BALKANI
   English   Български
"Прокоба и слънце" - Генчо Стоев


"Прокоба и слънце" - , Генчо Стоев, ISBN 954-8353-39-3
160 стр., 2000 г., 15 лв.

Смяна

Аз съм в една благоприятна възраст, в благоприятно положение: чуваме се еднакво добре и със старите, и с младите. Лоши хора съм срещал и сред едните, и сред другите, но лошо поколение до днес не съм видял. Мисля, че не ще го видим и утре. Доброто и злото са заложени у всички ни и често съжителстват така, че е трудно да ги различим. Не сте ли наблюдавали нечие добродушие, носещо гибел за себе си и за околните? Или пък благородни амбиции, увенчани с победа, защото са били подкрепяни и от яростта? Каква смяна се задава сега, за да даде бъдещия облик на народа ни? Отряд съзидатели, или тайфа консуматори? Много се говори напоследък за това, но аз не разбирам защо. Мисля, че в интимната програмация на общественото битие – биологическа, икономическа, психологическа и пр. – такъв въпрос не съществува. Консуматорите от чист тип ще представляват точно такова малцинство, каквото обществото може да търпи. И така, аз мисля, че утре обликът на народа ни ще се определя от една делова интелигенция, заучила по-малко революционни песни, но повече революционни формули от нас (защото такава е повелята на техническото развитие!), интелигенция, непозната досега на страната по своя числен обем и по обема на научната си подготовка. А когато мисълта се докосва все пак до бъдещите консуматори, не е зле тя да се обърне и към днешните консуматори, и към вчерашните. Разгледайте най-ярките измежду тях, най-хитрите. Не ви ли прави впечатление една закономерност – заедно с другите блага те са изконсумирали и себе си, своята душевност, своите таланти, своите перспективи за истинско творчество. И колкото по-ярко са греели те в своя старт, толкова по-унили и мрачни приближават финиша. Идеален консуматор, без угризения за самоубийство може да бъде само онзи, който предварително се е признал за некадърник.

в. Пулс от 9 януари 1968.

Нотариален акт за държавността ни

Никак не съм сигурен, че думите ми по-надолу ще кажат нещо ново на читателя. Нещо повече: през изтеклата година неведнъж и не дваж медиите споменаваха словото пантеон като една от липсите на обществото ни, като негова наложителна потребност. Всъщност това слово е просветвало в печата многократно, като се започне още от следосвобожденските години. Но, общо взето, то е било схващано като културно-историческа, цивилизационна институция, подреждаща България в редицата на вече добре уредените, просветени държави. Институция от ранга на Български театър, на Български музеи, на Българска филхармония… Да бъде наваксано загубеното, да придобием и ние полагащата ни се престижност! А през изтеклата година изричането на „пантеон“ отекваше в съзнанията вече тревожно като познатия зов SOS. Да, при сегашната ситуация събирането на личностите, символизиращи нашата история (история, онагледена и скътана под един покрив въпреки разнопосочни стихии!), вече не е само въпрос на достойнство. Нашият регион и в момента е обект на ново преразпределяне. Униженията водят до инфлация на народностното самосъзнание, до непрекъсната фира на идентичността и целостта ни. Така погледнато, пантеонът ще бъде главно демонстрация на нашата непримирима воля да останем върху наследената си земя. Пък и тя да остане под нозете ни. Нотариален акт, подпечатан от историята! С кървав печат. Предполагам, че дотук съществува необходимото едино-мислие. И веднага бликват разногласията, които могат да ни лишат от толкова необходимия нотариален акт: чии точно дейци от миналото да бъдат събрани в пантеона – нашите или вашите? Кой ще подбира великите ни мъже? А става реч за нещо, което не може да бъде нито реституирано, нито приватизирано. И не говорим само за великите. Щом някой е имал особено важна роля в миналото ни, добра или лоша, нека го срещнем отново под общия покрив – редом до своя антипод. Там, сред мълчанието, ще можем пак да размислим за силите, които са ги противопоставяли, за резултатите от това противопоставяне – и, убеден съм – ще помъдряваме за часове, за минути. Историческата мъдрост не пречи никому да запази преклонението пред своя кумир. Великите ще пораснат още повече. И си спомням сега за спокойствието по нашите гробища, край селата и градовете ни. Драматичността и неутешимостта на отделните погребения се превръщат след време в още един корен в родовата земя – корени, вдъхващи обречена сигурност. Тези гробища не отхвърлят никого – и самоубиеца, и разбойника, загинали не по религиозния канон. За тях земята се разтваря някъде около оградата, но приема ги. И те ни вкореняват по свой начин. Ние, живите, оплетени от интереси, от страсти, от любов и омраза, не разполагаме с абсолютното сито, отсяващо греха от подвига. Пък и толкова често те са вървели и вървят ръка за ръка. Тъй че нека създадем своя национален пантеон! Нека съберем мъдри хора, които да мислят главно за него – от Паисий ли да започнат, или от Аспарух.

в. Труд от 27 декември 1993.

 Книгите на издателство БАЛКАНИ може да закупите тук.

:: нагоре :: назад :: начало :: 
(c) 2002-2021 BALKANI, created by ABC Design & Communication
Полезни връзки:  liternet.bg   kultura   veramutafchieva.net   georgigrozdev.eu   openculture