ДРАГИ МИХАЙЛОВСКИ – разказвач, романист, есеист, литературен изследовател, преводач. Роден е на 16 октомври 1951 година в Битоля. Завършил е Скопския Филологически факултет. Доктор по филологическите науки. Професор във Филологическия факултет в Скопиe в Катедрата по английски език и литература, професор по дисциплината „Теория и практика на преводаческата дейност“. Член е на Македонския ПЕН център. Член на Дружеството на писателите на Македония от 1992 година.
Автор е на книгите: „Улица Крайречна“ (разкази, 1981), „Гьон“ (разкази, 1990), „Пощадени богове“ (есета и преводи, 1991), „Овчарски скок“ (разкази, 1994), „Вълшебното котле и други приказки“ (книга за деца, 1995), „Триполската порта“ (разкази, 1999), „Под Вавилон –задачата на преводача“ (докторат, 2000), „Сиромахът и чучулигата“ (книга за деца, 2000), Шекспир – „Ричард Трети“, „Комедия от грешки“, „Укротяване на опърничавата“, „Със сила хубост…“ (преводи, 2000), „Пророкът от Дискантрия“ (роман, 2001), „Смъртта на дякона“ (роман, 2002), „Разкази от шестия етаж“ (избрани и нови разкази, 2003).

РАЗЛИЧИЯТА БИ ТРЯБВАЛО ДА НИ ПРАВЯТ ПО-СИЛНИ

Като обръщате поглед назад, виждате ли ясно какво е била македонската и българската книга за вас?

Добрите книги са винаги важни. Това е най-добрият начин да разговаряш с хора, с които никога не си имал шанс да разговаряш. Великите умове могат да говорят през вековете. Стените на времето никога не са пречка за тях. За щастие съм открил няколко добри писатели, с които да разговарям и в македонската, и в българската литература. Пърличев, Чепенков, Йовков или Антон Дончев например са от огромно значение като автори допринесли за писателския ми опит.

Кои са книгите, които са ви дали най-много, и кои са тези, от които вие сте взели повече, отколкото сте предполагали, че е възможно?

Още правя усилия да съставя списък с неизбежните книги за доброто образование на един човек, но щом реша, че съм го завършил, някоя друга книга изниква и ме кара да променям списъка. Все пак, тъй като съм завършил английска филология, със сигурност бих настоял за Шекспир, Милтън, Суифт, Уайлд, Хемингуей, след това Библията, Корана, Талмуда, Гръцката митология, „Животописи“ на Плутарх, руските класици, Иво Андрич, Тони Морисън и други нобелови лауреати… Разбира се, човек може много да се изненада от ползата от прочитането на някои т.нар. второстепенни автори от т.нар. второстепенни литератури. Всичко опира до знанието на езика или до наличието на добър превод. Балканската литература може да бъде огромна изненада за останалия свят. Всичко е само въпрос на превод (добре подбрани произведения, разбира се) на т.нар. важни европейски езици…

Каква е съдбата на изящната словесност сега и каква би могла да бъде в близките и по-далечни години?

Знам само, че хората винаги задават въпроса за бъдещето на литературата, изкуството, какво ще се случи, ще надживеят ли тези времена на забързаност. Отговорът е очевиден. Те все още съществуват и съм сигурен, че ще продължат да съществуват като една от най-развитите дейности на човешкия разум.

Културната криза днес има причини, признаци, но и някакъв лек, който по принцип е универсален. Не убягва ли от погледа тъкмо македонската специфика на този лек?

Македония въпреки че в момента е изправена пред трудности, свързани с икономиката, сигурността и други аспекти, винаги е била и все още е и ще остане част от европейската култура. Всички по-мащабни проблеми, които съществуват, имат своето отражение върху Македония. Следователно лекът трябва да бъде всеобщ.

Тайните в една книга са много и една от най-загадъчните е майсторството на писателя. Имате ли за себе си съзнателно обяснение за всичко, което сте творили – нали волята творчество е и продукт на инстинкта на художника, на неговата загадъчна и тайнствена същност, която той дешифрира с текстовете си само донякъде пред читателя?

Нито един писател не е успявал да „се разкрие“ напълно пред читателя, въпреки добрите му намерения да го направи. Това е заради самата природа на писането или изказването: в момента, в който се опиташ да изразиш мисълта си, поне три словесни начина на изказ започват да се борят да бъдат избрани. Писателят избира един от тях, но от този момент нататък другите два или възможните стотици други започват да се борят да излязат на бял свят. Затова и нито една история не може да бъде завършена, нито един писател не може да спре да пише. Колкото повече пише, толкова по-голям е гладът му за изява. Битката за изказ на мисли и идеи е безкрайна…

Кое през годините ви е давало най-голямо упование и надежда?

Семейството ми и идеята да се изправя пред смъртта с възможно безсмъртни дела.

Как си представяте Македония в края на следващия XXI век? Какво е за вас Времето?

Като модерна, многоетническа, богата, високоцивилизована страна на силно интелектуални индивиди. Времето е най-добрият лек за всякакви рани и страдания.

Изминалите сто години – с какво най-много тежат (като създадени ценности) и ни тежат (като тегоба)?

Тежестта на ценностите, създадени през последните стотина години, е неизмерима. Най-голямата е превъзмогването на кризите, свързани със самото оцеляване на човечеството. Тази критична точка, за щастие, е зад гърба ни. Културата и изкуството имат голям принос за това.

Оптимист или песимист сте за съдбата на Балканите и човечеството и защо?

Разбира се, че съм оптимист за съдбата на човечеството и особено на Балканите. Разпадането на бивша Югославия е зад гърба ни. Щом статутът на Косово е определен, не виждам други пречки за взаимното развитие във всички сфери на всички балкански страни. Различията би трябвало да ни направят по-силни. Приликите, които са в изобилие, трябва да бъдат изходната ни точка.

С коя своя особеност можете да се пошегувате публично и често ли го правите?

Хората казват, че съм много скромен. Аз винаги казвам, че дори да е така (аз лично не смятам, че е така), моля да не ме считат за глупав. Скромността е хубаво качество за един писател, но Средновековието е история.

Между една торба злато и една вечна книга какво бихте избрали, ако трябва да избирате днес? А преди тридесет години?

Определено вечната книга. Дори и преди 30 години пак бих направил същия избор. Въпреки че торба злато сега …

Мислите ли, че в новите времена могат да изкласят нови имена, когато пътят до читателите е труден и неясен? Опитът ви от вашето публично утвърждаване може ли с нещо да бъде полезен днес? Как и колко лесно ви признаха?

Признанието е безкраен процес. Много труд и усилия е едно от условията за участие в този процес, след като си се уверил (един друг проблем), че притежаваш някаква частица талант. Не мисля, че този процес на утвърждаване на нови автори се различава много в различните страни. Никой не може да спре тяхната поява и борбата им за утвърждаване. Тези, които са талантливи и упорити в работата си, успяват. Винаги. Опитът ми го потвърждава.

Бихте ли посочил вашата лична антология или колекция от имена, майстори на прозата, които цените най-вече – от македонската и световната, включително балканската литература?

Шекспир, Милтън, Уайлд, Карвър, Толстой, Достоевски, Чехов, Андрич, Данило Киш, Црнянски, Кадаре, Селимович, Йовков, Дончев, Казандзакис, Станеску, Пърличев, Конески, Андреевски…

На същите въпроси отговориха и едни от най-големите български писатели, наричани „живи класици“, които участваха в друга издателска серия, наречена „Бялата поредица“ – Книга с автограф през април 1999 г. Имахте ли възможност да се запознаете с отговорите им – какъв е вашият коментар?

За съжаление, нямах възможност да прочета техните отговори.

Има ли спасение от монологичността и мазохизма на балканците? И какво е то?
Рабира се, че има. Отговорът е повече пътуване, придобиване на повече знания за културата на другите нации, избавление от нуждата за омаловажаване на интелигентността на другите нации и други подбрани мерки за излекуване на уникалния балкански комплекс едновременно за малоценност и превъзходство.

Без кои автори – македонски, балкански и световни, не би била възможна една бъдеща антология на шовинизма?

Не мога да се сетя за определен автор. В много творби, които съм прочел, има елементи на шовинизъм, но при добрите автори е трудно да се каже дали са просто шовинисти, защото са много неща едновременно. Можете ли например да наречете Достоевски шовинист само заради отношението му по някои въпроси?

Какви народопсихологични и литературни комплекси откривате в македонците и в съседните им балкански народи? Доколко това е резултат от факта, че балканците са пропуснали Реформацията, Просвещението, Великите географски открития?… Докога ще продължаваме да живеем като че ли светът сме само ние и никой друг не съществува освен нас?…

Мисля, че вече отговорих на този въпрос. Вярно е, че ние, балканските народи, заради исторически обстоятелства, сме пропуснали някои критични процеси от европейското културно и социално развитие. Съгласен съм, че трябва да разберем, че не сме единствените разумни същества на света. Това е възможно и ние го правим бавно, но сигурно. От друга страна, последователността на балканските култури и литератури, в частност, е удивително запазена посредством фолклорни и църковни писания. Трябва да можем да обърнем непоследователността на автентичното ни културно развитие в наша полза. Но винаги с уважение към другите. Винаги.

Как оценявате ролята на частното издателство „Балкани“ за балканското литературно и културно сътрудничество в конкретния случай по повод „Балканска библиотека“? У нас такава поредица с автори от всички балкански литератури без изключение не е издавана никога. Колко омраза, предразсъдъци, идеологически табута и колко загубено време…

Голям, огромен плюс за Балканите по пътя им към културно обединение с останалата част от Европа. Само не спирайте. Продължавайте, моля ви, и нека Бог ви помага!

Какво не могат да разделят балканците според вас?

Свободата си.

Какви по-големи възможности откривате в тази инициатива и какви нови партньори и участници виждате в нея освен вашата достойна за уважение съпричастност?

Винаги съм си мечтал за проект като вашия, който, надявам се, да повтори огромния успех на латиноамериканците. След като включите достатъчно, според вас, автори от всички балкански страни, трябва да се опитате да ги преведете поне на английски и френски език и да предложите творбите им на целия свят. Кой знае! Може би притежаваме способността да успеем! Благодаря ви!

Книги от автора: