ИСМАИЛ КАДАРЕ е роден през 1936 г. в Гирокастра (Южна Албания). Гимназия завършва в родния си град, а Албанска литература - в Държавния университет в Тирана.
Творческия си път започва като поет. Дебютира със стихосбирката „Младежки вдъхновения" (1954), след което до 1976 г. издава отделни стихосбирки и сборници стихове и поеми: „Мечтания"; „Моят век"; „За какво мислят тези планини"; „Избрани стихове и поеми " (1966); „Слънчеви мотиви"; „Избрани поеми за деца" (1975); „Автобиографията на народа в стихове"; „Време"; „Лирика " и др. В прозата навлиза със сборник разкази, а през 1963 г. публикува и първия си роман „Генералът на мъртвата армия", изграден върху едноименния разказ. По-късно издава романите „Сватба"; „Хроника на камък"; „Крепостта"; „Зимата на голямото уединение" (1973) и преработеното второ издание, озаглавено „Голямата зима" (1977); „Ноември в една столица"; монументалния роман „Концерт в края на зимата" (1988) и др. Наред с романите през периода 1980-2000 г. Кадаре пише и много сборници с разкази и новели, сред които се открояват: „Мостът с трите свода"; „Кой доведе Дорунтина"; „Посърналият април"; „Нишата на позора"; сборника „Хладнокръвие" и др. , както и есеистични книги: „ Есхил - този голям несретник" (1985), публикувана в 1988 г. във Франция, а през 1990 г. и в Албания; „Братовчедът на ангелите" (1997); „ Три горестни песни за Косово "; „Албанската нация на прага на третото хилядолетие" (1998) и др. От 1988 е академик в родината си, а година по-късно и член-кореспондент на Френската академия, като от 1996 г. ей неин асоцииран член за „Нравствени и политически науки". От 1990 г. е и член-кореспондент на Академията по изкуствата в Германия.
Исмаил Кадаре е удостояван три пъти с Републиканската награда за литература в родината си, а през Т 996 г. по повод 60-годишния му юбилей - и с най-високото албанско отличие ордена „Честта на нацията". Кадаре е носител и на редица други международни литературни награди и отличия. През 1991 г. за романа „Палатата на сънищата" получава наградата на Асоциацията „За нови човешки права" във Франция. Преведен на над 45 езика.


ИСМАИЛ КАДАРЕ, ПОГЛЕДНАТ ПРЕЗ ПРИЗМАТА НА ВРЕМЕТО И БАЛКАНСКАТА ОБЩНОСТ


Творчеството на Кадаре колкото е внушително по обем, толкова е и разнообразно по тематика. През 1981-1985 г. събраните му произведения са издадени в Албания в 12 това, включващи поезия, разкази, новели и романи, есеистика, пътеписи и публицистика.
Любопитни са някои характерни особености в творческия процес на този писател. Много често той загатва нещо в разказ или кратка новела, а след време се връща и изгражда върху тях роман. Така са възникнали “Генералът на мъртвата армия”, а аналогичен е и случаят с най-монументалния му роман “Концерт в края на зимата”, построен върху кратката новела “Хладнокръвие”, над който Кадаре работи цели 10 години, както и създадените по новелите “Служителят от Палатата на сънищата”, “Построяването на Хеопсовата пирамида” и “Орелът” романи “Палата на сънищата” (1991); “Пирамидата” (1995) и “Орелът” (1996).
Няма произведение на Кадаре в поезия или проза, в което да не присъства пряко или косвено Албания, така, че в повествуванието му не липсва автентичност и национален колорит. Друга негова черта е, че в основата на всяка творба, след представяне на даден конфликт или сблъсък , на който авторът спира поглед, следват заключения и изводи, осланящи се на задълбочени философски разсъждения, както и отправяне на послания с общочовешки стойности. Въпросът за отстояването срещу бурите на чужди инвазии и оцеляването на албанската националност през вековете е много често застъпван от Кадаре, но борбата на народа той не възпява с хвалебствени оди, еуфория или безпочвен оптимизъм, нито с песимистични или апокалиптически ноти, а остава верен на здравия си реализъм. Чужд на лиричните отстъпления и обстоятелствени обобщения, писателят пестеливо пресъздаване и дълголетният опит на своя народ, натрупан през многовековното му съществуване в областта на фолклора.
В редица от своите новели Кадаре използва митове, легенди и балади, които са толкова познати и разпространени на Балканите. Две от тези новели “Мостът с трите свода” с легендата за “вграждането” и “Кой доведе Дорутина”, в чиято основа е залегнала баладата за вдигане на мъртвия брат от гроба, за да изпълни дадената на майка си “беса”, че когато почувства нужда, ще доведе задомената надалеч сестра в родния дом, са пресъздадени с ненадминато майсторство. Само в албанския вариант на баладата съществува “бесата”, която е нещо по-силно от “обещание”, “дадена дума” или “клетва”. Тръгвайки от баладата, авторът обяснява корените и същността на “бесата”, която от чисто морално-етично категория с течение на времето е прераснала в заклинание, в неписан, но неотменен закон, който е по-силен и от смъртта. В тази новела Кадаре пристъпва към транслитерация на баладата, превръщайки я в съвременна реалистично проза със собствен живот, без да е необходим първоизточникът. Осъвременяването на фолклорния материал той постига чрез използване на най-рационалното ядро от баладата, за да изгради комуникативен мост, отстранявайки всички мистично-религиозни елементи, което допринася внушенията и посланията му да звучат невероятно убедително.
През 1965 г. Кадаре написва романа “Чудовището”, който е остро разкритикуван и забранен за печат, а авторът обвинен от критиката в използване на декадентска техника на писане. Едва през 1991 г. този негов роман, след цели 25 години, вижда бял свят.
Преди демократичните промени в Албания всички писатели задължително са били изпращани по за няколко години, откъснати от семействата си, в “творческа командировка” по фабрики и заводи, строителни обекти и кооперативни стопанства, за да пишат произведения за новия живот на трудовите хора. Кадаре също изпълнява този свой дълг с няколко творби на съвременна тематика, които повече звучат като публицистика. С това би могло да се обясни, че по-късно години наред писателят използва исторически теми и сюжети, като проследява съдбата на родината си от древността, спира се на възхода на Арбърия1, поделена на множество графства и херцогства, познати в цяла Европа, описва нашествието на Османската империя, която през многовековното си владичество на Балканите, коренно ще промени битието и съзнанието не само на албанците, а и на останалите поробени народи с цел да ги обезличи. Но Кадаре не се задоволява само с пресъздаване на миналото, а с помощта на логиката прави паралел между някогашните империи и нашето съвремие, в което великите сили и свръхдържавите се борят за спечелване “зони на влияние” със същите имперски намерения – да наложат своя диктат и постепенно да претопят малките народи.
Исмаил Кадаре не пише исторически романи, а само използва отделни събития, случки и исторически личности и благодарение на невероятното си въображение и творческа фантазия успява да напише литературната биография на своя народ, с което да издигне националното му съзнание и самочувствие. Този факт потвърждават и няколко от най-вълнуващите му навели, отнасящи се към времето на османското владичество на Балканите като “Мостът с трите свода”, “Служителят от палатата на сънищата”, “Носителят на злочестието” и “Кьоферманът”, които са изцяло плод на авторовото въображение и творческа фантазия.
Подчертаната пристрастеност на писателя към исторически теми и сюжети през известен период от творчеството му е била продиктувана предимно от “modus vivendi”, за да заобиколи изискванията, поставяни от властващата партия пред творците, които според догматичната концепция от метода на социалистическия реализъм са длъжни да третират преди всичко съвременни актуални теми.
В настоящата книга за Есхил авторът разглежда подробно, като оценява по оригинален начин достигналите до нас седем Есхилови трагедии, и мотивирано представя някои хипотези около обстоятелствата за изгубването на останалите от 90-те негови драми. Наред с това Кадаре посочва и общите корени на балканските култури и по-специално на гръцко-албанските връзки, което всъщност е и най-стойностното в тази книга. Ето как ги определя Кадаре:
“Отдавна е прието като безспорен факт, че древната гръцка литературни средища, съществували около нейните земи още от асиро-вавилонските и египетски митове прадревните поеми като “Гилгамеш” и естествено най-вече от изворите, които тека близо до естествените граници на страната й – нейните балкански съседи. Тези извори ден и нощ великодушно великодушно са изпращали към гръцкият литературен метропол късчета духовни ценности, които са обогатявали колосалната гръцка съкровищница. Цели мостове или отделни техни части, откъси от устни поеми, художествени представи от най-изумителните, имена на небесни божества и на такива от чистилището полека-лека са се устремявали към гръцката вселена, като са прибавяли, модифицирали или давали посестрими на нейните съзвездия.”
Книгата “Есхил – този голям несретник” има полемичен характер. Кадаре, без да се колебае, с логика и патос оборва или коригира доста тези, като на тяхно място потвърждава или аргументира други. Той категорично отхвърля твърдението, че трагедията като жанр води началото си от Дионисиевите празненства, а смята, че нейните корени са много по-древни и са рожба на анонимното творчество.
Особена стойност имат онези раздели от книгата, в които авторът разкрива свързващите мостове между трагедиите на Есхил с историята и душевността на древните народи, населявали Балканския полуостров.
Освен с приноса си за опознаване трагедиите и личната съдба на Есхил, с глобалните си обобщения Кадаре отправя послание към народите от Балканите и света да станат по-добри и цивилизовани, да следват пътя на справедливостта, а не на насилието, дрънкането на оръжия и кръвопролитието. Погледната от този аспект, есеистичната творба на писателя е валидна и в наши дни и се чете с увлечение.
През последните няколко години Исмаил Кадаре е публикувал следните романи: “Сянката”, “Орелът” и “Дух”.
Въпреки демократичните промени и в Албания през март 1990 г. в края на октомври същата година Кадаре потърсва политическо убежище във Франция, където живее и по-настоящем, но често пребивава и в родината си.
От 1992 г. френското издателство “Фаяр” започва двуезичното издание на цялостното творчество на Исмаил Кадаре, което засега ще обхване до 10 тома от по 500-600 страници, като поредица ще остане отворена. Наред с произведенията му изданието включва и обширен пояснителен апарат, придружен от схеми, фотоси и факсимилета, различните варианти на отделни творби, генезиса на редица от произведенията и др. След Солженицин това е вторият случай в издателската практика на Франция с предоставяне на съвременен чуждестранен автор с цялостното му творчество. Досега са излезли от печат 3 тома.
През последната година от следването ми в Тирана като първокурсник по специалността Албанска литература дойде Исмаил Кадаре. По онова време различните факултети в Албания имаха по 20-ина студенти и всички се познавахме /става дума за втората половина на 50-те години/. Разбира се, колегите ми не закъсняха да ме информират, че този първокурсник е много талантлив поет и вече е издал една стихосбирка. Но това изобщо не ме впечатли, тъй като вече имах достатъчно познания и знаех, че албанската поезия е с вековни традиции и ненадминати поети, докато прозата е сравнително по-млада. Навярно поради тази причина не проявих особено любопитство и не прочетох нито едно негово стихотворение, понеже всеки трети от нашите колеги пишеше стихове. От своя страна и Исмаил Кадаре на вид твърде сериозен и притеснителен не прояви интерес да се запознае със символичната група на чуждестранните студенти от 3-ма румънци, 2-ма корейци и една българка.
През цялата година не видях нито веднъж Исмаил Кадаре да бъбри или да се шегува с колеги из коридорите и макар че не се запознахме, аз запомних този студент с одухотворено лице, очила със силен диоптър като твърде сериозен и вглъбен в себе си млад човек. Разбира се, тогава и през ум не ми е минавало, въпреки че имах подчертан интерес към литература, че, завръщайки се в България, наред с използването на албански език е дадена институция или ведомство, ще поема и по пътя на преводач на художествена литература. Но неведоми са пътищата Божии, защото не изминаха и десет години и аз представих за първи път извън пределите на Албания прозата на Исмаил Кадаре с романа “Генералът на мъртвата армия.”
Творчеството на Исмаил Кадаре е един всеобхватен поглед към живота, пречупен не само през призмата на времето, а и през призмата на Балканската и световната история, през призмата на борбата за прогрес, свобода, демокрация, хуманност и човешко достойнство.

Марина Маринова

Книги от автора: