BALKANI
   English   Български
Турски поети

Турска поезия





Авторите на предложените тук стихове – Орхан Вели Канък (1914–1950), Октай Рифат Хорозджу (1914–1988) и Мелих Джевдет Андай (1915–2003) – заемат особено важно място в развитието на турската поезия през ХХ век. В предисловието на издадената им през 1941 г. обща стихосбирка „Гарип“ те манифестират творческото си кредо, създавайки ново течение в поезията на южната съседка. Според тях тематиката на поезията не може да бъде ограничена, а тъй като формалните изисквания възпрепятстват пълното отразяване на мислите и чувствата, стихът следва да се освободи от сковаващите го рамки. В творбите си те въвеждат хора от всички обществени прослойки с техните всекидневни вълнения и грижи, прибягват до опростяване на поетическия език и изказ, употребявайки народни думи, пословици, фразеологизми и др.
Превод: Хюсеин МЕВСИМ, Факултет по език, история и георграфия в Анкара


ОРХАН
ВЕЛИ
КАНЪК

Опашато стихотворение



Не си подхождаме,
пътищата ни са различни –
ти, котката на дробчията,
а аз – нахалната уличница.
Твоята храна е в калайдисан съд,
в устата на лъва е моята...
Ти сънуваш любов, а аз – кокал.

Но, братко, и твоята не е проста.
Никак не ще да е лесно
всеки божи ден да въртиш опашка...





* * *

За вас е, братя,
всичко е за вас.
И нощта е за вас,
както и денят...
През деня – слънчевият лъч,
през нощта – лунният...
Листата под лунната светлина,
любопитството в тях,
разсъдъкът им...
Под слънчевата светлина –
хиляда и един тона на зеления...
И жълтите са за вас, и розовите...
Докосването на дланта в тялото,
топлината, мекотата є...
Удоволствието от излежаването.
Поздравите са за вас.
Стълбовете в пристанището
за вас се клатят.
Названията на дните,
названията на месеците,
боите на лодките са за вас.
За вас е кракът на пощальона,
ръката на грънчаря.
Потта, стичаща се по челото...
Куршумът, който се харчи на фронта,
затворите, белезниците,
смъртните присъди...
Всичко е за вас...






Отговорът на котката на дробчията към уличната котка

Намекваш за глад.
Значи ти си комунист.
Значи всички сгради –
и тези в Истанбул,
и тези в Анкара –
ти си ги подпалила, ти...
Ах, каква свиня си ти, каква...

Стихотворение, разказващо за становището на котката на Ерол Гюней през пролетния сезон по обществените въпроси

Каква блажена скромност –
един котарак и едно парче дроб –
и нищо повече да не очакваш от света...











Стихотворение, разказващо за бременността на котката на Ерол Гюней

Шляеш ли се
пролетно време по улицата -
ето, това те очаква...
Сега има да се излежаваш
и да потъваш, потъваш в мисли и грижи...
Дървото ми

Не бих те обичал толкова,
ако в махалата ни имаше и други,
освен тебе...

Пък и ти да бе знаело да играеш
на ролки с нас –
щях още повече да те обичам...

Красавецо мой!
Когато изсъхнеш,
дано и ние да сме се преместили
в друга махала...


ОКТАЙ
РИФАТ
ХОРОЗДЖУ





По-черна и от грозде,
с кръст, по-тънък и от косъм,
как ще се изкачиш с този товар
по нагорнището, мравчице?

Що за объркан свят,
що за прогнила система?!
Вчера се излюпи от яйцето,
а днес е влюбена гургулицата.

Докато си отвориш окото,
соколът е грабнал лястовицата.
Край водата вълкът е наплискал
кръвта на сърната...

Цялата тежест е на моя гръб –
поотделно да мисля за всички тях...
Нищичко не знае за света
появилата се току-що рожба...

Трябва изгревът да е от изток –
особено в това не бива да се сгреши...
Аз ще му бера грижата,
ако пчела ужили детето.

Ако закърви крачето на лисицата,
ако нещо се случи на агнето.
Октай, за какво ти са дотрябвали
на зверове и природа грижите...

* * *

Първият падишах е султан Осман
Султан Османово наследие
ни е тази родина
Напред ходом марш
Ирански Багдадски Критски поход
„Естергонската крепост, бре красавице...“
Ниш Косово поле Чалдъран
„Под мен пръст, над мен лист...“
Напред напред
Кримски Руски Иракски поход
Напред напред
Пожаревац Карловац Кайнарджа
Кайнарджа Пожаревац Карловац
Карловац Пожаревац
Напред бе брате напред
Лепанто Превеза Плевен
„Кръвта ми обагря тревата...“
Напред напред
Египетски Йеменски Суецки поход
Танзимат Монархия Република
Дръжте се колена дръжте се
Виена Севър Лозана
И уж толкова много речи
и уж фермани колкото планина
И въпреки това
в ръцете на селянина ни черно рало
И въпреки това
народът ни полугладен полужаден
окаян



пка

Една коза пасе в голямата колкото длан градина
на нетрайното като шипков цвят аязмо.
На покрива му – дърво, а вътре – Свети Георги,
върху колената на Мария – младенецът Исус.
Хей, гълъби бели, прелитащи по безсенчестия небосвод,
леко разлюляващите се във вятъра треви, тръстики,
непостижимата самота на великите богове!
Безсмъртният ви ден със слънце и сол
примесва Времето в мащерков мирис.
Вселената ли, морето ли?
Приливайки и отливайки с пяната,
пее песента на песъчинките на брега...



МЕЛИХ
ДЖЕВДЕТ
АНДАЙ





Хвала на този подреден свят...

Зима и лято,
пролет и есен,
нощ и ден са в ред...
Корените на дърветата са долу,
на всички дървета корените им са долу.
Челата на планините са горе,
на всички планини челата им са горе.
На хората умът им е в главата,
на всички хора умът им е в главата.
Петте пръста са точно по местата си.
Палец, показалец, среден, безимен, кутре...
Да речем, кутрето да вземе
да се придвижи към средния –
нима е възможно?!
Или една акация,
да мушне главата си в пръстта
и да тръгне на разходка:
„Здравей, кестене! Привет, борчо!“
„Добре си ни дошла! Кой си, откъде си?“
Може ли думичка да се отрони
от корена на нашата акация?!
Едно шумолене ще се понесе с вятъра:
„Коренът є стърчи навън, коренът є навън...“
Или да вземе някоя грамадна планина,
опазил бог, да се преобърне...
Хвала на този подреден свят...
Мъртвите са долу,
горе – живите...

Блазе ми, блазе...


Лаврова гора

Тъй като не бяха загрижени за насъщния,
понеже робите им го осигуряваха,
робовладелците се занимаваха с философия.
Тъй като не бяха загрижени за насъщния,
робите не се занимаваха с философия,
защото робовладелците им осигуряваха хляба.

И се разпадна Ликия.

Тъй като не бяха загрижени
да се занимават с философия, робите правеха хляб,
защото философията им я даваха
робовладелците.
Тъй като не бяха загрижени за робите,
философите не правеха хляб,
защото робите им осигуряваха философията.

И се разпадна Ликия.

Философията нямаше хляб,
а хлябът – философия.
И хляба на ничията философия изяде
философията на ничия хляб.
Ничията философия на хляба пък изяде
ничия хляб на философията.

И се разпадна Ликия.

Още е под зелена лаврова гора.

Преди Христа

Лесвия, любовницата на Катул,
с лебедова шия, а може би и мургава,
се любиха в първи век преди Христа
в Рим на Юлий Цезар и Цицерон.

Но Лесвия сега е по-задоволена
в безсмъртните епиграми на Катул.
Всички сме живели,
какво си мислите, че е Времето.
С човека дойде смъртта на земята,
с него си и отиде.



 Книгите на издателство БАЛКАНИ може да закупите тук.

:: нагоре :: назад :: начало :: 
(c) 2002-2021 BALKANI, created by ABC Design & Communication
Полезни връзки:  liternet.bg   kultura   veramutafchieva.net   georgigrozdev.eu   openculture