Йордан Радичков
Като обръщате поглед назад, виждате ли ясно какво е била българската книга за Вас?
Никога не съм делил книгите на български и чужди. Те могат да бъдат само хубави или не дотам хубави. Когато питат Фокнър коя марка уиски предпочита, той казва, че от две чаши предпочита пълната чаша. Ако книгите можеха да се делят на пълни и празни, аз също бих казал, че предпочитам пълните.
Кои са книгите, които са Ви дали най-много, и кои са тези, от които Вие сте взел повече, отколкото сте предполагал, че е възможно?
На този въпрос ми е трудно да отговоря, защото смятам, че книгата е написана, за да споделя самотата на самотния човек. Понеже всички сме самотни, то книгата ни става спътница по житейския друм.
Каква е съдбата на изящната словесност сега и каква би могла да бъде в близките и по-далечни години?
Съдбата е незавидна и ще бъде незавидна още много дълго време.
Културната криза днес има причини, признаци, но и някакъв лек, който по принцип е универсален. Не убягва ли от погледа тъкмо българската специфика на този лек? Тук не бих могъл да кажа нищо.
Тайните в една книга са много и една от най-загадъчните е майсторството на писателя. Имате ли за себе си съзнателно обяснение за всичко, което сте творил нали освен на волята творчеството е и продукт на инстинкта на художника, на неговата загадъчна и тайнствена същност, която той дешифрира с текстовете си само донякъде пред читателя?
Тайните в една книга са много и най-хубаво е когато си останат тайни. В опита си да ги обясним (или разясним) се оказваме в положението на човек, който иска да ни обясни защо водата е мокра. Ами мокра е!
Кое през годините Ви е давало най-голямо упование и надежда?
Упование и надежда съм имал винаги в децата и внуците. Но не и в международния валутен фонд.
Как си представяте България в края на следващия XXI век? Какво е за Вас Времето?
По същия начин, каквато е и днес планини, реки, море, ниви, ливади, планински орници, гори, пощадени от брадвата, и оживени въздушни пътища за прелет на птиците. И надявам се, че ще има и по някой човек, пощаден от ветровете на миграцията. Иначе за какво ще ни е цялата България, ако ги няма хората!
Изминалите сто години с какво най-много тежат (като създадени ценности) и ни тежат (като тегоба)?
Не се наемам да правя разбор на изминалите сто години.
Оптимист или песимист сте за съдбата на Балканите и човечеството и защо?
Към тия неща се отнасям умерено.
С коя своя особеност можете да се пошегувате публично и често ли го правите?
Смятам, че глупостта е благо, от което се ползваме всички.
Между една торба злато и една вечна книга какво бихте избрал, ако трябва да избирате днес? А преди тридесет години?
Такъв избор не ми е предлаган нито сега, нито преди тридесет години. А и мисля, че няма да ми бъде предложен.
Мислите ли, че в новите времена могат да изкласят нови имена, когато пътят до читателите е труден и неясен? Опитът Ви от Вашето собствено публично утвърждаване може ли с нещо да бъде полезен днес? Как и колко лесно Ви признаха?
Пътят към читателя е винаги труден. Това значи да намерите път към човека и към неговото сърце. Мисля, че имах късмет с читатели. Това бяха главно млади хора, студенти и ученици.
Бихте ли посочил Вашата лична антология или колекция от имена, майстори на прозата, които цените най-вече от българската и световната, включително балканската литература?
Не успях да си направя своя лична антология. Учителят по литература в гимназията ни говореше често за книгите и ни разказваше, че когато човек започва да си прави своята домашна библиотека, той всъщност си прави една своя много лична домашна библия. Аз такава библия не можах да си направя.
Нямам лична антология или колекция от имена. На младини ми беше по-лесно да кажа кое харесвам. С годините тия неща стават все по-трудни!
Книги от автора:
Литературната орница
Mюре