Време е


Време е
да си кажем,
ако изобщо можем да си кажем нещо
и да си дадем,
ако изобщо можем да си дадем нещо.
Време е,
а скоро ще останем
и без него.



Великата измама

Все по-ясно откривам великата измама –
как се будя надвесен над хартията
и с молив в ръка си казвам: „Я виж,
пак съм написал стихотворение!“
А приличам на престъпник, който натиква кървав нож
в ръката на невинен пияница и като че ли
все повече разбирам защо балерините говорят главно
за високи скокове, а писателите – за
продажба на книги, селяните мънкат за
началото на жътвата, а алпинистите – за това
колко върхове са покорили, и всички те
се измъкват от същинския въпрос.
Впрочем, те доста често се хващат
за по-високото и по-силното от себе си,
думите им се опитват да бъдат по-дълбоки от душите,
а погледът – по-чист от очите им: в себе си
те усещат измамата и притеснено се питат
каква е нейната цел; те изпитват хлад от това
да чувстват в себе си чуждата сила и капват
от чакане, докато бъдат разкрити великите измами.


Превод: Теодора ГАНЧЕВА