"Взривената памет, Зденка Тодорова
Българска, първо издание, цена 15 лв., 120 стр.
С АВТОРСКИ ПОЧЕРК
Написването на тази книга е плод на една дълга и систематична работа, благодарение на която много документи, пазени и укривани в частните архиви на хората, стават достояние на широката общественост. Много време ми трябваше, за да събера разпиляния от едната и от другата страна на границата снимков и архивен материал, свързан с военноисторическото минало на българите от Западните покрайнини. Много са хората, които сами пожелаха да ми разкажат своите спомени за размирните военни години, за които те и техните близки са принуждавани да мълчат. Много са и хората, които сами пожелаха да предоставят на вниманието ми своя снимков и архивен материал, свързан с военноисторическото минало на Царибродско и Босилеградско. Не са малко и онези, които с разтреперени ръце ми показваха запазените от своите прадеди, деди и бащи военни ордени, дипломи, свидетелства и документи. Някои от тях с основание ми задаваха въпроса: на кой са нужни сега тези неща!? Оказа се, че в частните архиви на хората се крият може би най-ценните архивни документи, от които по конюнктурни причини никой не се интересуваше в България. Така както до началото на 90-те години на миналия век за Западните покрайнини в българското медийно пространство изобщо не се говореше. Затова тази книга посвещавам на всички българи, които в продължение близо на един век, незаслужено живееха в забвение, систематично заличавани от паметта на българското национално малцинство в Сърбия. Посвещавам я на всички мои сънародници, които въпреки трудния им и на моменти непоносим живот край границата, остават да живеят по родинте си места. Посвещавам я на онези знайни и незнайни герои от Западните покрайнини, за които все още нищо не се знае в българската история. И най-накрая посвещавам я на онези мои сънародници, които не се поддадоха на натиска на бившия режим в Белград, да се откажат от род, език, традиции и култура. Въпреки изкушенията, на които много царибродски и босилеградски българи са подложени, голяма част от тях все пак успя да се избори за своето човешко и национално достойнство. Без него бъдещето на българите в Сърбия щеше да бъде обречено. Надявам се, че събитията, протекли във времето ако с нищо друго, то поне с някоя от снимките ще заинтригуват широката общественост.