателство ‛Балкани“ (не го бъркайте с друго ‛балкански“ ориентирано издателство; между двете няма нищо общо) започва да излиза през 2000 г. с подкрепата на програма Култура 2000 към Европейския съюз. Резултатът е осезателен в буквалния смисъл: двайсет и четири спретнати книги, които са най-цялостното представяне на съвременни автори от другите балкански страни у нас през последните петнайсет години. Подборът и съставителството са поверени на добри познавачи и преводачи от тези езици, изданията са културно оформени, редактирани и (дори! - на фона на безметежната небрежност, която върлува в много издателства) коригирани. Авторите са подчертано представителни за културата от втората половина на ХХ век и са подбрани така, че в процеса на постепенната си поява да сглобяват една разностранна, разноречива и все пак единна в своя балкански дух обзорна картина. Между тях присъстват задължителният класик ИвоАндрич, множество гръцки автори – тук пристрастието е очевидно (Георгиос Сеферис, Одисеас Елитис, Андреас Стайкос…); броят им конкурират само сръбските (Йован Христич, Йеврем Бъркович, Горан Петрович…); хубаво е, че има албанско присъствие, но румънското се изчерпва с (наистина важното) име на Бландиана (а ни се иска да видим поне Картареску, когото вече обикнахме). И още нещо, което има значение за българския читател: цената е ‛по балкански“ народна, тя е закована на 5 лева, дори за книги, чийто обем предизвиква респект. (Има сякаш някаква балканска утопия в идеята да се изравнят по цена книги от 100 и 320 страници. Ако това е наложено от програма Култура 2000 на Европейския съюз, склонна съм да оценя ‛балканизацията“ на тяхното материално въображение.) Като че ли можем да обобщим целия замисъл с думите: добра литература на народни цени за четящите хора, които не се срамуват от своята балканска идентичност в обединена Европа.
Всяка от книгите заслужава отделна рецензия, но аз си избрах (дали не от инат) единствената румънска: антология с творби на писателката и поетесата Ана Бландиана, всъщност позната в България. Разбира се, друга причина за избор може да бъде фактът, че нейната фигура е символична на промените, намерили окончателен край с падането на комунистическия режим. Дори повече - тя става симптом на развитието, което претърпяват интелектуалците-дисиденти през следващите петнайсет години: активно участие в обществения живот, множество интервюта и статии, които изричат вината да си преживял комунизма, постепенно разочароване, оттегляне във вечното царство на думите… Още през 1977 г. Бландиана предупреждава, че разочарованието от настоящите лидери на демократичната коалиция в Румъния може да се превърне в разочарование от самата демокрация. ‛А неизчислимият резултат би могъл да бъде не само оттеглянето на едно доверие, което няма повече да знае на кого да се предложи, а униние с исторически измерения, което може във всеки момент да се превърне в апатия или екстремизъм“. Трудно е да не видим провиденческия аспект на тези думи, когато ги отнесем към днешната ситуация на нашето общество.
Всъщност Ана Бландиана е изключителна фигура на писател-интелектуалец и мислител. Жена със силно чувство на отговорност (толкова силно, че не й позволява да се възпроизвежда физически поради невъзможността да се справи дори със себе си), със силна мисъл и здрава логика, с нравствени устои, които все повече наричаме традиционни. Вече в началото на ХХІ век тя си задава въпроси: ‛Коя съм аз да си позволявам да вярвам, че трябва да бъде спазвана Конституцията и че трябва да се прилагат законите? Коя съм аз да не пожелая да бъда нито депутат, нито министър, нито посланик? … Коя съм аз, та да си позволя да нямам мобилен телефон, да не си наемам бодигардове и да не ангажирам журналисти да ме хвалят? Коя съм аз, та да си позволя да живея скромно…?“
Антологията ‛Коридори с огледала“ включва части от тринайсет книги, издадени в периода 1964 – 2000 г. Жанровата панорама обхваща поезия, есеистична проза и няколко интервюта. Лириката на Бландиана е с много изчистена и ясна поетика, овладяна в своите изразни средства; тя разчита на мисълта, на съзнателното въображение, на разумния художествен риск. Няма съмнение, че пред нас е творец-модернист, може би закъснял в европейски, но необходим в балкански контекст. Всичко, което наричаме постмодернизъм, е чуждо на Бландиана: тя вярва в силата и смисъла на извисеното, даже пророческо лично присъствие; издига в култ човешката воля, желанието за свобода; свещенодейства в храма на словото и творческия процес; преследва универсализма на екзистенциалните човешки проблеми. Не обича играта и хумора: още на 35-годишна възраст е упрекната в ‛моралистична сериозност“. И непрекъснато си задава въпроси, сред които с особена натрапливост ‛Коя съм аз?“. Последният отговор, който му дава вече 60-годишната поетеса, те кара да потръпваш: ‛… в свят, в който се загива от куршуми, без някой да е стрелял; в свят, в който всичко беше ограбено, без някой да се заинтересува от кого; в свят, в който всичко е вина, но никой не е отговорен; в свят, в който, като казваш истината, изглежда, че лъжеш и като се защитаваш от обвинения, другите мислят, че се самообвиняваш; в свят, с който си приличам все по-малко и в който намирам все по-малко хора, които приличат на мене, аз съм виновникът.“


в. "Култура бр.1
13.01.2006