BALKANI
   English   Български
Андрей Детела, Словения

За душата на Словения и за словенския идентитет


За Словения най-лесно и с най-малко усилия размишляваш, когато си далеч, в чужбина. Причината за това не е в широката дистанция, която някак ти прояснява погледа, а и в малкия размер на Словения (в това не влагам никаква умисъл за някаква духовна маломерност): словенският идентитет се е оформял в историята преди всичко в съотношение с другите народи. Заради това нашите народни архитипове се различават от архитиповете на някои по-големи народи, като русите, французите или американците, които може би (?) доста се задълбочават в себе си.
При пътуванията си из различните далечни техницизирани страни с разнообразни култури неведнъж ми се е случвало да говоря за това, което вълнува нас, словенците. Питали са ме често за моя език, който им се струва изключително интересен и винаги са ме слушали с внимание, когато им говоря за него. И виждам как наистина им допада това, което им казвам за езика ни. Например, за двойственото число, в което моите слушатели намират нещо много интимно и изключително красиво, което в другите езици остава неизразимо. На тях им е извънредно любопитно как при нас строежът на изречението не се изгражда от доминантни подлози (както е например в германските езици), а поначало всички думи имат еднаква стойност, стоят тихо на своите места и само окончанието в края на отделните думи уравновесява структурата и придава търсеното значение. Словенският език не излъчва енергията си от главния подлог, той не изразява самонадеяно желание за контрол над целостта.
Това е нещо много съществено, тъй като езикът преди всичко влияе върху начина на мислене. При словенците това е още по-специфично, понеже нашият народностен идентитет се основава преди всичко върху архитиповете, които са субтилно закодирани в нашия език (върху това специално обръща внимание Янко Рожич). В миналото ние не сме имали свои крале, не сме строили големи катедрали, затова пък сме намерили друг начин да изразяваме своята самобитност. При нас са се съхранили някои архаични елементи (например споменатото двойствено число), което съвсем не е лошо. Напротив. Навярно словенският език има запазени доста сродности със санскритския, оня древен и добре изследван език, в който смисловите оттенъци да думата душа се изразяват със стотина различни думи.
В централния словенски природонаучен институт, където работя, от устатата на много образовани и авторитетни хора често пъти слушам чудноватата мисъл, че „в развитието на глобалната цивилизация постепенно ще възприемем английския език, който е много практичен, тъй като днес все повече го използваме“. Може би от гледището на експертидиотите това изглежда смислено, но в едни по-дълъг срок от време не можем да избегнем културния детерминизъм: униформираността на езиците означава катастрофална загуба на културната пъстрота на света, а във връзка с това и катастрофален срив на човешката креативност и най-сетне дегенериране на човека – нещо подобно на това, което описва Фукуяма в своята най-нова книга „Краят на човека“. Прозренията от предишната му книга „Краят на историята“ не се сбъднаха, та можем да очакваме, че и краят на човека няма да дойде. Обаче в дългосрочен план по-рано или по-късно ще се намерят новатори, които ще намерят път, за да се измъкнем от несигурността на дегенерацията. И това ще стане чрез раждане на свежи възгледи, които ще спасят различността.
Споменатият вече мой Институт е Словения в малки размери. Впрочем, не се ли случва нещо подобно и в нашата политика? Някакви „авторитетни люде“ ни натикват в разни проамерикански (прикрити империални) военни и други подобни споразумения и им се струва, че това е „много практично“. При това те забравят, че този род обвързвания са здрави само когато влизаме в тях със стабилната си идентичност и независимост, равноправно с другите народи. Разбира се, това става не като ни оплетат в своите вътрешни политически мрежи, в които се опитват да уловят разни опортюнисти и изменници. (Колко трудно се изрича такава дума особено като знаем, че те са се превърнали в изменници „доброжелателно“, поради собствената си глупост.)
За свестния човек в обществото културният плурализъм е основно условие, сопditosine qua non potest. И тъкмо по отношение на плурализма ние притежаваме определени изкушения. Ние сме сменяли господари, политически системи, държави. В нашия език има извънредно много наречия. Нашата природа има такава пейзажна и биологична пъстрота, че дословно очарова всеки чужденец, който дойде при нас.
Ние просто не можем да не осъзнаем, че разсъждаваме точно като онези, които говорят, да речем, английски. Тук изобщо не става дума дали един такъв народ е по-добър или по-лош, а просто за другост, за която трябва да се държи сметка. Например ние словенците трябва да намерим нещо друго, различно от модерния манипулативен капитализъм, какъвто наблюдаваме в съвременното западно (а сега вече глобално) общество. В него не можем да бъдем никога толкова успешни, колкото са например англичаните, американците или австралийците. Затова пък имаме много повече възможности да се освободим от овехтелите стереотипи, в наше време, когато все повече расте духовната криза в световната цивилизация.
Въпреки че сме физически малки, в духовно отношение ние сме големи. Величината ни се изразява в изявата на свежите възгледи, с дълбоките познания, които са съзрявали през нашия неповторим исторически опит. Само един пример: на нашата земя през Първата и Втората световни война са загинали около един милион войници само на фронта при р. Соча. Това е оказало много силно влияние върху нашия народностен характер. Завоевателните войни са станали за нас отвратителни, но пък ние сме се научили да се съпротивляваме срещу окупаторите. Струва ми се, че още тогава сме разбрали цялата нищета на империалното милитантно съзнание. И Република Словения, като малка държава споделя подкрепата и склонността на великите сили, която є се дава преди всичко поради миролюбивата буферна роля на страната ни, намираща се между по-мощните от нас. Това е наше голямо политическо преимущество, за което невинаги си даваме достатъчно сметка.
В съвременния свят на растящ хаос, когато основният жизнен опит във всеобщата култура все повече се замества от виртуалната истина, с която може тъй лесно да се манипулира, това съзнание за равнището на собствената сила е много ценно. Някои страни, които са обременени с империално минало (влиятелните европейски държави) или настояще (Америка), трябва да стигнат до това съзнание и то трябва да стане, защото светът не може да се опира на все по-голямата хаотична игра на силата. Както знаем, в края на краищата всички империи са пропадали.
В целия този дълъг период със силата на своето съзнание ние се намечтахме за вътрешна свобода. Съзнание, което преминава през пространството и времето, приема разнообразни креативни облици и сега може да бъде дар за света. Само това е нашият път: откритост към света, но откритост през освободеното си съзнание и преди всичко чрез безценната си самобитност. По това светът по-лесно ще ни разпознава.

(Със съкращения)

 Книгите на издателство БАЛКАНИ може да закупите тук.

:: нагоре :: назад :: начало :: 
(c) 2002-2021 BALKANI, created by ABC Design & Communication
Полезни връзки:  liternet.bg   kultura   veramutafchieva.net   georgigrozdev.eu   openculture