КНИГИТЕ КАТО СЪДБА

Неотдавна станахме свидетели на рядко, всъщност небивало явление в нашия литературен живот. Издателство "Балкани" публикува едновременно десет заглавия в своята поредица "Балканска библиотека" и в края на май ги представи в модерната нова книжарница "Хеликон", единствена в София засега от тази висока класа. Томчетата от поредицата се появяват на български език благодарение на подкрепата на програма "Култура 2000" на Европейския съюз.
Обобщените параметри на десетте книги изглеждат така: всички са в парадигмата на модерната литература; всички са от наши съвременници, само двама от авторите не са вече сред нас; застъпени са разностранни жанрове и форми на художествената проза - роман, разказ, новела, есе, миниатюра, спомен, размисли, литературен фрагмент, съвременен хумористичен вариант на старогръцките митове и легенди и дори афористична басня. Има още стихове, включени са интервюта и документална сатира. Повечето книги са обогатени с предговори/послеслови, някои от които със студиен характер, с прецизен справочен апарат и с бележки, които ситуират писателите и тяхното творчество в литературния контекст на собствената им страна и време. Има и препратки към рецепцията на авторите в България в случаите, когато са познати на нашата читателска публика. Шестима балкански писатели се представят за първи път на български език.
Три заглавия от поредицата са гръцки. "Ариостос Внимателния разказва мигове от Живота и сънищата си" е цикъл великолепни миниатюри в ритмична проза от големия поет Янис Рицос. Написани основно през 1942 г., преработени и допълнени през 70-те години, те са издадени за първи път като завършена творба едва през 1983. Тези импресии са най-силното произведение в настоящата серия на балканската библиотека. Погледът на поета превръща предмета, незначителния жест, баналното действие и битовата случка в човешко състояние, в сила на духа, в полет на мисълта, в миг от вечността, в същност на автора и в интимно изживяване за читателя. "Моменталните снимки" от живота и сънищата на Ариостос са метаморфози на внимателното наблюдение, преобразяващо чрез сюрреалистични обрати предмета в абстракция, обикновеното в изключително и привидно безучастното в дълбоко емоционално. След доста години на забрава у нас Янис Рицос се завръща с цялата внушителност на извънмерния си талант.
Измини Капандаи е видна писателка в своята страна и носителка на литературни награди. Цикълът сюжетно свързани новели "Седем пъти пръстенът" е съставен от увлекателни и наситени с драматизъм художествени епизоди, разгърнати върху историческа фактология от четиривековното османско владичество в Гърция. Пластическото майсторство, с което Капандаи сплита фикция, факт и легенда в своя епичен разказ за отстояването на гръцкото самосъзнание, е особено достойнство на специфичния й стил в художествено-историческия Жанр.
"Опасно готварство" от известния далеч зад пределите на страната си драматург Андреас Стайкос е необичайно, остроумно, преливащо от сетивна виталност произведение. С преводите на осемнайсет езика то е донесло на своя автор и световна слава. Жанрова спойка от театрално и кулинарно действие, придобило В последна сметка формата на роман по думите на преводачката Здравка Михайлова, "Опасно готварство" определено импонира на съвременния вкус към парадоксалното и смеховото. Развеселяващата отначало драма за гастрономията като изкушение, наслада, естетика и еротика бързо прераства в доста язвителна сатира на опиянението от телесното, лъжата, предателството и инстинкта да подчиняваш другите. Включването на готварски рецепти в повествователната тъкан е като раблезианска подправка към текста.
Румънската литература в балканската поредица е представена със сериозния по обема си том от стихове, есета, фрагменти, статии, публицистика и интервюта "Коридори с огледала" на Ана Бландиана, едно от емблематичните поетически имена на нашия регион. Творчеството на Бландиана, дълги години възпирано, забранявано и изземвано в родината п, отдавна си е създало кръг от верни почитатели в България още от апокрифното време, когато станах известна като забранен поет, преди да стана известна като поет, според нейните собствени думи. Настоящият том е интелектуален подарък от висока класа както за онези, които за първи път ще се срещнат с Бландиана, така и за познавачите п. Прецизният подбор, дело на Румяна Станчева, и умелото структуриране на разнородните по жанр произведения очертават триизмерен автопортрет на големия творец, интелектуалец и гражданин Бландиана, поета свидетел и поета строител на историята на своята страна от последните четирийсет години. Това е "поезия, която не трябва да блести, трябва да осветява", както сама формулира мисията на словото.
Йеврем Бъркович е черногорски поет и литератор сред нап-бидните днес, от поколението на седемдесетгодишните. Автор е на поезия, проза, есета, публицистика, пиеси, но за пръв път на български език е представен с полемично-мемоарно-есеистичната си книга "Глосарий". Тя е написана в емиграция. Когато започва последната кзгославско-хърватска война, Бъркович публично заклеймява участието на черногорските сили в нея и след два опита за атентат срещу него е принуден да потърси убежище в Загреб. Първото издание на "Глосарий" е в Хърватия през 1995 г. Днес, когато всенародното допитване в Черна гора повели да се възвърне пълната държавност на републиката, изповедите на Бъркович са особено любопитни, защото ни предоставят поглед към корените на процесите в обществото в техния исторически, политически, културен и психологически контекст. Този поглед обаче ще е най-полезен за добре владеещия реалиите на южнославянските развои, иначе пламенните откровения на автора, искрени, дълбоко изстрадани и невъздържани, все пак са само един от образите на многоликата истина. Целият съкровен свят на писателя, всичко, което е разтърсвало душата, мисълта, сетивата и тялото му, е намерило изказ в тези есеистични фрагменти - на първо място това е неговата встрастена отдаденост на каузата за културната самостопност и държавната самостоятелност на Черна гора; после идват историята, митовете, митоманиите и манталитетът на неговия народ; литературните му кумири и приятелства; взаимоотношенията в писателското братство; поезията и духът на номадството; жената в живота и литературата; еротиката; изгнаничеството; конфликтите му с власти и секретни служби във втора Югославия; тоталитарната идеология и комунизмът; непримиримото противопоставяне на сръбското; страхът, смелостта и злодейството; колективната воля и свободната личност; омразата като балканска орисия ..."Ножът е кръвожадната балканска епика. У големия френски поет Гипом Аполинер има едно стихотворние, в което четем (и запомняме!) следния стих: Нощ, когато българин с нож в зъбите дебне сърбин. Драги Гийом, можеше да бъде и обратното. Можеше и черногорец да дебне турчин, хърватин - сърбин, и сърбин - хърватин, а и македонец можеше да дебне някого, който му нападне татковината. А само да знаеш как бошнякът умее да държи нож между зъбите си! Че пък кой не го умее това на Балканите! Умее го и словенецът, но там става дума за ловджийски нож. Албанецът се отнася към ножа и пушката си, особено към пушката, много по-мило, по-лкзбовно и по-лирично, отколкото към жената. Една от най-хубавите албански фолклорни игри се нарича "танц с пушка"!...Ножът е хладно оръжие с горещо острие и то става още по-горещо в ръка със силен пулс и възвряла крьв. На Балканите има народи с епичен хемоглобин в кръвта. Може би все още всички сме такива..."
Но природата на неговата страна, езикът на народа му, сънуването и безсъниците, копнежът по дома и любовта, писането и четенето са котвите от светлина в кошмара: "Ако ги нямаше сънищата, щях да умра от тъга по Черна гора." Разбира се онази, мечтаната.
На другия полюс на изповедния изказ стои краткият роман "Опит да забравиш" от Миро Гавран, изявен драматург и белетрист от днешното средно поколение писатели на Хърватия, познат и у нас с няколко успешни постановки на негови пиеси. Сюжетът се основава на драматична случка - за да осъществят своята първа трепетна любов, девойка и юноша трябва да преодолеят травма от насилие в миналото. Но формата (дневник с изповеди на девойката и писма до приятел на младежа) се доближава до електронното общуване: сбити, сдържани описания на външни възприятия и случки от всекидневието, очароващи с невинно-наивната си семплост. Гавран е проницателен, вещ и деликатен писател и не случайно е любим автор на младите в страните, където са преведени романите му. Под привидното безразличие на новите поколения и техния отказ да научат за опита на своите родители се таят ранимост и стъписване пред дебнещото зло навън, отвъд собствения им вътрешен свят. Младите сподавят своя копнеж за всеотдайност и няма да го дадат на обществото, защото се боят, че то ще го употреби и злоупотреби. Ще го дарят на личното, интимното си щастие, на любовта. Ако ги споходят.
"Хуморът ни помага да живеем и да имаме впечатление, че овладяваме света, въпреки че често той си играе с нас", казва Славко Прегъл, най-популярният днес хуморист на Словения. Сборникът "Всичко тече..." е първо негово издание на български език и обхваща хумористичните разкази по старогръцки мотиви "Нова история", подбор от афористичните басни "Олимпиада в зоологическата градина" и документално-сатиричната проза "Руски бизнес". Макар да се запознаваме с Прегъл на терена на балканската библиотека, като нагласа и интонация топ е по-близък родственик на фината интелектуална средноевропейска хумористична традиция. Балканското у него откриваме по-скоро в конкретиката на сюжетите: депутатът Икар и баща му Дедал подготвят концепция за модерна избирателна система; Сизиф си кара спокоен семеен живот, докато строителното предприятие започва да го рекетира за пари да санира блока, в който живее; Зевс вдига скандали за огъня на Прометей, който отговаря за тютюна на Олимп; Орфей води трескава РR акция за своята популярност... Оригиналност, духовитост и стил.
Драги Михайловски, македонски романист, автор на книги за деца, литературен изследовател, професор по английска литература и преводач на Шекспир, се представя за първи път у нас с романа си "Смъртта на дякона" (2002 г.). Върху фон по исторически мотиви от османското нахлуване през XIV век в земите около Битоля, преплетени с легенди, Михайловски раздипля драматична притча в класически формат за "скъдно и зло време", в което битката между бога и дявола за душата човешка сее разорение по земята. И пак в класическия канон прицелът на писателя не е да съди миналото, а да го транспонира в съвремието, за да разберем себе си.
"Предумишлено убийство" на сръбския писател Слободан Селенич се появи в България първо в своя филмов вариант още преди няколко години и направи силно впечатление, но не остави спомен за автора, един от най-видните представители на модерния сръбски роман. Това е последното произведение на писателя, който си отиде три години след публикуването му през 1992 г. Две трагични любовни истории на две героини, две Елени, баба и внучка, се разгръщат паралелно в два черни исторически момента - в края на Втората световна война и в началото на войните, довели до разпада на втора Югославия. Сгъстеният трагизъм и яростта пред стихията на злото придават хипнотизираща сила на творбата. Можем само да си пожелаем и другите романи на най-четения писател в Сърбия да стигнат до българския читател.
Безспорен бисер в поредицата е сборникът разкази "Ближен" от сръбския белетрист Горан Петрович. Иска ми се да си мисля, че Горан Петрович не се нуждае вече от въвеждащо представяне пред нашите читатели. През 2004 г. излезе на български забележителният му роман "Магазинчето Сполука" (издателска къща "Стигмати") и му спечели широк кръг ценители. Писателят гостува у нас по този повод и даде всякакви интервюта за електронни медии и преса, въпреки че въздържанието му от тази форма на изява е пословично. Разговаря с писатели, издатели и преводачи. След всичката еуфория на запознаването и взаимното откриване вече са ни необходими само четене и тишина, тоест четене в тишина, за да открием "пълнотата на думите" и да прескочим "разсипаното изобилие от чужди и безцелни шумове". Сборникът "Ближен" е точно тази стъпка. Той ни предоставя шанса да влезем в картината на свят с други ценности, там, където хората събират разпилените стръкове слънце, пренасят светлината на наръчи, разресват на тънко слънчевите лъчи и ги сплитат на кичури, там, където разказът е ивицата на света и ивицата определя размера на нещата, там, където разговорът е тоягата, на която се опираме, за да стъпваме по-сигурно по пътя си, там, където радиоапаратът се настройва на концерта на мълчанието и гостите благоговеят пред величественото кресчендо на тишината, а думите са нанизани на огърлица около дългата шия на млада жена... Дано издателство "Балкани" има сили и за следващи стъпки.
Заглавията на балканската библиотека ни потапят в един невероятно богат свят, дело на много хора и на много труд. Отново ще се позова на Горан Петрович, който уподобява работата по една книга с бижутерството - педантичност, упоритост, търпение и дълго усилие. Накрая и доза талант. Но като че ли в основата на цялото това занятие е благоговението пред собствения език, необходимостта да изкажеш другото на своя език, за да го обогатиш. И тук на сцената влиза преводачът в ролята на "комплексния литератор", както го определя Михаил Неделчев. Той подбира, пресява, подрежда, кадрира и едва тогава се залавя
с думите. В тази балканска поредица няма случайности, а преводите на Жела Георгиева, Румяна Станчева и Здравка Михайлова са истина и наслада.