BALKANI
   English   Български
Миха Мате, Словения

Моралът


Моралът сигурно е измислен от много неморален човек. Нека сега да дойде и да види какво значи неморално! Защото едно време не беше така. Някога например мъжете с нормален морал много повече държаха на него от жените, които и неморалното правеха на морално.
Ще ви разправя нещо много типично. Веднъж бях на ловджийска забава. Пееше се, танцуваше се и се пиеше порядъчно така, че на другия ден като ходех из Рибница, всичко ми беше кисело и отвън, и отвътре. По време на танците един старичък ловджия ущипал някаква мадама на апетитна възраст по кълката. Вярно, че човешката ръка е замесена от същото тесто, ама понеже я щипнал, където е по-меко, но вече я заболяло. И госпожата, нали се имала за по-фина от другите, се разкрещяла тъй, та помислили, че някой є съдира кожата. Може би всичко щяло да се забрави, но клюкарският свят я наобиколил и много се интересувал все пак къде и какво е ущипването. Разбира се, тя си вдигнала роклята, за да покаже посинялото място, което се оказало доста нагоре и очите на ловджиите били възхитени от ущипаното място. Критериите за морала се разделили.
Още по-заплетен е въпросът със социалистическия морал. Преди преустройството бяхме заети с какво ли не, та затова бяхме забравили съвсем да обръщаме внимание на някои елементи на поведението. Много другари разсъждаваха и подчертаваха онова, което най-много ги интересуваше:„Всекиму според нуждите!“ Това не е лошо, но на практика се оказа, че нуждите на някои станаха доста големички.
А социалистическото съзнание преживя някои особености и в нашата политическа школа се организира лектория за работническото движение. В комитета се разбраха, че в лекторията трябва да се включат всички членове от комитетите на партията и Съюза на младежта. Лекторът дойде от Любляна и беседата си изнесе пред десетина послушни слушатели, които за пръв път чуваха имената на някакви си там Маркс, Ленин и тем подобни. От двата комитета обаче нямаше нито един член. Това потвърждаваше, че конят на ковача винаги ходи неподкован.
Като говоря за авторитета на трудовия морал, искам пък да спомена, че всички началници от съвета през цялото време, докато чистачката беше болна, чистеха и разтребваха канцелариите. Известно време се препираха за това как да се разпределят, но накрая, когато самият секретар на съвета се включи с метлата и им даде морален пример, млъкнаха. Казват, че после всичко било в пълен ред, защото се побояли – секретарят да не се ядоса още повече и да не ги прати да събират боклука из целия град.
Хайде повече да не говоря, защото и аз имам разни прегрешения, та малко ме е срам. Това ме кара остро да се самокритикувам за своя неморален морал.
Ето веднъж като бях в Любляна, пътьом ударих една половинка вино в кръчмата на Фиговец. До мене стоеше елегантен господин, който започна с мен някакъв разговор, а чадъра си закачи на закачалката. В този момент навън плисна дъжд. Имаше опасност да закъснея за автобуса и взех бързо „решение“. Без да ме забележи, грабнах неговия чадър и го закачих на дяснатата си ръка. В това време той също погледна навън, разбърза се и си затърси чадъра.
– Много добре си спомням, че тук го оставих! Откраднали са го, проклетите му хаймани, човек в нищо не е сигурен!
Аз го изслушах спокойно и рекох:
– Точно така, почтените хора станаха много малко, всички крадат, затова човек винаги трябва да гледа към чадъра си. Както виждате, аз моя винаги си го закачвам на ръката. Така е най-сигурно.
– Вярно, вярно – съгласи се той, като искаше да каже, че това е най-разумно.
Когато след време разказах в Рибница случката на моя приятел Пепе, той ми рече:
– Неприятно, наистина е неприятно, когато завали дъжд, а нямаш чадър. Но и аз успявам тук да се оправя. Отивам в църквата и казвам, че на снощната литургия съм си забравил такъв и такъв чадър. Там толкова хора си забравят чадърите, че трудно можеш да сгрешиш в описанието. Ако ми донесат някакъв одърпан чадър, казвам, че не е този и го описвам в по-добър вид. И повярвай, досега не съм се връщал у дома с лош чадър.
Е, нека сега някой да каже, че ний, рибничани, не сме акълии. И запомнете: това, което ви разказах между другото, няма никаква връзка с морала. По-скоро има връзка с габровци, с които сигурно си приличаме.

Превод: Ганчо САВОВ

 Книгите на издателство БАЛКАНИ може да закупите тук.

:: нагоре :: назад :: начало :: 
(c) 2002-2021 BALKANI, created by ABC Design & Communication
Полезни връзки:  liternet.bg   kultura   veramutafchieva.net   georgigrozdev.eu   openculture