ИЗЕТ САРАЙЛИЧ е роден на 16 март 1930 г. в гр. Добой, Североизточна Босна, в семейство на железничар. Прекарва детството си в градчето Требинье, в Южна Херцеговина, и в Дубровник. От 1945 г. до края на живота си живее в Сараево. Там завършва литература и още от студентските си години се препитава с журналистика. През 1958 г. работи в литературното списание „Живот", а от 1961 г.- в голямото сараевско издателство „Веселин Маслеша".
Първите си стихове публикува през 1948 г. и оттогава бързо се налага със своята оригинална поезия сред най-добрите лирици на бивша Югославия. Той става известен и със своя хуманизъм, свободомислие и критичност към обществените недъзи, поради което още през 1953 г. бива изключен от Съюза на югославските писатели. През 1970 г. е избран за председател на Дружеството на босненско-херцег-овинските писатели, но остава на този пост само... седемнайсет дни. Последва и изключване от компартията... През 1998 г. той е избран за член на Академията на науките и изкуствата в Босна и Херцеговина. Почива на 2 май 2002 година.
Книгите му с лирика наброяват 24 оригинални заглавия; има и три книги с есеистика и документална проза, книга с преводна поезия и др. Издадени са му няколко отделни книги и един тритомник с избрани творби. Неговата поезия е превеждана от най-видни световни поети като Йосиф Бродски, Евгений Евтушенко, Хуан Октавио Пренц, Алфонсо Гато, Ханс Магнус Енценсбергер, Мариан Гжешчак и др. В чужбина са излезли 26 негови книги на десет езика. Носител е на най-престижни югославски и босненски награди, както и на пет международни.


Из интервю за български медии, Сараево, 1996

Големите неприятности и катастрофи на Балканите идат оттам, че ние и в устрема си напред, все гледаме назад. Но не да се поучим от лошото, което ни е спохождало, а от някакъв инат да не би да изтървем злините, които това лошо ни е нанасяло, че пак да ги вкараме в работа.
Има и още нещо. Добри и способни са ни народите, взаимно се уважават, дори се обичат, но на повърхността в политиката им излиза все амбицията на хората с лактите! И то най-често надделяват не почтените, хуманните, опитните и толерантните люде, а онези, които заради лични амбиции вкарват в действие най-долните страсти и противоборства – националистически, политикански, религиозни и не знам какви още. Те пък чудесно се смесват с мътната вода на спекулантството, търгашеството и престъпленията, и вършат всякакви поразии от името и в името на народите си чрез ръцете на своите наемници. Именно тези хора натъпкват Балканското буре с барут, турят му взривателя и му подпалват фитила. Когато то гръмне, те започват да обвиняват за това народите си, които са прокълнати да носят всички черни страдания на тази гавраджийска и кавгаджийска балканска политика.
И това, както виждате, не е само сега и само в моята Босна, а и в Косово, и в Македония... Всеки от нашите народи е набъркан поне веднъж в такива кървави каши.
Кога и дали ще дойде времето, когато нашите Балкани ще бъдат поведени от свестни, обаятелни, опитни и честни хора, каквито ние всички имаме предостатъчно? Като че ли те все не доживяват своето време!

Книги от автора: