BALKANI
   English   Български
Цирил Злобец, Словения

Из „Чудната авантюра“


5

Малодушие щом ме обсеби,
аз си казвам: все нависоко летим.
Водоравна е всяка любов.
На земята е истинска само.
Като смъртта.
Не е най-високо това, което
е чисто,
прахът оцветява дървото край пътя,
а ниското цвете под него
е чисто като невинно детинско око.
А ние дълбочините мечтаем.


10

Любовта е объркано проста.
Възвишена богиня, която се валя
в тревата,
чиста, когато се свърже с греха,
могъща, додето не се довериме
на нея.
И все пак:
срам ни е от следи на любов
във тревата,
от нежността на греха є изпитваме
срам.
Огледало е тя на нашата немощ.
Любовта е борба
с поразени и без победители.



12

Да дочакаш, да успееш,
да доживееш.
Винаги свързваме всичко това
с бъдеще време.
Утре е хубаво, щом стане днес,
всъщност никой не знае какво
е видял
вчера във него.
Може би любовта само знае
невиждани пътища.
Недоверието е нашата същност,
а не – нашта слабост.
Доказателство вечно, че можем
все пак да мечтаем.
Доказателство, че още понасяме
удари.

Превод: Теодора ГАНЧЕВА

 Книгите на издателство БАЛКАНИ може да закупите тук.

:: нагоре :: назад :: начало :: 
(c) 2002-2021 BALKANI, created by ABC Design & Communication
Полезни връзки:  liternet.bg   kultura   veramutafchieva.net   georgigrozdev.eu   openculture