BALKANI
   English   Български
ИВО АНДРИЧ - Художествен философ на балканското битие


СВЕТЛОЗАР ИГОВ
Художествен философ на балканското битие

Делото на Иво Андрич (1892-1975) - романиста и новелиста, поета и есеиста, мислителя - има много и различни измерения. Андрич е и проницателен психолог, майстор в гмурването до най-скритите кътчета на човешката душа. Андрич е и великолепен пластик-изобразител на пейзажите и бита на своята земя и ред други географски предели - от Португалия до Китай, от Италия до Полша. Андрич е и вдъхновен интерпретатор на делото на забележителни исторически личности и творци - от Петрарка до Гойя, от Франциск Асизки до черногореца Петар Петрович Нйегош. Андрич е и един от най-мъдрите мислители на нашия век: не само неговите фрагменти и есета, но и поезията, романите и новелите му ни разкриват творец с философска нагласа, образованост и култивираност. Епиктет и Марк Авре-лий, Сенека и Монтен бяха не само негови настолни книги, любимо четиво; Андрич е и достоен техен продължител като моралистичен мислител.

Затова не бих казал, че Андрич е преди всичко философ на балканското историческо битие. Защото не би могъл да бъде това, ако не беше и всичко останало. Но тук ще се съсредоточа именно на този „балкански" аспект на творчеството му, тъй като той е особено актуален в наши дни, когато Балканите отново станаха взривен „барутен погреб", поприще на кървави военни конфликти, огнище на омраза, насилие и преплетени користни геополитически интереси.

Когато започна новата югославска трагедия в на-чалото на 90-те години, много световни агенции предадоха откъси от прочутия му разказ „Писмо от 1920 година", където става дума за тлеещата в тези предели омраза. Но тази омраза едва ли би избухнала отново с такава сила, ако и хората по тези земи, и човечеството бяха разбрали добре хуманистичното послание, което се съдържа в творчеството на първия балкански Нобелов лауреат. Но нима човечеството се е вслушвало някога в поуките, които му предлагат неговите мъдреци във всички времена? Историята учи, че не се учим от нея.

Темата за Андрич като философ на балканското историческо битие е заложена в самия произход и сложния житейски и творчески път на писателя. Роден в католическо семейство в Босна, Андрич още като гимназист в Сараево взема участие в младежкото освободително движение „Млада Босна", на което принадлежи и Гаврило Принцип, чийто изстрел срещу австро-унгарския престолонаследник даде началото на взривилата картината на света Първа световна война. Това движение има за цел освобождението на поро-бените южни славяни и е вдъхновено от идеята за тяхното обединение, което е идеологията на хърватския „илиризъм". Иво Андрич печата първите си творби в Сараево, а през 1914 година участва с голям поетически цикъл в прочутата антология „Млада хърватска лирика", която е и манифестна книга на хърватския модернизъм. Учи в Загреб и Краков, но войната прекъсва следването му, а младият студент е арестуван и прекарва военните години в затвор и в заточение заради принадлежността си към освободителното движение. След войната взема дейно участие в обществения и културен живот на новосъздаденото обединено кралство на сърби, хървати и словенци и сътрудничи активно на списание „Книжевни юг". Излизат и първите му книги „Ex Ponto" (1918) и „Немири" („Безпокойства", 1920) - поезия и лирическа проза. С тези книги и с ранната си поезия Андрич принадлежи на хърватската модерна литература от началото на века. В тези първи следвоенни години в житейския му и творчески път настъпва важен обрат. Андрич се премества в Белград като служител в правителствени ведомства и започва дипломатическа кариера. От 1920 година започва и участието му в сръбската литература - още първите му книги проза бе-лежат тази променена езикова и творческа ориентация. От 1921 година до започването на Втората световна война Андрич заема дипломатически постове в Рим, Букурещ, Грац (където защитава докторска дисертация), Марсилия, Париж, Мадрид и Женева, известно време е заместник-министър на външните работи, а от април 1939 до започването на войната срещу Югославия е пълномощен министър в Берлин. По време на окупацията живее в уединение, съхранява достойна гражданска позиция и е зает с работа върху трите си романа, които излизат в първата следвоенна година - „Мостът на Дрина", „Травнишка хроника" и „Госпо-жицата". В следвоенните години се радва на заслужено обществено признание като един от живите класици на югославските литератури.

Принадлежащ с ранните си поетически книги на хърватската литература, Андрич се утвърждава като класик на разказа и романа в сръбската литература. Но творчеството му в по-голямата си част е свързано - като тематика и персонаж - с родната му Босна. А тъй като по-голямата част от „босненските" му творби са посветени на времето на турското владичество (от 1878 - и австрийско) и имат герои-мюсюлмани, има много истина в думите, с които находчиво го определя един негов приятел - че е „най-големият турски писател". Затова за мен бе голяма изненада твърдението на някои днешни босненско-мюсюлмански автори (например Muhsin Rizvic в книгата „Bosanski muslimaniu Andricevu svijetu", Sarajevo, 1995), че Андрич има отрицателно отношение към мюсюлманския свят. Мисля, че подобни твърдения са плод на дълбоко несъответен и погрешен прочит на Андричевото творчество, твърде обясним впрочем в контекста на отново пламнали националистически страсти, каквито не липсват от всички страни на сложно преплетените днешни балкански фронтове на омразата. Това, че Андрич като гражданин е бил съпричастен на национално-освободителното движение на югославските народи (не само срещу Османската, но и срещу Австро-унгарската империя), никъде не накърнява с каквито и да било националистически чувства творчеството му. Напротив, Андрич, също както и Йовков, е преди всичко хуманист, неговото родолюбие израства върху хуманизма му.

Но не само босненски и сръбски, хърватски и черногорски културни традиции съчетава Андрич в делото си; не само босненски, сръбски, хърватски и черногорски персонаж и места на действие ще срещнем в творчеството му. Не само босненски мохамедани, но и чистокръвни османлии, румънци и гърци, албанци и българи, арменци и евреи са герои на неговите творби. Ако въобще в тези предели (а и въобще) можем да говорим за етнически „чисти" хора. Та нали още в средновековните текстове ще срещнем такива определения като „булгаросербоалбанитовлах". Освен Травник, Сараево и Белград местата на действие в романите и новелите на Андрич кръстосват Балканите от Дубровник и Сплит до Цариград и Букурещ. И в този смисъл Андрич е общобалкански писател.

Продължава

 Книгите на издателство БАЛКАНИ може да закупите тук.

:: нагоре :: назад :: начало :: 
(c) 2002-2025 BALKANI, created by ABC Design & Communication