Като обръщате поглед назад, виждате ли ясно какво е била българската книга за Вас?

Постоянен фактор за формиране на личността ­ от детинството до края.

Кои са книгите, които са Ви дали най-много, и кои са тези, от които Вие сте взел повече, отколкото сте предполагал, че е възможно?

Много са, но ще опитам да посоча поне няколко. Като ученик в отделенията - Карл Май с благородството на неговите герои. По време на прогимназията ­ "Граф Монте Кристо" на Дюма. През гимназията ­ много, но особено "Записките" на Захари Стоянов, поезията на Николай Лилиев. През студентските години вече професионално (като филолог) се занимавах с българската и чуждите литератури, но бих посочил книгата, която ми даде повече от очакваното ­ "Строителите на съвременна България" от Симеон Радев. По-късно това се отнася за "Майсторът и Маргарита" на Булгаков, спомените на Стефан Попов и др.

Каква е съдбата на изящната словесност сега и каква би могла да бъде в близките и по-далечни години?

Сега авторите имат пълната свобода да пишат както и каквото искат. Дано никога вече и никъде не преживеят насилие и диктатура.

Културната криза днес има причини, признаци, но и някакъв лек, който по принцип е универсален. Не убягва ли от погледа тъкмо българската специфика на този лек?

Не смятам, че има криза на културата. Талантът и свободата са решаващи. Особен български "лек" едва ли съществува. Културата е универсална.

Тайните в една книга са много и една от най-загадъчните е майсторството на писателя. Имате ли за себе си съзнателно обяснение за всичко, което сте творил ­ нали освен на волята творчеството е и продукт на инстинкта на художника, на неговата загадъчна и тайнствена същност, която той дешифрира с текстовете си само донякъде пред читателя?

Нямам.

Кое през годините Ви е давало най-голямо упование и надежда?

Приятелството.

Как си представяте България в края на следващия XXI век? Какво е за Вас Времето?

Като цветущо и благоденстващо кътче от световната общност. Времето ми се струва най-голямата загадка за човешкото същество.

Оптимист или песимист сте за съдбата на Балканите и човечеството и защо?

Оптимист, но с голяма боязън. Сега, през април 1999.

С коя своя особеност можете да се пошегувате публично и често ли го правите?

С моята доверчивост и наивност. Шегувам се, за да се опитам да ги преодолея.

Между една торба злато и една вечна книга какво бихте избрал, ако трябва да избирате днес? А преди тридесет години?

И преди, и сега ­ книгата. Така ми е минал животът ­ с книги.

Мислите ли, че в новите времена могат да изкласят нови имена, когато пътят до читателите е труден и неясен? Опитът Ви от Вашето собствено публично утвърждаване може ли с нещо да бъде полезен днес? Как и колко лесно Ви признаха?

Всяко време ражда нови таланти и те винаги ­ бавно или бързо стигат до ръцете, които ги търсят. Живях в тежко и задушливо време. Често уволняван, без работа, камо ли признание. Интересно е, че през 1975 г. при най-голямата хайка срещу книгите за Багряна (написани заедно с жена ми, Блага) получих от познати и непознати най-искрено признание. Не бих пожелал опита на нашето поколение да се повтори от никого. Цял живот не ми разрешаваха хабилитация, получих я чак през 1990 г., когато ДС не съществуваше вече. А бях на 55 г...

Бихте ли посочил Вашата лична антология или колекция от имена, майстори на прозата, които цените най-вече ­ от българската и световната, включително балканската литература?

Ако отговоря на този въпрос, трябва да напиша студия от десетки, а може би и стотици страници.